Трафикът на хора е престъпление, което изисква общи и решителни действия

Трафикът на хора е престъпление, което изисква общи и решителни действия. Това каза Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ). Той откри провеждащата се в София международна конференция на тема „Трафик на хора: пътят на трудовата миграция - клопки и възможности за гражданите на трети страни“, организирана от НКБТХ с Международната мисия за правосъдие (IJM) - Румъния. Трафикът на хора не признава граници. Това е едно престъпление, което засяга хиляди хора в Европа и по света, търсещи по-добри условия за реализация и живот, подчерта вицепремиерът.  
Изправени сме пред една динамична и променяща се миграционна картина, допълни Атанас Зафиров. По думите му Националната комисия за борба с трафика на хора изпълнява ключова координационна роля, а националният ни механизъм за подпомагане на жертвите е пример за координиран подход.
България поема ангажимент да продължи борбата с това престъпление, като надгражда законодателната рамка, увери вицепремиерът. Той подчерта важността от подобряването на трудовото законодателство, включително в областта на трудовите посредници. По думите му пълноправното членство на страната ни в Шенген отваря много възможности, свързани с достъп до пазара, но крие и определени рискове.
Трябва да гарантираме, че всеки човек, който търси по-добър живот и честен труд, ще бъде защитен, каза Зафиров пред участниците във форума.
Има 51% ръст на трафика на хора с цел трудова експлоатация. Това заяви координаторът на Европейския съюз за борба с трафика на хора Диан Шмит, която взе участие в конференцията онлайн. 63% от жертвите в ЕС са мигранти, каза тя. Шмит увери, че Европейската комисия полага усилия в посока осведоменост, така че мигрантите да търсят легална работа и да разпознават опасностите. Шмит посочи още, че освен трудовата експлоатация, има и други форми на трафик на хора като принудителна сексуална експлоатация. По думите й жертви на трафик стават и европейски граждани, включително българи, така че борбата с този тип престъпления не е свързана само с миграцията.
Постоянният секретар на Министерството на външните работи Иван Кондов отчете, че често се случва жертвите да не търсят защита, тъй като не се разпознават като жертви. Все по-използвани за примамването им са социалните мрежи. Кондов подчерта, че законовата рамка в България за превенция и закрила на пострадалите е сред водещите в ЕС.