Тръмп, Обама и Буш са част от вината
/ брой: 76
Само шест седмици след началото на войната на Владимир Путин срещу Украйна конфликтът вече е влязъл в познати рамки. И двете страни във война често влизат в нея с теория за победа и едва когато и двете теории се провалят, започва да се очертава истинската форма на конфликта.
По време на Втората пуническа война (218-201 г. пр. н. е.) Ханибал е смятал, че ако успее да вкара армия в Италия и да спечели някои съществени победи, другите италиански градове държави, непокорни под римското управление, ще се разбунтуват и ще му позволят да разбие римската власт завинаги. Римляните смятали, че техните превъзхождащи със своя боен дух и дисциплина легиони бързо ще покажат на Ханибал кой командва.
И двете страни откриват, че първоначалните им стратегии не работят. Римляните са шокирани от поредица от катастрофални военни поражения и са изправени пред най-голямото предизвикателство в римската история.
Ханибал постига първоначалните си цели, пренасяйки армията си през Алпите и спечелвайки поредица от драматични победи, изучавани и днес от амбициозни млади военни офицери по целия свят. Но стратегията му се проваля. Дори след съкрушителната му победа при Кана, само шепа италиански градове държави минават на негова страна. Римската власт оцелява и войната се проточва.
Първата световна война започва почти по същия начин. И французите, и германците планират това, което се надяват да бъдат решителни атаки - французите пo източната си граница, а германците с плана на Шлифен за атака през Белгия, която да завърши с превземане на Париж. И двете офанзиви не успяват, оставяйки страните вкопчени в конфликт, който нито една от тях не знаеше как да спечели - и никоя не искаше да загуби.
Нещо подобно изглежда се случва с войната на Путин, пише Уолтър Расъл Мийд за "Уолстрийт Джърнъл". Първоначалният руски план беше да пречупи украинската държава чрез бързо превземане на столицата и големите градове като Харков. Той не успя. Украйна се надяваше, че шокът от военните неуспехи плюс тежките икономически санкции или ще принудят Путин да приеме мирни условия, благоприятни за Украйна, или ще доведат до неговото сваляне. Този план също изглежда се проваля, поне засега.
Сега и двете страни са заседнали във война, която нито една от тях не знае как да спечели, като е трудно да се видят очертанията на компромисен мир, който и двете държави могат да приемат.
Украйна не може да приеме мир, който я оставя изложена на по-нататъшна руска агресия и който включва допълнителни териториални жертви, а Путин не може да сложи край на войната без видими печалби за сметка на Украйна.
Логиката на военното дело сега изглежда заключва двете страни в по-нататъшен, може би ескалиращ, военен, икономически и политически конфликт, тъй като всяка търси някакъв път към победата. Русия пренасочва военните си усилия на изток и повишава нивото на насилие на бойното поле и срещу цивилни, за да тероризира украинците да приемат руското господство. Украйна удвоява призивите си към западните страни за повече военна помощ и по-строги икономически санкции срещу Москва.
Докато двете страни търсят път към победата, администрацията на Байдън е изправена пред три неприятни опции, от които да избира.
Първата от тях - да се помогне на Украйна да спечели, е най-емоционално привлекателната и със сигурност би била най-оправданата морално и политически изгодна, но рисковете са големи. Русия няма да приеме поражението, преди да опита всяка тактика, колкото и брутална да е тя, и може би всяко оръжие, колкото и смъртоносно да е то.
За да принуди Русия да приеме провал в Украйна, администрацията на Байдън вероятно ще трябва да премине към военновременен манталитет, може би включващ ядрена политика на ръба, невиждана след кубинската криза от 1962 г.
Тъй като Китай и Иран целят да отслабят американската мощ чрез всякакви налични средства, конфронтацията с ревизионистките сили, оглавявани от Русия, може да се окаже най-трудното предизвикателство, пред което се е изправяла американска администрация след Студената война.
Но и другите две опции са лоши. Евентуална руска победа би нанесла тежък удар върху американския престиж и репутацията на НАТО, особено ако Западът се разглежда като принуждаващ Украйна да отстъпи пред руските искания.
Замразяването на конфликта също е опасно, тъй като това вероятно ще даде на Русия дори повече украинска територия, отколкото след инвазията през 2014 г. в Крим. Трудно би било това да се представи като нещо друго освен частична победа за Русия - а и Путин ще може да поднови агресията си, когато пожелае.
Неуспехът да се предотврати атаката на Путин срещу Украйна е повече от провал за администрацията на Байдън. Доналд Тръмп, Барак Обама и Джордж Буш-младши обаче трябва да поемат част от вината. Този провал може да се окаже дори с по-голяма цена от неуспеха да се предотвратят атаките от 11 септември, а мястото на президента Байдън в историята зависи от способността му да управлява последствията от тази все по-непредвидима война.