Треньорите ме избраха за гимнастиката

ЙОРДАН ЙОВЧЕВ е роден на 24 февруари 1973 г. в Пловдив. Възпитаник е на спортното училище в града, като е тренирал само спортна гимнастика. Той е единственият гимнастик в света, участвал на шест олимпиади - Барселона 1992, Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008 и Лондон 2012. Дебютира на ХХV игри в Барселона, когато е само на 19 години и е от най-младите ни състезатели в делегацията, а миналото лято в Лондон бе знаменосец на България и най-възрастният гимнастик на ХХХ Олимпийски игри. В Атина неправилно отсъждане на съдиите лиши Йовчев от олимпийското злато. След Атланта целият отбор по спортна гимнастика остава в САЩ, където спортистите живеят и тренират. Въпреки това Йовчев продължава да се състезава за България. Няколко години по-късно стана президент на българската федерация по спортна гимнастика и действащ състезател. В събота, 23 февруари, в зала "Арена Армеец" големият български спортист ще отбележи края на забележителната си кариера с бенефис. В шоуто ще участват състезатели по спортна и художествена гимнастика, трупата на Нешка Робева и приятели на Йордан Йовчев.

Цитат:
"Без желание нищо не се получава"

- Малко или много са 20 години в спортната гимнастика, г-н Йовчев?
- Според мен са достатъчно. За някои може да са малко, за други - много. Както има една приказка - не е важно количеството, а качеството. Годините на един спортист може и да са 10, но да са качествени.
- Как започнахте със спорта? Вие сте от Пловдив, оттам са Христо Стоичков, Стефка Костадинова...
- Пловдив е град с утвърдени спортни традиции и известни имена. Мой пръв треньор е Иван Главчев, той ме откри за спортната гимнастика. Той е бил треньор и на Красимир Дунев, Калофер Христозов - все големи български спортни гимнастици. Главчев бе треньорът, който ни откри за спорта и разви потенциала ни. На мен ми бе треньор до 4 клас, не помня вече. През годините съм имал и други треньори, но Главчев бе първият.
- Завършили сте спортното училище в Пловдив. Какво си спомняте от това време?
- Там са учили много спортисти. Не мога да не спомена Стефка Костадинова, председател на БОК и световна рекордьорка в скока на височина. Не вярвам някой да не знае, че тя все още държи световния рекорд в дисциплината си, който бе поставен през далечната 1987 г. в Рим.
Бях на индивидуално обучение в училището. Така се стекоха нещата, че го завърших малко по-късно. Учих заедно с бившия треньор на "Левски" Ясен Петров, но той е малко по-голям от мен.
- А защо избрахте спортната гимнастика, а не някой друг спорт, например футбол?
- Явно така са преценили хората, които са се занимавали с подбора на момчета за различни спортове.
- Помните ли първите си изяви и победи?
- Връщате ме доста назад в годините. Първите ми победи са били на републикански първенства и турнири за деца - за чавдарчета, пионерчета и пр. През 1989 г. участвах на европейско първенство за юноши, а през 1991 г. бе първото ми световно в Индианаполис, САЩ. 
- През 1992 г. е първото ви участие на олимпиада, тази в Барселона. Какво си спомняте от нея?
- Голямото ми вълнение. Още ненавършил 20 години, се явих на игрите, а бях един от най-младите. Ръководители и треньори сигурно са възлагали надежди, но никой не е имал свръхочаквания. Като млад състезател допуснах грешки. Все пак бях участник на олимпиадата, а това само по себе си не е малко. Тогава имаше други спортисти, идоли, а аз ги гледах в захлас. Тогава осъзнах колко много бяхме назад във всяко отношение.
- Мнозина ваши колеги и връстници - сега треньори, а преди - състезатели, говорят, че преди 1989 г. са се подготвяли по-добре, за разлика от днешните спортисти. Какво смятате по този въпрос?
- Много голям арсенал от кадри излезе от онова време. Младото поколение е различно и ние трябва да го приемем. Сега много се държи един млад човек, дори и спортист, да бъде по-добре образован. Младият спортист говори чужди езици, опитал е няколко вида спорт, преди да се спре на определен. При мен и моето поколение нещата стояха малко по-различно. И тогава някои спортисти се пробваха в различни спортове, преди окончателно да изберат. Аз например не съм спортувал друго. Ритал съм футбол в махалата, но не съм се занимавал активно. Не съм учил чужди езици. Но държа да отбележа едно - всяко време е за себе си - то не може и не бива да се връща. Навремето имахме други условия за работа, мотивация. Аз например се мотивирах от това, че залата, в която съм тренирал, е скапана в буквалния смисъл на думата. Но си казвах, че и ние, които сме тренирали в подобни условия, можем да бъдем в пъти по-добри от тези, които са имали перфектни условия. Сега това не върви. За да насърчиш едно дете да тренира този труден спорт, не е достатъчно това, което мен ме е мотивирало. За да искаш добри резултати, трябва да предоставиш добра материална база.
Моята задача като председател на федерацията е да подобря условията на работа със състезателите. Но това няма как да стане само от една страна. Не може да очакваш, само защото Йордан Йовчев е Йордан Йовчев и е шеф на федерация, дошъл в един или друг град, да ти закупи успоредка или халки или да ти оправи залата. Тук е мястото на централната и местната власт, на президентите на отделните клубове.
- Има ли държавна политика в областта на спорта?
- Не искам да се ангажирам с конкретни отговори. Мога само да кажа, че преди година и малко се направи чисто нова спортна зала в София - "Арена Армеец". Открихме зала във Варна. Залата по спортна гимнастика на ст. "Раковски" се реновира и сега в нея спокойно може да се подготвят състезатели. Има и хотелска част. Така може да се организират лагери за деца или по-големи. Поставя се основа за развитие на българската спортна гимнастика.
- Вие сте председател на федерацията, а доскоро бяхте и действащ състезател. Кое ви мотивира да бъдете едното и другото?
- Желанието ми да се подобрят условията в моя спорт. Може да звучи изненадващо или крайно, но съм родолюбец и искам нещата в България да се подобрят.
- Като човек от Пловдив сигурно бихте се съгласили с твърдението, че София не е България и че състезатели по спортна гимнастика има не само в столицата?
- Разбира се. В Пловдив има зала за тренировки на мъже и момчета по спортна гимнастика, има и за жени. В тях могат да се провеждат и състезания, условията го позволяват. Догодина този град ще бъде домакин на европейско първенство, което е и олимпийска квалификация. Очаква се дотогава да бъде завършена многофункционална спортна зала за 10 000 човека, както се направи в София. Ако всичко е наред, там ще се проведе това първенство.
Варна, Русе, Благоевград също са с традиции в спортната гимнастика. От години в Благоевград се провежда трунир, който си извоюва име. Ако не се лъжа, местният спортен интернат също бе основно ремонтиран. Организирайки състезанието в Пловдив след 2 г., ще се опитаме да подновим поне малко условията в някои областни градове.
- В България има пет федерации по различни гимнастики. Много или малко са те, пречите ли си или си помагате?
- В никакъв случай не си пречим. Ние се допълваме и си помагаме. На бенефиса ми съм поканил колеги от други гимнастики - художествена, акробатика, аеробика, батут. Всички откликнаха веднага на поканата ми. Вярвам, че ще покажем страхотен спектакъл пред пълна зала.
- Ще има ли звезди, които ще уважат бенефиса ви?
- Да, Юри Кеки, Нешка Робева със състава си, Силвия Митева, Алексей Немов, Кортни Купетс (двукратна световна шампионка), Ванеса Ферари и много други. 
- По този начин ли трябваше да завършите кариерата си - с уникален бенефис?
- Можех да спра спортната си кариера, без да правя сложни тържества. Ще има много музика и ще участват над 150 души. Мисля, че ще се получи добро спортно събитие. Бенефис, или пътят, който Йордан Йовчев е изминал досега. Ще има много чужди гости - една част ще вземат участие, а други ще са в публиката. Идеята е тези 85 минути да преминат толкова бързо, че всички да си кажат "Кога мина и това ли беше краят?"
- Ще има и музикален съпровод...
- Да, зрителите ще бъдат забавлявани от най-популярните български музиканти, сред които Орлин Павлов и Поли Генова. Билетите за бенефиса са с цени от 10 и 15 лв., а приходите ще бъдат дарени за развитието на детско-юношеския спорт.
- Ще поканите ли гърка Табакос, който стана олимпийски шампион в Атина вместо вас?
- Не мисля, че ще се чувства комфортно, ако го поканя.
- Погледите вече са насочени към Рио де Жанейро 2016. Виждате ли млади надежди, такива, които ще надминат Йордан Йовчев?
- В българската спортна гимнастика има достатъчно таланти, които могат да се представят достойно след години. Не искам да споменавам имена, за да не пропусна някого. От нас се иска да им създадем добри условия за подготовка.
- Какво е мнението ви за практиката да се натурализират чужденци?
- За някои спортове може и да е подходящо. В спортната гимнастика няма такава тенденция.
- А за чуждестранни спортисти с български корен? Или пък българи, родени и израсли в чужбина?
- Зависи. Знаете за случая с Еди Пенев, макар той да се отказа да играе за България. Всичко е въпрос на виждане.
- Имате ли мнение по опитите за въвеждане на нови правила за финансиране на спортовете, налагани от спортното министерство?
- Не, защото все още не съм запознат в детайли.
- След олимпиадата в Атланта вие и вашите съотборници останахте в САЩ. Какво ви подтикна да вземете това решение?
- Исках да видя и да опитам как се живее и работи в САЩ. Извадих си всички необходими документи и останах законно там. Тренирах в Америка, но продължих да се състезавам за България.