Топим се до 5 милиона до 2040 г.

Трайно намаляване на населението у нас, застаряване и големи регионални демографски диспропорции са обобщенията, направени на база на изследване, представено от фондация "Фридрих Еберт - България" и изготвено от Надежда Илиева и Георги Бърдаров. Според проучването най-песимистичната прогноза е до 2040 г. българите да останат 5,1 милиона. Докладът отчита драстичен дисбаланс между младо и силно застаряващо население и неологично големи териториални демографски диспропорции. Възрастовата пирамида на България показва, че една от най-големите групи са жените между 65-69 г., коментира доц. Георги Бърдаров, ръководител на катедра и зам.-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет.
Най-голям акцент на изследването, което е направено през 2019 г. точно преди пандемията, са сериозните регионални демографски различия, които са резултат от непоследователното и политически обремененото развитие от Освобождението до днес. "В България непрекъснато започваме отначало, проблем, който се отразява във всички останали сфери в страната", смята Бърдаров. Така се оказва, че Южна България изпреварва по всички показатели Северна заради невъзможността за адаптация при прехода от социализъм към пазарно стопанство. Най-високата смъртност е регистрирана в Северозападна България - във Видин, Монтана и Враца, като в Европа няма друга административна единица с такъв висок промил смъртност. Има общини като Хайредин и Бойница, в които тя надхвърля 30-40% - нива, достигани в Африка и Азия при тежки военни конфликти и малария. У нас те са следствие от срив в здравната система и бедност.
Населението на 65 и повече години е главно във Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч. Във Видин, Габрово и Смолян на 100 пенсионери се падат 40 работещи.
Естествен прираст по-нисък от 10% отбелязват отново райони в Северозападна България и Централна България. Друга тревожна тенденция е обезлюдяването на селата. До 2030 г. се очаква обезлюдените населени места да достигнат 25%.