Той бе знакова личност

Кpасимир Премянов,
депутат от Великото народно събрание

Професор Александър Лилов е знакова личност, забележителен учен, политик и държавник, безспорен авторитет за българската левица. С неговата смърт левицата загуби титан на мисълта, а България - държавник, чиито качества и морални устои нямат аналог в най-новата история на страната.
Не може и не трябва да се забравя обстоятелството, че проф. Лилов пое ръководството на БСП в изключително труден за страната момент, преведе я през всички предизвикателства на времето, успя да я съхрани и да обоснове необходимостта от нейната промяна. На него дължим идеята за реформиране на България и съхраняване на гражданския мир в страната. Той беше радетел на диалога между политическите сили, между съмишленици и опоненти, които респектираше с мъдрост и интелект. Умението му да води диалог създаде благоприятна среда за национално съгласие и за приемането на новата българска Конституция. Затова съвсем основателно всички добронамерени анализатори заговориха за българския феномен.
В начертаната от Александър Лилов стратегия за развитие на БСП и на страната бяха заложени приоритети, цели и задачи, които - ако бяха реализирани, днес България щеше да бъде социална и правова държава. Това не омаловажава приноса на Александър Лилов, а по-скоро доказва несъстоятелността на проваления преход, вина за което носят други политически лидери.
Като ръководител на БСП и като председател на нейната Парламентарна група във ВНС проф. Лилов без притеснение заложи на младото поколение и му предаде щафетата. Той даде личен пример за политическа доблест и за това как се поема отговорност. За съжаление тези категории днес са непознати за съвременното поколение политици, които искат властта на всяка цена.
Не мога да отмина и човешките добродетели на проф. Лилов, който бе образец на почтеност, безкористие, солидарност и отзивчивост. Той никога не злепостави другите, поемаше чужди грехове, беше различен от мнозина днешни политици, добрали се до отговорни постове, за да ги ползват за лични облаги.
Неговата интелектуална висота, съчетана с отговорност към народ и Родина, с ерудиция, достигаща енциклопедични измерения, го очертават като учен и държавник, чието дело трудно може да бъде оценено в съвременна България, раздирана от политически пристрастия. Убеден съм, че най-справедливата оценка за проф. Лилов ще бъде дадена от историята и се надявам, че тя ще послужи като мярка и ориентир на следващото поколение политици, които ще се издигнат до нивото на държавници.
Това не е всичко, което може да се каже за човека, учения и държавника Александър Лилов. Но това е малкото, което бях длъжен да споделя за съратника, поставящ националните интереси над всичко и отстояващ идеята за социална и просперираща България.
Изказвам най-искрените си съболезнования към близките и семейството му!
Поклон пред светлата му памет!