Трети март

"Сан Стефано. Ръми дъжд. Руската войска е строена. Към 5 1/2 се задава каляската на граф Игнатиев, който държи текста на мирния договор. Каляската е ескортирана от четирима конници - двама казаци и двама турски адютанти. Великият княз Николай Николаевич взима договора, преминава в тръс с коня си пред строените войски, спира по средата и се провиква с висок и силен глас: "Момци мои, мирът е подписан! Ние смазахме турците!" Гръмовно "ура!" и величествен парад на 40 000 руските воини."

Така описва днешния ден Дик дьо Лонле - френски журналист, писател, художник и доброволец в Руско-турската освободителна война.

Това е краят на 5-вековното турско робство, диво и варварско, краят на един океан унижения, кръв, смърт и гибел. 

Това е Възкресението Българско.

Това е, което искат от нас да забравим.  

В последните 30 години един вирус броди из България. Той наистина е произведен в една лаборатория - в лабораторията на шепа хонорувани русофоби, фалшификатори на историята и деконструктори на българската Голгота. Които ни повтарят до припадък: 

Робството е метафора, мит, роден от някакви възпалени мозъци. Няма турско робство, има 500 години благотворно присъствие, мило съжителство и сладостен рахатлък, дивно благоденствие и чутовен напредък на българския народ, който се радвал на своето блаженство и катадневно благодарял на падишаха. Обаче ни връхлетяло ужасно злощастие - надовлякла се Русия и ни поробила. Тъй ни казва вирусът. И като така - 3 март няма нищо общо с България и най-добре да вземем и да си сменим националния празник! 

Защото - щом няма робство, от какво ни е освобождавала Русия? От една метафора? От една 5-вековна идилия? В която българската държава е заличена, а българинът е безсловесен, безправен, безгласен, безпаметен и, както казва един султан, забравих му името - "кръвта на българина е без стойност, неговият живот не струва колкото едно кучешко лайно" (извинете, цитирам)...

И срещу какво сме вдигали въстания на всеки 10-12 години? Срещу нашия рахатлък? Априлското въстание не е мит. Видинското клане не е мит, нито Баташкото клане, нито Старозагорското. Кръвният данък не е метафора, а геноцид! Между 2 и 3 милиона български момчета са завлечени в еничарския корпус! Колко са завлечените в робство български момичета и девойки? Никой не знае. 

Някак по инерция повтаряме, че първите информации за турските зверства в България след Априлското въстание излизат в "Дейли нюз" на 23 юни 1876 г. Не е така. Първите информации са в руския печат още на 6-7 май 1876! Ботев още не е стъпил на Козлодуйския бряг, кръвта в Баташката черква още не е изсъхнала и гарваните още не са натежали от човешка плът, когато "Биржевые новости", "Комерсант", "Руский мир", "Московские ведомости", "Санкт-Петербугские ведомости", "Отечественные записки" съобщават зловещи новини за турските кланета в България. Но цивилизована Европа не обръща внимание - руска пропаганда било!

Докато лорд Биконсфилд разправя, че турските зверства са "празни приказки по кафенетата", Немирович-Данченко пише: "Никой нищо друго не иска да слуша, за нищо друго не говори, нищо друго не иска да чете, освен съобщенията за това КАКВО СТАВА ТАМ, В БЪЛГАРИЯ. На улиците, на концерти, в театри, във влака, в църквите, в училищата, по пазарите и кръчмите - само от ТОВА се интересуват. Рибари, моряци, самарски и саратовски орачи, уралски работници и миньори не жалят своите дребни спестявания. Мужиците си правят събрания и комитети и събират копейка по копейка за православните братя в България"!

И идва оня решителен момент, когато император Александър II слага следната резолюция на писмото на екзарх Антим I - "Да се освободи България!". 

И понеже вирусът не обича да чете такива непристойни работи, предлагам на неговото безпросветно внимание една алегорична карта. Тя се нарича "Отмъстителят" и е отпечатана в началото на 1877 г. в Лондон. България е изобразена във вид на два черепа и едно детенце, посечено с ятаган с надпис "Турските зверства". Турция е нарисувана като болник - проснал се е той от двете страни на Босфора, пие сироп за кашлица и с ужас гледа на Изток. А откъм Изток лети един митичен герой с образа на руския император и забива своя меч в сърцето на падишаха, и на меча пише: "Освободителят на поробените"...   

Няма друга война в световната история, която да е поискана от народа и от интелигенцията - руския народ и руската интелигенция. Те знаят, че мнозина от тях ще загинат, но не за проливите, не за Босфора, а за дело свято, за дело благородно, за своите православни братя! За нас! За нас, заради нас, всеки ден загиват в сражение, от своите рани, от болести по 365 руски войници, офицери, лекари, медицински сестри, санитари, мужици, студенти, дворяни. По 365 на ден!

Това е Руско-турската освободителна война. Най-честната и най-благородната война през 19 век. За нас! Заради нас!

За да възкръснем. Като държава, като народ, като нация. 

Честито Възкресение Българско!

На многая и благая лета!

Слово, произнесено вчера пред Паметника на българските опълченци в София