Топлината на таланта

Изложбата "Топлина" с 27 платна, представени в една от залите на Столичната библиотека (8-12 юни), е неподлежащо на оспорване потвърждение колко талантливи може да бъдем ние, българите. Също и съзидателни, творящи красота, което ни зарежда с онази доза позитивизъм, спасяваща ни от мрачните предчувствия, че сме "таланти на антисъзиданието". Тези 27 маслени платна на цветя, натюрморти, балерини, пейзажи, са изваяни от ръката на "неопорочена от занаята" художничка - Стела Благова всъщност е инженер по професия. Но живописец по призвание. По принцип цветята, плодовете, изобщо даровете на земята, са любими персонажи на художниците. Но Стела Благова намира начин да им прираде "аромата" на своет? "аз". По принцип платната й с цветя са толкова живи, че ти остава само да ги помиришеш. Но всяко платно е със свое ухание. Китките люляци в едноименната картина извайват усещането колко "многоклетъчна" може да бъде красотата. Пролетта е буен сезон, но при Стела Благова цъфтящата японска вишна с цялата палитра от розови оттенъци прави този сезон фееричен, почти ангелски. Но пък в "Пролетен букет" се вижда цялата пищност и карнавалност на този сезон. "Розата" дарява с усещането за бездънното тайнство, но и за уязвимостта на природата, докато "Маргаритите" с тяхната белота стоят като порив за доброта. И топлина. Ненатрапчивата декоративност на цикъла с балерините също носи тази уязвимост на красотата. Пейзажът "Зима" грабва с уловената детинска приказност на сезона, а "Есенно море" с предувствие за годишния гняв на морските дълбини.

Макар и инженер по професия, Стела Благова явно знае тайните на занаята (попивала ги е, впрочем, в ателиета на изобразителното образование в средно специализирано училище). Но също явно се пази от тъмните му страни. Тя твърди, че непрекъснатото самоусъвършенстване е важно както в професията и хобито, така и във всяко отношение. В натюрмортите "Грозде" или "Ягоди" светлината и сенките играят със силата не само на естетическо, но и на емоционално внушение. В "Момини сълзи", също и в "Люляци", тя буквално "бродира" изтънчени мазки, форми и багри.

Голяма част от платната са творени по време на пандемията. Благова твърди, че ги е рисувала за приятели и за себе си. Колко ли хора на изкуството носят такъв аристократизъм на духа?