Трънливият преход на Грузия
Как ЕС може да помогне?
/ брой: 88
ЕСВП
Яна Кобзова
Преходът след ерата на Саакашвили в Грузия изглежда по-труден от очакваното. Новото коалиционно правителство на Бидзина Иванишвили е под натиска на големите обществени очаквания, без да има ясна стратегия за бъдещето на Грузия. Подходът на ЕС към страната в този период ще е решаващ за това, дали Грузия ще се приближи към Европа или пък ще се отдалечи.
Грузия все още е в процес на дълъг преход от състоянието на почти "провалена държава", в което беше само преди десетилетие, към добре функциониращата демокрация, в която се стреми да се превърне. Досега политиката на ЕС спрямо Грузия беше на автопилот. Сега е моментът съюзът да предприеме стъпки, за да е по-активен в тази държава. Това означава да създаде доверие у новото правителство и да оказва подкрепа там, където Грузия има нужда, без същевременно да губи безпристрастността си в оценката на политическите събития в страната. В новия политически анализ на ЕСВП "Трънливият преход на Грузия: Как ЕС може да помогне" авторът Яна Кобзова смята, че ЕС трябва:
- Да изпрати експерти, които да подпомогнат усвояването на вече отпусканата финансова помощ за страната, например в сфери като регионалното развитие и селското стопанство. Грузия има нужда от подобна експертиза, която да е в основата на устойчивото развитие на икономиката й.
- Да бъде критичен към правителството, когато се налага, основавайки се на безпристрастна оценка на развитията в страната. Отношението на властта към политическите опоненти на правителството трябва да продължи да бъде под засилено външно наблюдение. Европа също така трябва да се научи да общува по-добре с грузинския народ и грузинските политици, търсейки възможности за по-близка интеграция.
- Да подкрепи грузинската икономика, и особено инициативите, насочени към краткосрочен растеж. Неуспехът да се подобри стандартът на живот може да провокира управляващите да пренебрегнат и без друго крехките демократични институции в страната в търсене на популярност и политически дивиденти.
Основните политически сили в Грузия са изправени пред избор: или да се научат да функционират съвместно и да приемат демократичната политическа култура, или да продължат с досегашния си подход на непризнаване на правото на съществуване на политическите си опоненти. Първото би доближило Грузия до Европа, а второто крие риска както да отчужди грузинското общество, така и да отблъсне западните му съюзници, твърди Кобзова.
Някои факти:
- Коалицията "Грузинска мечта" на Бидзина Иванишвили победи Обединеното национално движение на Михаил Саакашвили на парламентарните избори през октомври 2012 г. През октомври тази година предстои да се проведат президентски избори, след които Саакашвили трябва да напусне поста си.
- Сред основните причини за победата на Иванишвили бе нарастващото недоверие към Саакашвили заради състоянието на икономиката, корупцията и съдебната система. Личното богатство на Иванишвили същевременно му позволи умело да се противопостави на контролираните от правителството медии.
- През 2012 г. преките чужди инвестиции в Грузия отбелязаха спад с 22,5% до 865,2 милиона долара, като растежът забележимо се забави. Принципите на отворената икономика дадоха възможност на Саакашвили да спечели благосклонността на Запада, но също така направиха страната уязвима на сътресения като финансовата криза или политическата нестабилност.
- Европейският бележник по външна политика за 2013 г. на ЕСВП предлага сбит преглед на външната политика на ЕС в страните от "Източното партньорство".
-----
(Този анализ представя възгледите на своя автор, а не колективната позиция на Европейски съвет по външна политика или на членове на Съвета. ЕСВП е първият паневропейски изследователски център. Стартирал през октомври 2007 г., неговата цел е да провежда научни изследвания и да насърчава информирания дебат в цяла Европа по отношение развиването на последователна и ефективна външна политика, основана на европейски ценности)
Грузия все още е в процес на дълъг преход от състоянието на почти "провалена държава", в което беше само преди десетилетие, към добре функциониращата демокрация, в която се стреми да се превърне