02 Март 2021вторник10:09 ч.

Топ ветеран бил "обсерватория" за точно време в София

От слънчевите каменни часовници до плененото турско оръдие и от врачанската часовникова кула на майстор Камен Манчов до дигиталния ръчен часовник "Пулсар" на инженер Петър Петров

/ брой: 9

visibility 2462

Киро М. ИВАНОВ

Кой е давал точно време в далечното минало на българите? - ще попита читателят. Как кой - Слънцето и кукуригането на петлите!
През лятото на 2008 г. археолозите ни откриха в крепост от Провадийското плато слънчев каменен часовник (VIII-IХ век). Той представлява врязан полукръг върху каменен блок, разделен на десет равни части и две по-малки; всяка част е маркирана с буква от гръцката азбука. При реставрацията на Байрак джамия в Самоков в средата на ХХ век върху южната стена на джамията бяха намерени черти от друг слънчев часовник, който е показвал времето през всеки сезон на годината.
Слънчев часовник е имало и в Пловдив - останките му бяха открити на югоизточния ъгъл на Джумая джамия. Може да се предполага, че и на Сахат-тепе от незапомнени времена е имало слънчев часовник, тъй като хълмът е получил своето име "Часовников" хълм в края на ХIV век.
Историята на часовниците в България ще продължим с Пловдив, където в 1623 г. е пристигнал със странстващата си дружина Хенрих Ранцовен - "рицар на Негово величество краля на Дания, Норвегия и прочие". Той бил възхитен от града:
"Околностите му са доста хубави - четем в дневника му. - На единия му край се издигат три хълма, на първия от които се намира една кула, а в нея часовник, излязъл от употреба и спрял".

Часовникът за точно време "Рифлер 30"


Жалко, рицарят не могъл да узнае кога точно е пристигнал...
Предполага се, че кулата с часовник в Пловдив е издигната около 100-130 години след монтирането на механичен часовник в Париж през 1370 г.
Турският пътешественик географ Евлия Челеби свидетелства:
"Звънът на часовника от кулата на Сахат-тепе е страшен: и на изток, и на запад се чува на едно конашко разстояние. Заслужава да се види тази кула".
Записаното се потвърждава и от английски пътешественик, преминал през Пловдив в 1664 г.:
"Тоя град имаше стара кула с часовник, което ни се показа странно, понеже нийде на друго място в тая обширна и варварска страна ние не видяхме подобно нещо".
Пловдивчани могат да се гордеят с първенството си в това отношение на Балканите.

Домашен часовник с камбана будилник, изработен от баташкия възрожденски майстор Георги Цурев


Най-хубавите часовникови кули у нас са били издигнати в края на ХVIII и началото на ХIХ век. Колко на брой, няма как да разберем, тъй като някои от кулите са безвъзвратно унищожени. Можем да назовем двадесетина: най-напред в Пещера - около 1700 г., Етрополе - 1712, Враца - 1762, Шумен - 1740, Свищов - 1760-а... Някои от часовниците в тях и днес продължават да измерват неспирния ход на времето. Жалко е, че не знаем имената на възрожденските майстори, чиито изкусни ръце са сътворили тези чудеса на техниката.

Часовниковата кула в Трявна


Камен Манчов Дограмаджиев е създал часовниковия механизъм във Врачанската кула. Изследователят на науката и техниката в България доц. д-р инж. Младен Цонев е описал подробно часовника:
 "Два камъка, завързани с дълги въжета, се спускат по средата на кулата. Единият камък движи часовниковия механизъм, другият управлява ударите на камбаната. Самият механизъм е висок колкото един човешки ръст и е с възможно най-простото устройство.
Майстор Камен е бил добър техник - на местата, където е най-силно триенето, той поставил части, които лесно се заменят. Затова вече повече от две столетия звънът на врачанския часовник е нещо неразделно от всекидневието на града и околните села. Часовникът работи точно, но натежалите години са се отразили малко. Понякога "паметта" му изменя и той вместо 12 пъти, бие 13. С тази си грешка той сякаш става още по-мил на старите врачански граждани".
- А в София къде е била часовниковата кула? - ще попитат старите столичани.
Кула ли? - то не е имало сгради и постройки за държавните учреждения, вие търсите часовникова кула. Пред най-хубавото здание в града - бившия бейски сарай, преустроен за канцеларията на императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков (ъгъла на улиците "Гурко" и "Левски"), било поставено едно пленено турско оръдие. От дулото на оръдието бил изстрелван по един халосен снаряд по обедно време.
Гърмежът рядко се случвал в 12 часа, недоволни "сезирали", както казваме днес, председателя на Народното събрание Петко Каравелов, а той на свой ред ги успокоил:
"Топът не е астрономическа обсерватория - няколко минути по-рано или по-късно нямат никакво значение пред вечността".
Сараят бил съборен, оръдието, което не мерело точно "пладнето" - бракувано. След дълги спорове и дебати било решено да се инсталира едно по-съвременно оръдие - топ ветеран от боевете при Сливница.
Но ето ти проблем - къде, къде да се постави "часовникът"?  Решили - на обширната поляна, дарена от братята Евлоги и Христо Георгиеви за сграда на бъдещия университет. Нагласили го в днешната градинка пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Малко време просъществувала "обсерваторията". Тя била бързо закрита, след като един ден през 1887 г. точно в 12 часа от дулото на оръдието излетял димящ снаряд от парцали и хартия и се забил в корема на влиятелния софийски гражданин Станкович. Телесни повреди по тялото му лекарите не установили, не пострадал и файтонът, с който съвсем случайно минавал край оръдието.
Няма да описваме скандала, който се разразил в кметството. "Точното време" било прибрано в казармата и повече не се появило.
Заменила го парната машина на Държавната печатница. Тя започнала да свири по 4 пъти на ден - в 8, 12, 14 и 18 часа. Свирката се харесала много на столичани. А за собствениците на джобни часовници нямало никакво значение, че свирката избързва или изостава с половин час от реалното време.
Изграждането на стройна система за измерване на точното време е дело на Спас Вацов (1856-1928) - един от най-известните книжовници и просветители в новоосвободена България, учен с енциклопедични знания. Като пръв директор на Държавната метеорологична станция поставя в двора на Първа мъжка гимназия (сградата на днешния Биологически факултет) първите, внесени от Виена, апарати за метеорологични наблюдения. Той е организирал редовните сеизмични наблюдения, като за обработка на събраната информация му се наложило да изгради стройна система и за точно определяне на времето.
През 1894 г. Вацов полага основите на хронометричната служба на България. С княжески указ от края на 1894 г. у нас е възприето източноевропейското време. Купен бил и поставен в специална кабина много точният часовник "Рифлер-52". Махалото му с дължина 99,4 см тежало 6,3 кг.  Две-три години по-късно бил доставен "Рифлер-30", който определял точното местно звездно време и се сверявал единствено по звездите.
Първите най-точни часовници у нас били монтирани в Астрономическата обсерватория. Ала точното време дошло във всекидневието ни едва в 1942 г. Оттогава Радио София се свързва чрез кабели с часовника на Астрономическата обсерватория и чрез специален тонгенератор импулсите на часовника преминават в звукови сигнали, които се възприемат от радиослушателите. Последният от сигналите е точното време.
Днес точното време ни се съобщава от Държавния метеорологичен институт в София.


Как става сверяването по онова време

Ето и едно старо съобщение как са сверявали часовниците по жп гарите и тп станциите с точното време на Астрономическата обсерватория:
"Точно в 11 часа и 55 минути започват да предават по телеграфните апарати буквата Ж - четем в списание "Часовникарски преглед" от 1920 г. - Това продължава до 11 часа и 59 минути - в този момент започват да предават буквите СХ, а когато стане точно 11 часа и 59 минути и 55 секунди, тогава дават буквата О, тъй че щом се даде буквата О, часът е точно 12,00. По такъв начин се получават три момента: 11,55, 11,59 и 12,00, в които да се сравняват часовниците. Прочее така проверените часовници на железниците и телеграфо-пощенските станции биха могли да послужат за проверка и на другите часовници".


Нима стомахът не показва най-вярно

В една от комедиите на древноримския поет Плавт (III в. пр. н. е.) главният герой разсъждава за приноса на "иновациите" към развитието на човешкото общество:
"Изобретяването на слънчевия часовник, който така отвратително разсича моите дни на малки късчета, е проклятие на боговете. Нима стомахът не е най-верният часовник? Огладнея ли, значи е дошло време за обяд".

х

Разказахме за часовниковите кули в еснафските градчета, построени преди два-три века. Техните часовници са отмервали времето за всички, особено за чорбаджиите, които били задължени да спазват турските разпоредби за часа на отваряне и затваряне на дюкяните. Личните - "малките за в пазва", часовници били рядкост.
Предполагам, че не сте забравили Иван Селямсъзина от повестта "Чичовци" на Иван Вазов. Той, преди да поздрави с "Добро утро" или "Добър ден", отправял взора си към небето, за да види къде на хоризонта е слънцето... Нямал в пазвата си часовник! Съвсем друго мисли чорбаджи Марко. Нищо че бил "човек малообразован, от прежното време; сам останал прост, Марко обичаше учението и учените; със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света; той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждение" - така ни го е обрисувал народният поет в романа "Под игото". В онова далечно време механическият часовник с веригите и топузите е стоял редом с иконите и картините в българските домове, в гостните стаи на провинциалните градчета.
"Над "мученишката" картина стоеше голям стенен часовник с махало, чиито синджири и топузи падаха до самите възглавници на миндера. Тоя многогодишен часовник отдавна беше изслужил службата си: машините се бяха изтъркали, пружините разслабили, белият глеч на часопоказателя изпопукан, както и стрелите - изкривени и халтави. Той приличаше на жива развалина. Но Марко му продължаваше живота с големи старания и изкуство. Той сам го поправяше, разглобяваше, навиваше, чистеше с перце, натопено в дървено масло, запазваше оста на колелцата с книжки и така му вдъхваше душа за няколко време, додето пак запреше. Марко на смях го наричаше "моя охтикалия", но той и домашните му тъй се бяха свикнали с тоя болен, щото, когато пулсът му, сиреч махалото, спираше, къщата ставаше шута и глуха. Когато Марко хващаше синджирите да го навива, то "моят мъченик" издаваше из гърдите си гръмливи и сърдити хъркания, щото котката бягаше".

 х

Петдесет години след Иван Вазов роденият в Трявна Димо Казасов (1886-1980) ще се диви в началото на ХХ век на сергиите по столичните улици, на които най-скъпата примамка били европейските часовници.
"Картината на софийската улица не би била пълна, ако в нея липсваше едно живописно петно. Тук-таме по кръстопътищата и оживените места стояха разположени пъстроцветни ту кръгли, ту правоъгълни маси, обиколени с най-разнообразен по възраст и произхождение свят. Едни от кръглите маси бяха отрупани с локуми, бонбони и сладкиши, а други - с най-разнообразни лъскави предмети, между които и часовници. Един джобен часовник "Роскопф" или един будилник "Юнгханс" струваше 5 лева. Тук хората опитваха късмета си, като вадеха от една торбичка номера или като въртяха една движеща се около центъра на масата пръчка, която най-често спираше пред множество празни номера. Номерата, окачени на часовниците, липсваха в торбичката. И все пак се намираха хора, които печелеха часовници. Това бяха съдружниците на притежателя. Събере ли се около масата повече свят, съдружникът, като човек от публиката, плаща установената такса, бърка в торбичката и за учудване на всички изважда подготвения номер, който той е стискал в ръката си при бръкването в торбичката".


Наведохме се и го целунахме по челото

Часовникът на Христо Ботев се съхранява в къщата-музей "Христо Ботев" в Калофер и работи и днес. За прощаването на четниците с техния командир разказва Никола Обретенов:
"Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме... Наведохме се и го целунахме по челото, което беше чисто, и в тъмното вече се оттеглихме..."
А на часовника на Ботев е посветено стихотворението на поета Димитър Христов:


Часовникът на Ботев


Звучи ли в нас часовникът на Ботев,
духът ни няма пак да е залостен,
навием ли го, още ще работи,
забравим ли го, ще изгнием в робство.
Часовникът на Ботев продължава
да съизмерва минало и бъдеще -
позор ли, слава ли или забрава -
часовникът на Ботев ще отсъди!
Споходи ли сърцата ни затишие,
настъпи ли безродство и безвремие,
с перо и сабя трябва да напишем
къде е пътя наш за саможертва.
Сверете си мечтите и сърцата,
сверете ги с часовника на Ботев,
защото не достига свободата
сред лъжепатриоти и идиоти!...
България, Балканите, Европа,
планетата и цялата вселена
оглеждат се в часовника на Ботев
пред гибел или пред спасение!
Часовникът на Ботев в нас тиктака,
дошло е време на съдбовен жребий:
безсмъртие или смъртта ни чака -
часовникът на Ботев ще отмери.
 

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 36

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 61

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 153

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 165

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 42

Противници на Пашинян нахлуха в държавни учреждения

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 306

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 281

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 213

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 211

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ