Този народ си отива, държавата му е длъжник

Проф. Пенка Найденова,
Институт за изследване на населението и човека-БАН

В продължение на малко повече от десетилетие ние имаме загуба на 1 350 000 души, една трета от които са млади хора, излезли вън от страната. Това е демографският проблем, но зад него стои икономическият, който на първо място е свързан с работната сила.
Ако вие нямате млада работна сила, за да изработи този брутен вътрешен продукт, то тогава не може да се осигури материалната или финансовата издръжка на населението. Ние го имаме този проблем и той е свързан с повишаване на пенсионната възраст поради застаряване на населението, едновременно е свързан с увеличаване на вноските за осигуряване. А настоящите осигурителни вноски отиват за това поколение, което вече е изминало трудовия си живот. С други думи, ние имаме един голям проблем - свързан с работната сила с издръжката - но за това население, което във връзка с отрицателния прираст остава все повече и повече старо население. Вече 30% от населението е над 60-годишно, а над 65 г. - над 20%. През 2060 г. прогнозите са, че ако сега на четирима души се пада един възрастен (60-65-годишен), тогава ще бъде едно към три, даже едно към две.
Това са социални проблеми, едновременно икономически, едновременно демографски. В същото време те показват напредък на човечеството, че има удължаване на живота. Целият този проблем се свежда до двата параметъра - демографският и икономическият растеж. Последният при сегашното състояние на икономиката има сериозни затруднения.
Без да имам отношение към правителствата, смятам, че е много трудно да се застане като кормчия на този параход и да се управлява към правилната посока. Като покажем проблемите с демографската криза, ние искаме да ангажираме държавата. Защото една държава, трябва да е обърната към този народ, който я съставлява. От тази гледна точка ние обръщаме внимание на управленските органи и им даваме управленско ориентиращи предложения с оглед на каквото и да е правителство да осъзнае, че този народ си отива, че има демографска криза. Нашата задача на учените е да покажем, че демографският проблем е едновременно икономически, национален, етнически и глобален, защото ние живеем в един общ свят. И държавата е длъжник на народа.
Демографските признаци, каквито са раждаемост, смъртност, миграционните движения, влияят на всички процеси в държавата. Те са свързани с проблемите за работната сила, с поведението на етнически и други групи, със социалните проблеми, и преди всичко с развитието и икономическия растеж в страната. Той пък в крайна сметка трябва да осигурява демографското възпроизводство.
Какви са връзките между демографския и икономическия растеж. Всички знаем, че демографското възпроизводство е в кризисна ситуация. Ако в една нация няма около 2.1 - 2.2 деца на една жена, това население не може да се развива. То или стагнира, т.е. остава на нулево равнище, или изведнъж пада надолу. При нас вече близо две десетилетия имаме така наречения отрицателен прираст. Това означава, че раждаемостта спада, а смъртността се увеличава. Нещо, което е извън представата за демографски приход, който трябва да доведе до едно много малко увеличение, но все пак увеличение на населението. Заедно с това България я сполетя и другият демографски факт - миграционният. Нацията ни се топи, трябват бързи реформи и мерки процесите да бъдат овладени.
БГНЕС