Тони Палмър и безкрайните му изненади

ОЛГА МАРКОВА,
доктор на кинознанието
 
Помните ли британския кинорежисьор Тони Палмър? На миналогодишния "София филм фест", навръх женския празник Осми март, когато получи наградата на Столичната община, той поднесе чудесен подарък на нашите зрители: показа им 137-минутния си документален филм "Вангелис и пътуването до Итака" - вълнуващ монументален портрет за големия гръцки композитор. Тази творба, изградена прецизно, с преклонение пред един уникален самороден талант, бе издържана и като текст (с оценки от ярки представители на съвременното изкуство), и като музика (от негови филми и спектакли, с участие на най-известни изпълнители). Вероятно на самия "черноработник" Вангелис тази възходяща градация му е прозвучала нескромно и не е приел филма, макар и да е единствен за него.
Последва друга изненада: Тони Палмър сподели, че възстановява някогашния си документален филм "Bird on a Wire" ("Птица върху жица") - за легендарния канадски бард Ленард Коен, и ще ни го покаже на 15-ия "София филм фест". Речено - сторено. До момента това произведение е видяно само на три фестивала. След "Англия, моя Англия" (1995) за композитора Хенри Пърсел и показаните на миналогодишния фестивал "Странната история на Делфина Потоцка, или Мистерията на Шопен" и "200 мотела", които ни доставиха удоволствие, отново сме в очакване...
Единственият, който е в течение на одисеята около мистериозното изчезване на "Птица върху жица", е директорът на СФФ Стефан Китанов. Той я сподели с мен: "През 1993 г. бях в Лондон на панорама на рок филми в Нешънъл филм тиътър и бях късметлия да видя уникалния филм на Тони Палмър за моя любим музикант. Веднага след това имах желанието тази творба да участва във втория "Рок филм фест" и след това - в "Мюзик филм фест" в края на 90-те. Но копието не можеше да се открие. През всичките изминали оттогава години продължавах да мечтая да покажа тук филма. И ето, че времето му дойде..."
Всъщност какво се е случило? През 1972 г. Ленард Коен  потегля на европейско турне, което започва от Дъблин и завършва в Ерусалим. В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. Със скромен бюджет от 35 хиляди британски лири Тони Палмър ги следва от град на град с екип от четирима души. Едва месец след приключване на турнето Палмър е готов с монтажа на първата версия на документалния филм. По желание на продуцента предава целия заснет материал, без да подозира, че девет месеца по-късно ще се появи версия, която по думите на режисьора съдържа половината от неговия материал. Той обаче не би разрешил да поставят името му като автор заради изцяло променената структура, непрофесионалния музикален монтаж и съвсем различния смисъл. Години по-късно Палмър се добира до възможността да направи свой монтаж от заснетия през 1972-ра материал. Филмът му съдържа 17 от най-великите песни на Коен, изпълнени по времето, когато певецът-музикант е във върхова форма. Същевременно разкрива автентично трудностите и главоболията, съпътстващи всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, се е запазило най-важното - духът на времето. Всъщност "Птица върху жица" е най-емоционалният и откровен филм на Тони Палмър. По време на юбилейния "София филм фест" нашите зрители ще са сред първите, които ще го видят в оригинал. Прожекциите са на 8 март от 22.30 ч. в Дома на киното и на 9 март от 18 ч. в "Люмиер" - НДК.
"Връщайки се 38 години назад във времето - споделя режисьорът, - продължавам да се възхищавам и да се прекланям пред Ленард Коен като поет, изпълнител и човек. Оригиналният филм беше направен с любов и се надявам онова, което съм успял да уловя тогава, да заблести отново в кадрите на възстановената творба."
Ще припомня, че Палмър е сред водещите режисьори на музикални документални филми и исторически игрални драми. Филмографията му обхваща към сто заглавия: от ранните му произведения за "Бийтълс", "Крийм", Джими Хендрикс и Франк Запа до известните портрети на сър Уилям Уолтън, Бенджамин Бритън и Питър Пиърс, Стравински, Вагнер, Шостакович, Рахманинов, Мария Калас, Джо Осбърн, Марго Фонтейн, Менухин... Той е носител на повече от четиридесет международни награди, сред които 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, с многобройни номинации и награди за БАФТА и "Еми". Същевременно е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия.