Този път е по-различно

Остават броени дни до гласуването на европейските избори. Предстоящите избори за Европейския парламент ще се състоят от 22 до 25 май 2014 г. съгласно решение на Съвета на ЕС, прието на 14 юни 2013 г. след консултация с парламента. Обикновено изборите продължават четири дни, тъй като гласуването във Великобритания и в Нидерландия става в четвъртък, а в повечето други държави вотът е в неделя. Изборните резултати не се огласяват в нито една от страните, докато той не приключи във всички държави членки. Новоизбраният Европейски парламент ще се събере на учредителна сесия на 1 юли 2014 г.
Във второто по големина демократично упражнение в света 400 милиона души са призвани да дадат своя глас за нов Европейски парламент. Новите 751 европейските депутати, които ще заемат местата си през месец юли, не само ще определят посоката на европейската политика в следващите пет години, но и ще изберат лидера на изпълнителния орган на Европейския съюз - председателя на Европейската комисия.
За първи път в изборите за ЕП през тази година европейските политически партии се конкурират още по-силно една с друга, като всяка от тях издигна свой кандидат за председател на Европейската комисия. Европейският парламент ще избере новия председател на ЕК с мнозинство на съставляващите го членове, т.е. кандидатът трябва да получи поне половината (376) от гласовете на всички 751 депутати в ЕП. Партиите предложиха и политическите си програми за следващия програмен период. Това реши ЕП на 4 юли 2013 г. с Резолюция за подобряване на практическите условия за провеждане на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Според парламента новият подход ще допринесе за по-добрата информираност на хората и по-високата избирателна активност, а политическите партии ще приемат демократични и прозрачни процедури за подбор на своите кандидати за ЕП и за председател на ЕК.
За първи път кандидатите за председател на Европейската комисия участваха в публични дебати в рамките на предизборната кампания за Европейски парламент, организирани от европейските политически партии.
За първи път на бюлетините за избор на депутати в Европейския парламент трябваше да бъдат изписани имената на европейските политически партии, по възможност - и техните лога. ЕП призова държавите членки да гарантират тази възможност.
Новото политическо мнозинство в ЕП, което ще възникне в резултат на изборите, ще има също така огромна роля при изготвянето на европейското законодателство през следващите пет години в области, вариращи от единния пазар до гражданските свободи. Парламентът - единствената пряко избирана европейска институция, вече е първостепенна част от системата за взимане на решения в ЕС и има равноправна на националните правителства тежест по почти всички европейски закони. По този начин гласоподавателите ще бъдат по-влиятелни от всякога.
Засега обаче европейците не показват особено желание да се отправят към урните. Шестима от всеки десетима граждани на Евросъюза "не са особено заинтересувани" от изборите за Европарламент, показа социологическо проучване, публикувано миналата седмица от Ройтерс.
В анкетата на Ипсос-МОРИ, проведена през април, са участвали 8833 души от 12 държави на ЕС - Белгия, Великобритания, Хърватия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Полша, Испания и Швеция. От участниците в проучването 62% са заявили, че или "въобще не" се вълнуват от изборите между 22 и 25 май, или са "не чак толкова" заинтересувани от тях. Само 35% са казали, че със сигурност ще гласуват, което е доста под 43% средна избирателна активност на миналите европейски избори през 2009 г. Интересът към европейските избори постоянно спада: от 1979 г. насам активността в Германия например е спаднала с една трета - от 65,7 на 43,4% по време на последните евроизбори през 2009 г. Такава е и общата тенденция за Европа. Казано по друг начин - европейските граждани не са особено убедени, че гласът им в Европейския парламент се чува. Затова и не участват активно в евроизборите. Участието в гласуването е от изключителна важност, убеждават ни обаче кандидатите за евродепутати. И те имат право - бъдещето си всеки го кове сам...

Правомощията на ЕП

Правомощията на Европарламента са законодателни, бюджетни и надзорни. Дългосрочният финансов план на ЕС се договаря на всеки седем години. Тази финансова рамка определя лимитите за годишните приходи и разходи. Надзорните и контролните функции позволяват на ЕП да упражнява надзор над работата на други институции, да следи за правилното използване на европейския бюджет и да гарантира точното прилагане на правото на ЕС.
Заседанията на ЕП се провеждат в Брюксел (Белгия) и Страсбург (Франция). По-голямата част от неговата работа се извършва в специализираните комисии - там се подготвят доклади, които по-късно се гласуват в пленарна зала.

Политическите партии

Досега в Европарламента имаше седем политически групи, които представляват повече от 160 национални партии. Според правилата на ЕП членовете на политическа група трябва да споделят сходна политическа ориентация и да включват поне 25 членове, представляващи поне една четвърт от държавите членки. Членовете на ЕП, които не искат или не могат да бъдат включени към нито една политическа група, се наричат "независими".
Европейската народна партия е най-голямата политическа група в сегашния ЕП. Прогресивният алианс на социалистите и демократите (S&D), или ПЕС, е втора. След нея се нареждат "Алианс на либералите и демократите за Европа" (АЛДЕ), Европейската зелена партия, Алиансът на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), Европейска обединена левица/Северна зелена левица, Европа на свободата и демокрацията, Алианс на европейските национални движения, чийто депутати са независими.

Кой как избира

Съществуват общоевропейски правила за изборите, но до голяма степен те се организират съобразно националните традиции и закони. Например всяка държава членка определя дали да използва затворена или отворена листа, или дали да има определен праг, стига той да не е по-висок от 5 процента. Има някои правила относно допустимостта на кандидатите, но всяка държава членка може също да налага свои собствени ограничения. Минималната възраст за гласуване е 18 години във всички страни, с изключение на Австрия, където е 16. Минималната възраст за кандидатиране за член на ЕП варира в различните страни, но в повечето случаи е 18 години.
Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция.

Темата подготвиха Галина Младенова и Кристиела Симеонова