Това не е фантазия, а реална опасност

Айра Хелфанд*

От края на Студената война насам си мислим, че заплахата от пълномащабна ядрена война е отминала. За съжаление това не е така. В света към момента има близо 20 000 бойни глави, по-голямата част от тях - около 95% - са концентрирани в САЩ и Русия. Затова е жизненоважно да разберем какво ще се случи, ако тези оръжия бъдат използвани.
По време на Студената война всички са разбирали, че ако избухне голяма война между САЩ и СССР, това ще е катастрофа не само за двете държави, но и за цялата планета. В последните години обаче разбрахме, че дори значително по-ограничена употреба на този тип оръжия, каквато потенциално може да се случи между Израел и Иран или между Индия и Пакистан, също ще е катастрофа за цялото човечество.

Да разгледаме потенциален сценарий,

при който конфликт избухва между Индия и Пакистан - и двете държави разполагат с арсенал от ядрено оръжие. Нека кажем, че всяка страна използва по 50 бомби с мощността на тази, пусната през 1945 г. над Хирошима - тоест не много силни, но насочени върху урбанизирани територии.
Последиците за Южна Азия ще са трагични още в първите 2 до 3 седмици. Между 30 и 40 милиона човека умират в този период - от радиационно облъчване, от огън, от взривната вълна. Колкото и ужасяващо да звучи това, тези жертви ще са нищо в сравнение с това, което предстои заради промените, които ядрените взривове ще предизвикат в климата.
Огнените бури, които предизвикват експлозиите, изпращат поне 5 милиона тона боклуци в горните слоеве на атмосферата. Там те блокират слънчевата светлина, причинявайки глобален спад на средните температури от най-малко 1-1.3 градуса по Целзий. Това намалява времетраенето на сезона за отглежда на култури, намалява рязко количеството дъжд и като цяло - нарушава процеса по производство на храна.
Само в САЩ например това ще причини спад от 12% в производството на царевица и това ще продължи най-малко десетилетие. В Китай производството на ориз ще спадне с най-малко 15% - също за десетилетие.

Светът не е подготвен да се справи с такъв спад -

нито сега, нито след 10 години. Резервите, с които разполагаме, могат да стигнат за едва 70 дни в глобален мащаб. В света отделно има 870 милиона души, които са гладуващи така или иначе. 300 милиона човека пък живеят в страни, които изцяло разчитат за храна на доставки. Всички те - над 1 млрд. души - ще загинат от глад в много кратък период.
Нещо повече - ако изключим изобщо този сценарий и се фокусираме върху арсенала на само една ядрена подводница на САЩ, разбираме, че само една такава може да предизвика гореописаното в много по-сериозен мащаб. Защото на борда на всяха подводница, клас „Охайо”, има 96 ракети „Тризъбец”, всяка от които е между 10 и 30 пъти по-мощна от всички 100 бомби в предходния вариант.
Русия има подобен арсенал. Затова не е лошо да разберем какво реално се случва с даден град, ударен от ядрена бомба. Ще използваме модела на 20-мегатонната бомба. Той намалява щетите, тъй като модерните доктрини за употреба на ядрено оръжие не се фокусират върху пускането на една, мощна бойна глава, а на множество, по-малки, върху по-голяма площ.
За 1/1000 от секундата след взрива се заформя огнено кълбо с радиус от близо 3 километра. Температурата в този диаметър достига 11 000 000 градуса по Целзий - по-горещо, почти двойно, от температурата по повърхността на Слънцето. Всичко в тази зона се превръща в пара - хора, дървета, сгради, целият горен слой на Земята.
В радиус от 6.5 км от взрива ударната вълна създава ветрове, които достигат до 960 км/ч. Няма нещо, построено от хората, което тези сили да не могат да унищожат.
В радиус от 10 км от епицентъра температурата е толкова висока, че ламарините на автомобилите се разтапят.
В радиус от 16 километра ветровете, причинени от ударната вълна, достигат до 320-350 км/ч - това отнася всички дървени и тухлени сгради. От модерното строителство, което включва стоманобетон, ще остане само стоманата.
В радиус от 25 километра температурата продължава да е толкова висока, че всичко, което е запалимо, ще се запали. Хиляди пожари, които в идните няколко часа ще се съберат в една огромна по мащаб огнена буря. В зоната няма да има никакъв кислород.

Всяко живо същество ще загине

Извън този външен периметър също ще има сериозни щети. Стотици хиляди хора ще страдат от изгаряния, слепота, травми от падащи и летящи предмети. Всички ще се нуждаят от помощ, която няма откъде да дойде. Много малка част от ранените ще оцелее.
При пълномащабна война, за каквато се говори покрай конфликта в Украйна между НАТО и Русия, това шокиращо описание ще обхваща всеки голям метрополитен град както в САЩ и Русия, така и в Европа. Проучване от 2003 г. сочи, че ако само 90 ракети паднат над Щатите върху големите градове, в първия половин час ще загине 1/3 от населението на страната - близо 120 милиона човека. Съдбата на останалите също няма да е завидна - в седмиците и месеците след експлозиите тези, които не са убити директно в първия половин час, постепенно ще започнат да умират - я от радиационно облъчване, я от глад, я от болести.
Всичко това, изненадващо, не е най-лошата част от картината.

Това, което ще последва, е по-лошо

Докато ограничен ядрен конфликт между Индия и Пакистан хвърля 5 млн. тона отпадъци и прах в атмосферата, то пълномащабната война между Русия и НАТО, използвайки само тези оръжия, които са законно позволени, хвърля 150 млн. тона боклуци в атмосферата. Температурите на планетата падат със средно 8 градуса по Целзий. На местата, където бомбите реално падат, температурата пада с над 25-30 градуса. Такива условия на Земята не е имало от най-студената част от последната ледена епоха преди 18 000 години. При тези условия няма агрикултура. Остатъкът от хората буквално ще умре от глад и видът ни ще изчезне.
Това не е фантазия. Това е реална и надвиснала над нас опасност. Докато има ядрени оръжия, има възможност те да бъдат използвани. САЩ и Русия поддържат по няколко хиляди бойни глави в готовност всеки ден. Те са върху ракети, които могат да бъдат изстреляни за 15 минути и 30 минути по-късно да поразят целите си. Това не е шега.
Дори и ако няма умишлена употреба на ядрено оръжие, при същите тези условия остава наистина реалната възможност за „случайна война”. Знаем за поне 5 случая, в които или Вашингтон, или Москва през Студената война са били готови да стартират ядрена атака заради грешното разбиране, че такава вече е започнала от вражеска страна. Плашещо е, че най-скорошният такъв случай е от 25 януари 1995 г.
А тези, които сега продължават да говорят за ескалация между Русия и НАТО в Украйна, нямат представа какво означава ядрено оръжие.

*Авторът е носител на Нобеловата награда за мир през 1985 г., заглавието е на редакцията

Превод: Георги РУСЧЕВ, Флагман