Топлофикация се е поставила над закона

Инж. Румен Тодоров
 
Крайно време е обществото ни да се отърси от някои заблуди, свързани с дейността на топлофикационните дружества в нашата страна. Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) са предприятия за производство на електроенергия. Този продукт е с определена себестойност, включваща абсолютно всички производствени и други разходи. Към нея се добавя печалба и по този начин се формира крайната цена за клиентите на продукта "електроенергия".
 Характерно за производствения процес е отделянето на топлина. Технологичната необходимост от охлаждане на турбините налага отвеждането на тази топлина. Вариантите са два: 1) Изхвърляне; 2) Подаряване.  И за децата е ясно, че този вторичен продукт (от производството на ел.енергия) е с нулева себестойност.
Оттам тръгва идеята за създаване на други предприятия, отвеждащи топлината в някаква желана от тях посока. Разходите им са свързани с изграждането и поддръжката на топлопреносни мрежи, както и за заплати на личния състав. Това са двете пера,

формиращи себестойността

на доставяния от тях продукт "топлина". (Изключение правят появилите се много по-късно помощни отоплителни станции, чийто дял в общата подавана мощност, за района на София например, е по-малко от 5%).
Минават години от реализирането на първоначалната идея за търговия с подарен продукт и самозабравилите се топлофикационни фирми започват да обявяват ценови промени, свързани с "покачване цената на газа, мазута или въглищата" - фактори, засягащи не тях, а производството на електроенергия. Оказва се обаче, че когато в някоя фирма търговските отношения с крайните клиенти са организирани по безобразен начин, е удобно не само да се лъже, но и да се престъпва закона, както ще видим по-долу.
В цивилизованите страни топлината се продава по следния начин. Вертикалните щрангове, които я доставят, са изградени в общите части на входа (кооперацията). Всеки апартамент има хоризонтална инсталация, която се включва към вертикалните щрангове извън апартамента на абоната. Съответният уред за измерване е също извън апартамента му, както и спирателният кран, в случай, че не си е платил повече от месец. И най-важното - всеки клиент може лесно

да прецени колко да харчи

и колко ще плати.
У нас топлофикация отчита похарченото от абонатната станция, обслужваща в различните случаи от 20 до 110 абоната, като ги брои за един "общ клиент". Геният, който може да изчисли и предвиди сметката на един конкретен клиент в България, досега още не се е появил.
Неяснотите и условностите при изготвянето на сметките произхождат и от факта, че търгуващите с подарена стока отказват да признаят за свой разход загубите на топлина по вертикалните щрангове. (Облягайки се на завареното положение, че те са вътре в апартаментите). Отделен въпрос е, че върху крайния клиент се стоварват и загубите по тръбите в мазетата. Което е точно толкова абсурдно, колкото е, ако например при покупка на обувки за 100 лв. ви поискат и още 20 лв. за заплата на продавачката.
Но интересното тепърва предстои.

Какво става

в случаите, когато:
1) Човек си купи апартамент и го завари "топлофициран", но планира по-добър начин на отопление, изключващ натрапената услуга.  
2) Човек го няма с години в чужбина.  
3) Човек просто в даден момент реши да си купи топлина от друг пазарен субект?  
Изненада, България е свободна пазарна икономика, но никой не е свободен да не ползва "услугите" на топлофикация. Парадоксът е, че през 2007 г. самата "Топлофикация София" АД издаде една брошурка, в която декларира: (чл.47(1)) "Продавачът има право да спре топлоснабдяването след предварително писмено предупреждение, когато: 1. Купувачът не е заплатил дължимите суми за топлоенергия за срок повече от два месеца след определения срок за плащане".     Обаче не го прави. Нито след 2 месеца, нито след 6 месеца, нито след години. Пише си сметки с текст "такса сградна инсталация", начислява си лихви върху тях и си мечтае, че някой луд ще й ги плати.
Същинското малоумие е, че тази фирма представя хората, отказали се от услугите й, като някакви стоящи в апартаментите си с ушанки и кожуси. Истината е, че дори и да има такива, масовият процент са хора с монтирани климатици или собствени отоплителни инсталации. Голям смях е да се твърди, че топлофикация

отоплява чрез стени

и тръби тези хора, защото всъщност се получава точно обратното. Те си плащат съответните газ, ток или друго, за да им е температурата в апартамента 25 градуса С, и дори излъчват към съседния "топлофициран" 20-градусов апартамент. Но топлофикация противно на всякаква логика не само че не ги компенсира, но даже им иска пари.
Вижда се, че въпросната фирма се поставя по-горе от Основния закон на Република България, газейки чл. 19(1) "Икономиката на РБългария се основава на свободната стопанска инициатива", (2) "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя".
Вероятно някой би предложил това правно нарушение да бъде изчистено чрез инвестиране на откраднатите от Вальо Топлото 7 млн. евро в изграждането на хоризонтални инсталации. Но кой ли би го чул във фирма, в която мътилката е толкова гъста и краденето толкова лесно?!

Любимата ни фирма

потъпква и други закони. Пример: Нов собственик, нека го наречем Иванов, намира в новозакупения си апартамент някакви грозни вертикални тръби (щрангове). За прекарването им през имота никой не е поискал разрешението му. С което се нарушава Законът за устройство на територията - чл.192(1), чл.193(1) и отново Конституцията - чл.17(3).
Друго интересно е, че топлофикация обявява сметки, изготвени според показанията на общия топломер в абонатната станция. Но в последствие търси пари или обявява, че ще съди не лицето "Абонатка Станциева", а лицето "Иванов". Що за парадокс? Та Иванов не само че не желае да купува продуктите на тази фирма, но дори не е разрешил разполагането на съоръжения, касаещи дейността й, в собствения му дом. Ако се окаже, че не е предложила да го обезвъзмезди чрез плащане на някакъв наем, фирма топлофикация нагазва и закона за МВР. Чийто чл.90(ал.1, т.9) гласи: "Престъпна организация или група е, която чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги".
Казвам се Румен Тодоров. В София

притежавам тристаен апартамент

Женен съм, с две деца. В града ни има една недолюбваща законите фирма, която ме нарича "абонат"(?!?) - е, нейна си работа. Преди седем години монтирах в дома си локална отоплителна инсталация с мощност 15 кВт, чрез която поддържам в целия апартамент температура от 23 до 26 градуса и в най-студените зимни дни, както и бойлер 3 кВт за подгряване на вода. Топлофикация твърди, че гарантира температура 18-20 градуса на абонатите си и че косвено отоплява апартаментите с изключени радиатори, излъчвайки топлина към тях. По тази й логика, а и базирайки се на "изключително прецизната й методика" за изчисляване на сметки, аз пък бих могъл да твърдя, че тя ми задлъжнява с около 800 лв. на отоплителен сезон заради излъчваните от моето жилище 5 градуса повече спрямо отопляваните от нея апартаменти. Отделен въпрос е, че досега топлофикация не е пожелала да се договори с мен да ми плаща наем за преминаващите през моя апартамент съоръжения (тръби), касасещи нейната дейност.
Моята сметка за 100 кв.м апартамент и в най-кучия студ не надвишава 180 лв. на месец при положение, че не можеш да задържиш ръка върху радиаторите в поне 1/3 от денонощието и че трима души вземат душ всекидневно (дъщеря ми е студентка и е извън София). Ако купя тази енергия от топлофикация, ще ми струва най-малко 450 л0в. месечно. Да беше цената (в конкретния пример) до около 230 лв., та да ме накарат поне да се замисля, дали искам да пазарувам от тях.
Аз съм просто един от стотиците хиляди, които нито са тъпи, нито са слепи, за да не видят как натрапеният монополист се е олял. Но те също така искат тази допотопна структура да се махне от живота им веднаж и завинаги, или поне, докато е в този си вид.
Все повече и повече стават хората, които са убедени, че трябва да изхвърлят топлофикация от живота си и които осъзнават идеята, че това е единственият начин този уродлив стопански субект или да фалира, или дейността му да бъде прекратена, или поне да бъде преструктуриран в съвсем друг вид предприятие, с нормални функции и дейност, спазващо Конституцията и другите Закони на Република България.


Мнението на автора е лично и не ангажира редакцията. И той, както и други наши читатели смятат, че топлофикация е виновна за ситуацията, в която са поставени част от абонатите й. 
Топлофикационните дружества в страната функционират в законодателната и лицензионната рамка, които определят дейността им. Промяната трябва да дойде през нормативните актове, дефиниращи работата на топлофикациите.