Тръбопроводна дипломация

     
Не може да се отрече, че през последните дни името на турския президент Ердоган бе едно от най-споменаваните в световното медийно пространство. Този път - защото бе домакин на официални посещения на световни лидери от ранга на руския президент Путин и ден по-рано на папа Франциск.
Нормално е, защото всяка стъпка и дума на Путин на световната геополитическа сцена се следи по света с особено внимание по лесно обясними причини, а словата на папа Франциск се приемат като сигнали за търсена посока в развитието на объркания ни свят. В крайна сметка, турските медии почти единодушно решиха, че основна цел на папското посещение в Турция не е изясняване позиции с Ердоган и търсене на връзки между ислямския и православен свят с цел мир, а малки стъпки за помирение между католическите и православните духовници. Може би затова те толкова подробно отразиха срещите на папата с Вселенския патриарх Вартоломей и поисканата от него благословия за Франциск. Целувката по главата и ръката се приема като сигнал за път на обединение. Няма как да се скрие, че християнските духовни лидери са загрижени предвид заплахите от страна на политическия ислям, който помита християнски малцинства в Близкия изток. Те търсят опора сред събратя, които са в схизма от 1000 години.
За посещението на Путин информациите и анализите на турските наблюдатели са лаконично-разнопосочни, изпълнени с очаквания за резултати в бъдеще и надежди за конкретни придобивки в инвестиционно-търговски направления. Предполага се - от интерес за двете страни, които са били чести врагове в кървави войни през минали столетия, но днес са търговско-икономически партньори със завидни контакти. При посещението си в Анъткабир, мавзолея на Ататюрк в Анкара, президентът Путин е написал: "Русия дълбоко почита паметта на основоположника на Република Турция и приноса му за установяване на добросъседски отношения между нас". Независимо, че по времето на Ердоган портретите на Ататюрк масово изчезнаха от офиси, магазини, училища и т.н. в Турция. Който може - да чете между редовете. Или да анализира разговорите Путин/Ердоган в стил "необичайно дипломатическо поражение за Путин", както прави "Ню Йорк таймс". Просто защото не успял за ден да циментира позиция на главен доставчик на газ за Европа, като заобиколи още веднъж Украйна.
Именно в Турция за всеобща изненада Путин обяви, че спира "Южен поток" поради нежелание от страна на България за строителство на тази тръба. Никой не се е съмнявал, че битката е за контрола върху доставките на газ за Европа и за отдалечаването й от Русия. Или както коментира по този повод Додик, президент на Република Сръбска, "карат ни да плащаме за транзит на руски газ на западни страни-посредници". Въпросът е по-скоро защо се дава

възможност на Турция да печели без много усилия

като се възползва от споровете Изток/Запад и да издейства по-изгодни цени за себе си при доставките на газ от Русия. А също и да има възможност за контрол върху енергийните доставки за Европа.
Договорките в Анкара при разговорите Путин/Ердоган са за намаляване на цената на доставяния от Русия газ в размер на 6%, за транзит на 63 куб м годишно при 14 куб м за собствени нужди и изграждане на нова тръба на нейна територия, заобикаляйки не само Украйна, но и България. Турската "тръбопроводна дипломация" се оказва успешна, защото отстъпките от страна на Русия не й затварят вратата за доставки на газ и от Азербайджан, Иран и Иракски Кюрдистан, т.е. тя няма пълна енергийна зависимост от Москва. Но ще държи ръката си върху интерконекторните връзки. И докато у нас, а и в Брюксел разноговоренето по този повод не допринася за изясняване на ситуацията и за трезва оценка на загуби/печалба, някои наблюдатели задават въпроса кой печели от сближаването между Русия и Турция, когато се преначертава експортната карта на Кремъл? Въпрос без повишена трудност. Още повече, че Анкара осъществява по този начин стратегическата си мечта за главен доставчик на руски газ за Европа и за контрол върху тръбопроводната мрежа. Дори да приемем, че причината за отказ на Русия да строи "Южен поток" може да е и спадащата цена на петрола, финансовите проблеми на Москва с предизвикания срив на рублата и трескавото търсене на алтернативни пазари за руските енергийни ресурси, не бива да се забравя, че "Южен поток" винаги е бил по-скоро геополитически, отколкото икономически проект, но винаги е имал за цел и печалба в дългосрочен план.
Всъщност енергийната тема е била основна, но не е изчерпвала дневния ред на разговорите   Путин/Ердоган. Прекалено много са проблемите в геополитиката днес и още повече са

противоречията между големите играчи

На задължителната пресконференция след 3-часови разговори на четири очи двамата президенти говорят за различия по някои въпроси, но и за близки позиции по настоящи световни проблеми. Ердоган набляга, че докато Асад управлява в Сирия, "зулумите" ще продължават. Путин обаче подчертава, че президентът Асад има сериозна подкрепа в страната си и това са го доказали проведените наскоро избори. Ердоган се съгласява, че вижданията се разминават, но твърди, че трябва да се намери решение, а не да се задава въпрос какво ще стане, ако си отиде Асад. Хората страдат и губят живота си. Путин е убеден, че в Сирия положението не е нормално, но не желае влияние на различни терористични групировки. Счита, че по отношение на управлението всички сирийци трябва да имат еднакви права, но засега няма общо задоволително решение. Ще се търси връзка с всички актьори, както и с "турските ни приятели". Русия полага усилия да се прекрати кървавата война в Сирия, но среща "технически проблеми", а по различни причини контактите с Дамаск са ограничени и не може да оказва влияние там. Усилията ще продължат.
Ердоган от своя страна е повторил турската позиция за Египет, за преврата там и свалянето на незаконното правителство на "Мюсюлманските братя". По отношение на Украйна се е установило лаконично съгласие за изход от кризата въз основа на международното право в посока общ мир. Кратко, но не много ясно. Кримските татари ще трябва да се задоволят с формулировката "по-голямо разбиране на проблемите им", а инвестицията за АЕЦ в Аккоу ще бъде в размер на 20 млрд долара.
На фона на предвиждания от Турция стокообмен за 100 млрд. долара през 2023 г., Путин е по-предпазлив в оценките и подчертава, че това е особено амбициозна задача. Но Турция не е подкрепила западните санкции срещу Русия и сега има възможност да се възползва от широко отворения руски пазар за хранителни стоки, докато Москва ще прави проучване на стоките, които са критични за внос. Това на фона на безпокойството на Анкара, че има свиване на износа й за Русия през 2013 г. и то с 15%.
Личи желание да не се позволи разногласията да се отразяват отрицателно на двустранните отношения, а някои анализатори в Анкара говорят и за рязка промяна на външната политика на Турция. И то в момент, когато през последните дни бомбардировките, насочени срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак са по цели, които всъщност очертават границите на бъдещ Кюрдистан. В Ирак са нанесени удари върху 500 цели, а в Сирия - по 400, но под предлог, че се унищожават бази на "Ислямска държава", всъщност се разрушава инфраструктурата на Сирия. Иран отдавна твърди, че САЩ използват ИДИЛ като повод да разрушат инфраструктурата на Сирия и рафинериите й, които били източници за финансиране на ислямистите. Напоследък това изнасят като информация и турски медии.
Няма как определени теми от срещата Путин/Ердоган да не останат скрити за обществото. Времето ще покаже кои са и какво са се договорили. За един ден при толкова разнопосочни интереси, нерешени световни проблеми и бързо променяща се обстановка по всички посоки в света, вниманието на медии и наблюдатели ще остане нащрек.