Тревожният звън на училищния звънец

Боян Бойчев

Днес е първият учебен ден и школният звънец зове в класните стаи децата. Има цветя, приветствия. Първолачетата плахо пристъпват прага на класната стая. Учителите са облекли официалните си тоалети. И всичко е приповдигнато под мелодията на школния звънец. Но ако се вслушате внимателно, в този звън има и нещо тревожно. Образованието ни боледува. Не се наемам да давам точната диагноза. Но симптомите са налице.
По данни на Агенцията по заетостта една седмица преди 15 септември са заявени 1700 свободни места в сферата на образованието. С други думи, няма учители.

    Професията на учителя днес

През Възраждането, а и години след него, професията на учителя е една от най-уважаваните, наред с тази на кмета, попа и лекаря. Какво се е променило днес, та да няма желаещи за тази толкова отговорна и трудна професия?
Разговарял съм с млади хора, които завършват висше образование и карат педагогическа практика в училище. За повечето от тях тези задължителни часове са единственият и последен досег до класната стая като учители. Ниското заплащане, незавидният социален статус на професията днес, липсата на възпитание и мотивация у децата са само част от причините.
Въпреки широко декларираните и още по-широко коментирани увеличения на заплатите, учителската професия продължава да бъде една от най-ниско платените. За да може един учител да издържа семейството си, му се налага да работи на две и повече места, което неминуемо води до влошаване на качеството на работа. Да не говорим за натрупаната преумора с цената на здравето.
Повечето семейства у нас възпитават едно, две, максимум три деца. И често признават пред учителя, че нямат време за тях, поради ангажименти с работата. Факт е, че детето прекарва повече време с учителите си, отколкото с родителите. А учителят трябва всеки ден да намира подход към толкова различни индивидуалности, да възпитава, да дава знания. Трудно се работи с хора, още по-трудно е, когато тези хора се изграждат като личности.  
За съжаление е факт, че хората днес не ценят труда на учителя, не се отнасят с нужното уважение. В обществото дори битуват мнения, че едва ли не учители ставали аутсайдери, хора, които са се провалили в други области от живота. От родители може да се чуе с презрение "обикновена даскалица", както и квалификации, че този или онзи учител бил некадърен. Кое определя аутсайдерството - това, че си работиш по професията и че не си натрупал някой и друг лев, балансирайки по ръба на закона ли? Не съм чул учител да коментира работата на някой родител и да дава оценки за компетентност и професионализъм.

    Децата - разликата в поколенията
 
Така често се стига до конфликт между двата най-големи авторитета в живота на детето - училището и семейството. Спомням си, че в очите на моите родители учителят винаги беше прав. И те никога не позволиха този респект, който изпитвах към учителите, дори за миг да бъде поставен под съмнение. Смятам, че така беше и с повечето ученици от моето поколение. Днес нещата са обърнати и се оказва, че преподавателят е виновен за всичко. Иска му се сметка за тази или онази оценка, за тази или онази казана дума, простъпките на децата се подминават и често остават ненаказани. Преди време учителка в начален курс си позволи да направи забележка на една майка, че детето й не познава приказките. "Не съм му чела нищо, това проблем ли е?" - възкликна видимо раздразнена майката. Така в много случаи се получава разминаване между това, което трябва да възпитава училището, и това, което възпитава обществото, а оттам респективно и семейството. Във време, когато положителният герой на епохата е отрицателният тип, именно училището често пъти остава единственият коректив и затова търпи върху себе си толкова негативизъм.
Факт е, че децата ни днес учат най-малко в Европа. В същото време родителите мрънкат, че  били претоварени, че не можели да смогнат с материала. Ами нали същият този материал и ние сме го учили? Но децата имат време да стоят с часове в социалните мрежи или да следят треторазредни реалити формати по телевизията.

    Образователната система - модернизация, но без профанизация

Обвиненията към образователната ни система са, че била остаряла. Затова през годините на така наречения "преход" бяха направени какви ли не недодялани опити тя да бъде променена. И тази промяна често се извършва под натиска на различни чужди фактори и фондации. Целта е ясна за всички трезвомислещи: българите да учат и да знаят все по-малко, защото неграмотен народ по-лесно се управлява. Учебниците в повечето западноевропейски страни изглеждат елементарни, в сравнение с нашите. В часовете по литература там не се изучават задълбочено произведения на световните класици. Ако искаш да научиш повече, трябва да си потърсиш сам. Тестовата система, която постепенно въведохме у нас, е най-точният начин да покажеш, че притежаваш минимум знания по даден предмет. Но дали този минимум ти е достатъчен? Затова модернизацията на нашата образователна система трябва да бъде не от гледна точка на съдържание, а от гледна точка на технологии и материална база. Тук обаче отново опираме до финансови средства. Докато децата разполагат със смартфони, таблети и лаптопи последен модел, голяма част от училищата разполагат с остарели компютри, много често дарение втора ръка, и мебели в стил 80-те.
Повечето ученици споделят, че им е скучно в часовете. Но часовете не може да са само атрактивни. Детето прекарва в училище един значителен период от живота си и в този период то трябва да получи необходимите знания, да се научи на труд. Така че ако през този период на децата им се дава само развлечение, не може да се очаква да постигнат нещо съществено след това в живота.
Проблемът е именно в това, какво се очаква да постигнат след това децата в живота. Ако средното образование и успешно взетата матура станат основно изискване, за да си намериш работа. Ако единствено висшето образование ти дава право да работиш по дадена специалност, да заемаш ръководни постове и да растеш в професията и в кариерата. И ако е невъзможно тези образователни степени да бъдат купени по какъвто и да е начин, а за тях трябва да положиш усилия и съответно да усвоиш максимум знания. Само при тези три "ако" вярвам, че болното ни общество бавно ще започне да оздравява и отрезвява, а учителската професия ще възвърне своя престиж.
На 15 септември едновременно с началото на учебната година по телевизията тръгват и две широко рекламирани предавания. Има нещо символично в това. Едното се опитва да прави нелепа пародия на отминала епоха, когато образованието беше качествено и подготвяше отлични специалисти. А в другото се очаква да дадеш всичко от себе си, за да оцелееш при екстрени условия.