18 Септември 2021събота22:38 ч.

Актуално

Тръгнал ми е джендър Петко...

Брюкселските неолиберали не престават да ни скандализират с техния "трети пол" и еднополовите бракове. Битката срещу Истанбулската конвенция бе спечелена, но войната продължава

/ брой: 64

автор:Тодор Коруев

visibility 3004

                                                                                         
Благодарение на Бога и на Божията православна църква, на Конституционния съд на Република България, и не най-сетне на българското общество, което се оказа целокупно и по-мъдро, отколкото мислехме, бяха възпрени депутатите да ратифицират Истанбулската конвенция. И к'во от това - ту преди месец, ту преди седмица, ту завчера се появяват опити тя да бъде пробутана през комина, я чрез анкета в училище, я с "родител А и родител Б" в бумагите на община Бургас...

Защо? Ами, хайде да си спомним. Правителството на Борисов още през януари 2018 г. прие този злощастен документ. А преди това Екатерина Захариева като правосъден министър още на 21 април 2016 г. бе турила подписа си под него. Бърза бързица, тя притичва след всеки повик от Брюксел и Вашингтон, които се отнасят към нас като към протекторат, и тутакси става тяхно ехо в нашите географски ширини. И нареди себе си (за жалост и България) сред копиеносците във войната срещу семейството, срещу духовните традиции, срещу конституционния ред, а и срещу човешката природа и божите повели. Захариева, вече като външен министър (едно си знае, едно си бае!), а и Цецка Цачева като министър на правосъдието, дадоха акъл на Конституционния съд, че истанбулският документ съответствал на основния закон. Но слава Богу, магистратите не се довериха. Становище против документа тогава изпрати  президентът Румен Радев. И все пак, добре е да се знаят имената на конституционните съдии, подписали с особено мнение решението, тези "кадии" са Филип Димитров, Константин Пенчев, Румен Ненков и Георги Ангелов. Български евродепутати побързаха да се отзоват на развратния истанбулския зов и сега, попарени като от слана, мълчат. 

  Близо седем месеца продължи сагата около Истанбулската конвенция, която, както написаха вестниците, взриви цялата държава заради понятия като "социален пол" и "нестереотипна роля". Войната срещу семейството, срещу традицията, срещу нашия конституционен ред, срещу човешката природа, срещу божите повели, обявена с нелепата конвенция, е подла, защото се прикрива с щита за борба срещу насилието над жените и домашното насилие. Така да се каже - 

има двойно дъно

Зад този щит българското общество съзря опити за легитимация на ЛГБТИ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендъри, интерсексуални) чрез защита на свободата от дискриминация, както написа  юристът Владимир Шейтанов. Неслучайно ЛГБТИ активисти и НПО-та нарекоха Конституционния съд позор за България, ретроградно дебелоочие, невежо произнасяне, недостойно и дебелашко самозванство (Български фонд за жените).

 Ако някой си въобразява, че въпросът е приключен окончателно и безвъзвратно, че ще ни оставят на мира, след като се отрекохме от  Истанбулската конвенция, дълбоко се е лъгал. Неолиберализмът - последната уродлива рожба на капитализма, макар да е паднал ничком и да е ранен жестоко, не се предава лесно. Неговите жреци не си поплюват, решени са на всяка цена да го възкресят. Тимерманс, кандидат на социалистите да оглави Еврокомисията, вече се закани, че като бъде избран, ще наложи Истанбулската конвенция като закон за всички страни в Европа. 

Сигналите идват най-често от Брюксел. Примерно под формата на анкета, адресирана от Европейската комисия към децата на 9-годишна възраст, в която полът е "момче", "момиче" и "друго". Министър Красимир Вълчев твърди, че е против джендър идеологията в училището - като министър и като родител, но двама зам.-министри и куп служители са пропуснали джендър диверсията да стигне до 900 родни училища. Май работата не е до случаен пропуск, нашите управленци са привикнали да следват сляпо, безкритично, безмозъчно чуждия либерален модел, още повече, ако той е спуснат отгоре - от любимия Брюксел. Какво ни остава - да молим Европейската комисия да махне третия пол от анкетата. Защото поне на нас, българите, два пола ни стигат, третия им го харизваме. В Истанбулската конвенция третият пол е прикрит под мъглявото определение за това какво означава "пол". Не е "мъж" и "жена", както Бог ни е създал, а "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".

Скандална джендър шумотевица

бе предизвикана и от брошурата "Любов без последствия", която отведнъж попадна в училищата на пет области - Монтана, Видин, Ямбол, Кърджали и Хасково. Оказва се, че тя е част от здравнообразователна програма, финансирана от Глобалния фонд на ООН, и е издавана трикратно - през 2006, 2009 и 2017 г. с благословията на Министерството на здравеопазването. Лежи си в складовете на регионалните здравни инспекции. Как е попаднала в училищата, така и не стана ясно, щото била предназначена за т.нар. целева група МСМ (Мъже правят секс с мъже). Уж за превенция на СПИН. Както често става в разградения ни двор - предназначеното за едно се използва за друго. С право Велиана Христова пита: "Но да сте чули по програма в училище децата да учат за ценността на семейството, за светостта на майката и авторитета на бащата, за уважението към възрастните, за недопустимостта на насилие вкъщи? Няма и да чуете." 

 Но ще видим. Както във Варна и Бургас видяха билбордове, на които се прегръщат гейдвойки и надписа: "Няма страшно, това е просто ЛЮБОВ".  Рекламирането на еднополовата любов се оказа не само позволено, но и е платено с европейски пари като част от цялостната програма за прокламиране на ЛГБГ обществата. Този род проекти идват по две линии - от нашите ментори в Брюксел и по линията на неправителствени организации, свързани с неолиберализма и мултикултурализма. Ровя се в печата сред многото материали за джендърясването. Виолета Станиславова в статията си "За пола, за насилието и за пясъка" е отброила 210 джендър организации, много от които работят за "третия пол", далече преди приемането на конвенцията, като  фондация "Джендър образование, изследвания и технологии", фондация "Български център за джендър изследвания", фондация "Джендър алтернативи", фондация "Х&Д" Джендър Перспективи" и др., които имат готови джендър проекти. И очаквано Българският хелзинкски комитет е в тази кохорта, неговият шеф Кънев вече няколко десетилетия блудства с българската идентичност, а главният му спонсор е "Отворено общество". Да напомним, че контролът за изпълнението на Истанбулската конвенция, ако ни я пробутат, се възлага на GREVIO - десетчленна дамска група, която има безапелационни права, надхвърлящи дори правата на държавните глави в отделните страни. Нещо като  европейско КГБ или Гестапо. А знаете ли, че една трета от групата са пряко свързани с милиардера Джордж Сорос. Нищо ново под слънцето! 

 Какво ли не сме видели. Видяхме и репортажи по телевизиите за "мама 1" и "мама 2" -  семейство, отглеждащо момченцето на едната от тях. Във Франция вече въведоха "родител 1" и "родител 2". Не ми се ще да си помисля, че това може и нас да полази. Една  наша баба в "Златна възраст" пренареди нещата: как да се наричат дядовците и бабите в такъв случай: единият чифт дъртаци ще се нарича прародител 1а, съответно 1б, а другият прародител 2а и 2б. Ако продължа нататък, ща не ща ще опра до кинопрограмите на телевизиите: те преливат от филми за гейдвойки, почти няма филм, който да не ни занимава с обратните, с "другостта". 

Преди време образователното министерство отказа да подкрепи проект на Института за населението към  БАН, свързан с джендър образованието. Ставало дума само за равнопоставено изучаване на ролята на половете у нас, което да бъде въведено в училищата в четири български общини, и ЮНЕСКО дава за него 24 000 долара. Пръв за този проект алармира шефът на Института за модерна политика Борислав Цеков. И това ми дава повод да изразя задоволството от реакцията на такива като него в българската общност - общественици, учени, писатели и журналисти, които отстояваха националната позиция по време на "еуфорията" около Истанбулската конвенция, както и сега. 

С написаното от тези сърцати хора 

ще пълним паласките и ще зареждаме оръжията

си в битките, които ни предстоят. Защото с отхвърлянето на Истанбулската конвенция спечелихме само една битка, но войната продължава. Да знаете, неолибералите  няма да ни оставят на мира с техния социален пол и с еднополовите бракове.

Само ще вметна, че еднополовите двойки имат същите права на пребиваване, каквито имат и другите семейни двойки в Европейския съюз. Това постанови Европейският съд в Люксембург, според който понятието "съпруг" по смисъл на правото за свободното пребиваване на европейците и членовете на техните семейства обхващало и съпрузите от един и същ пол. Въпреки че страните членки са свободни да разрешават или да не разрешават еднополовите бракове, те са длъжни да осигурят правото на пребиваване на такива семейства. Та се питам, не е ли това първа стъпка да бъдем задължени да признаем в националното си законодателство тези бракове. А еднополовите бракове не са признати в България, Латвия, Литва, Полша, Румъния и  Словакия. Но има го и другото: бракът като съюз между биологични мъж и жена има своята принципна уредба в Европейската конвенция за защита на правата на човека (чл. 26) и практиката на съда в Страсбург, където става дума не за друго, а за "традиционното семейство на мъж и жена". Според съда в Страсбург, еднополовите бракове не съставляват човешко право, защитено от Европейската конвенция, и държавите нямат задължение да ги въвеждат. Затуй плачът по неосъществената Истанбулска конвенция  продължава... В нашата Конституция в чл. 46, ал. 2 пише, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Над 70 на сто от българите са против гейбраковете, легализирането на третия пол е недопустимо за 74% от хората у нас, такава е думата на социолозите.

 Не разбрахте ли - джендърството няма да мине в България. Това е един символ на разложението на нравите в ЕС. 

Политическата коректност е новата цензура

която се налага и по отношение на джендърството. Какво казват сега - нека всеки сам определи своя пол. И започват гръмогласна пропаганда за това сред невръстните деца. За мен това е истинско престъпление. Може ли в детските градини да питат детето: "Ти какво си, какъв пол се чувстваш?" 

Третият пол, публичната демонстрация на хомосексуализма са неща, чужди на нашата традиция. Затуй гейпарадът, наричан София Прайд, всяка година ни дразни с предизвикателното дефилиране на травестити, лесбийки и хомосексуалисти, които с разголени и изписани тела и с нахално поведение, имитиращо любов, "търсят" някакви измислено потъпкани свободи. И с тях крачи солидарността - посланиците на уж цивилизовани страни, обрекли се да служат на християнските ценности. Според юристите, сегашната правна уредба пази достатъчно и хората с различна сексуална ориентация. "Това не бива да бъде използвано за социално инженерство в името на нечии представи за обществена справедливост или политическа коректност. Биологичните характеристики на индивида не могат да бъдат рязко отделяни от неговата правна идентификация.", твърди проф. д-р Даниел Вълчев. 

 "Не може едно малцинство да си позволява да тероризира преобладаващото мнозинство, което е хетеросексуално, живее в семейства и създава деца!", се казва в декларацията "Долу джендърското еничарство" на Обществения съвет "Дядо и внуче" по повод т. нар. Национална стратегия за детето. Един нов призрак броди из Европа - призракът на

 насилствено насаждане

по децата и внуците ни на безполов и ялов хомосексуален джендъризъм, действащ с методите на еничарството и фашизма, четем още в декларацията.

 Истанбулската конвенция обогати народотворчеството. Писателят Румен Стоянов влиза в ролята на Ювенал: "Поговорката "Всичката Мара втасала, че отдолу се почесала" екна, чак отекна в инаква разновидност, издържана в духа и буквата на прословутите евроатлантически без/ценности: "Всичката Мара втасала, че отдолу джендърясала". Няма да олекотя разсъжденията си, ако се обърна към "спасителния смях". Така Георги Марков - писателят емигрант, дисидент или агент, все едно, очерта в "Задочните репортажи" ролята на политическите вицове, които са се превърнали в национален жанр. Те са тясно свързани с обществената оценка, изразители са на политическо мнение и на дълбоката народна философия. Вярно е, че при демокрацията вицовете понамаляха, но когато започна скандалът с Истанбулската конвенция, анекдоти на тема "третия пол" и еднополовите бракове плъзнаха отвсякъде. Един само: "Заради Истанбулската конвенция българското правителство реши, че ще има три пола: 

мъжки, женски и европол".

Във вицовете се изразява категорично това, за което говори Марков: обществената оценка, политическото мнение и дълбоката народна философия. 

Айтос на протест: „Без тирове убийци!“

автор:Дума

visibility 145

Съборът на БЛС преизбра д-р Иван Маждаров

автор:Дума

visibility 170

Петков и Василев представят проекта си утре

автор:Дума

visibility 1035

Стефан Янев се срещна с пътните строители

автор:Дума

visibility 273

Задава се риск за бюджет 2022

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 179

НАП проверява спортния тотализатор

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 179

Само момчета ще учат в гимназиите в Афганистан

автор:Дума

visibility 162

САЩ спретнаха англосаксонски военен пакт в Азия

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 179

Курц: Пандемията за ваксинираните свърши

автор:Дума

visibility 438

/ брой: 179

Протести срещу дясната политика в Еквадор

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 179

Страховете ни

автор:Георги Георгиев

visibility 1309

/ брой: 179

Не е яко да си вандал

автор:Велиана Христова

visibility 545

/ брой: 179

Президентската прокаженост на ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 840

/ брой: 179

Инфлацията ще ни помете безпощадно!

visibility 627

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ