Този див, див наш... запад

Сигурно сте гледали един уестърн филм с Уил Смит, който се казваше „Този див, див запад“. Бая екшън падна в него. Та тази асоциация с кинаджийското заглавие ми изплува, след като видях с какво пак сме на път да се прочуем по земното кълбо. И ние си имаме див запад. Този път за щастие с хепиенд. Историята е свързана с нашите си чудатости, характерни за Територията. Знаете ли къде се намира Егълница? Село в Западна България. Някъде около Перник. Там преди дни се игра футболен мач между отборите на Левски (Егълница) и Сарата (Долни Раковец). Двата тима явно са писали... история! Защо ли? Вижте. Капитанът с над 1000 мача в аматьорския футбол Седефчо Карин е роден през 1954 година. Негов съотборник пък е младата надежда Викторио Ванчов. Нищо необичайно на пръв поглед. ОК, само че вторият е набор 2000! Разликата във възрастта им е 46 години! Оказва се – това отвсякъде си е достойно като рекорд, с който да се кандидатства за „Гинес“. От култовия мач има протокол, който се съхранява, в случай, че някой не вярва на Седефчовия ентусиазъм да рита топка на неговите 62 години.
Не сме ли пионери, а? На Територията няма невъзможни неща. Така излиза. Ние тук очевидно си имаме наш си спорт, различен от световния. Както впрочем си имаме и наше си, странно здравеопазване, наша си банкова система. Наша си пожарна, ако щете, от която излезе главен секретар на МВР, генерал, кмет, премиер, депутат, пак премиер и... футболист. И това един и същ човек. Явно свръхчовек. Между другото, препоръчайте на децата си да закусват филия с мас. Я вижте какви юнаци излизат тия, дето хапват такава сутрин. Ей такива ми ти, наши си работи. И все са различни от другите. После, що така? Ето що.
Другите... Четох преди, че американският астронавт Тим Пийк пробягал лондонския маратон от... Космоса! 42 километра трасе. Той се включил в състезанието от борда на Международната космическа станция, която в този момент била... само на 400 километра над Лондон! Към бягащата пътека той бил привързан с ремъци, за да се справи с условията на безтегловност. Някъде тук разбирам, че българите, с изключение на олигарсите и някои други, до един сме космонавти. Просто защото се справяме с безтегловността и без да сме привързани с ремъци. И така цели 27 години. При това нашият маратон няма ограничение на пробега като разстояние. Ние постоянно сме минимум в тръс в условията на липса на гравитация. Свободни тела, ще кажат едни? Може би, но не и свободни души, ще кажат други. В този случай и двете страни ще са прави. Въпросът е да не продължаваме, както досега – да ни управляват от разстояние и в състояние на безтегловност.
А иначе, пак един космонавт от САЩ гласува от Космоса на изборите за президент. Да, ама в НАСА си нямат родната ЦИК. Кой ще му даде на този да гласува извън планетата? Не знаех, че адресите на американските астронавти се водели в Хюстън. Докато те били на мисия в Космоса. Ама в кой многомандатен район на Хюстън, бе, ало, би питала ЦИК? Чудя се как ли би решила казуса? И как ли биха протоколирали глас от Космоса? Като глас от чужбина? Както и да е. Засега ЦИК няма такъв проблем. Но само засега. Защото, както е тръгнало с тази безтегловност у нас и номерата на ГЕРБ, скоро може да отваряме секции нейде в необятната Вселена...