29 Април 2026сряда13:17 ч.

"Тренд": Всеки втори е против приемането на еврото

автор:Дума

visibility 1336

Около 50% от българите не подкрепят влизането на България в еврозоната и приемането на еврото. Едва 19 на сто го одобряват, останалите нямат мнение. Това показват резултатите от изследване на "Тренд" по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика.
Голяма част от запитаните биха участвали в референдум относно премахването на лева като национална валута. Всеки втори е сигурен, че няма да подкрепи еврото при подобно допитване. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.
"От данните виждаме, че българите се страхуват от някаква версия на гръцки сценарий за България, при влизане в еврозоната", отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП. "Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед на дълбоките икономически недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото й развитие" допълва още той.
Половината българи са против това България да въведе еврото като официална валута вместо лева, 19% са за такава промяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Очаквано най-силната подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори не знам и не мога да преценя - 61%.
Интересна е ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за).
Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро. Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред. Всъщност това са и двата най-използвани реторични похвата за промотиране на еврозоната в страните от периферията като България. Първият е по-популярен сред учащите се и работещите с по-високи доходи (най-често пътуващи и банкиращи с чужбина), докато вторият сред по-възрастните и жителите на малки населени места.
Скептицизмът към еврото идва от друга посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция.
60% от българите смятат, че левът и еврото са стабилни валути, показва още поручватето.

Ученик създаде AI робот от отпадъци

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 78

Кратки новини

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 78

Тръмп не харесва предложението за мир

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 78

САЩ събират дарения за плащане на външния дълг

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 78

Авиокомпании съкращават хиляди полети

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 78

"Български срещи с Виетнам" в София

автор:Таня Глухчева

visibility 62

/ брой: 78

Търси се причина

автор:Мая Йовановска

visibility 66

/ брой: 78

Политическо фуего

visibility 55

/ брой: 78

Отвъд лошия сценарий

visibility 62

/ брой: 78

Пред БСП има дълъг и стръмен път

автор:Николай Шопов

visibility 55

/ брой: 78

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ