Тома Пикети: Направиха пари с гръцкия дълг

Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например. Победата на "Сириза" трябва да се използва като възможност за по-глобална промяна и да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Това коментира миналия понеделник Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”, пред “Франс Ентер” след победата на “Сириза” на изборите в Гърция. Ето акцентите от неговия анализ. Победата на “Сириза” “През 2012 г., при предишните гръцки избори, вече смятах, че е необходим шок от този тип. Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например”. “Бе направен лош избор и Гърция, в частност, плати много тежка цена за него. Трябва да се използва тази възможност (победата на “Сириза” - б.ред.) за по-глобална промяна”. Възможно ли е да бъде заличен гръцкият дълг? “Това се случваше в историята всеки път, когато дългът достигаше това ниво (на Гърция - б.ред.). Такъв бе случаят с Германия след края на Втората световна война. Те се измъкнаха чрез смесица от преструктуриране, понякога много висока инфлация и предоговаряне”. “Ако искате да изплатите 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), са нужни 50, 60 г. без инфлация. Това не е реалистично, това никога не се е случвало в историята”. “Нужно е преструктуриране на гръцкия дълг, но мисля, че трябва да се отиде по-нататък. Трябва да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Френското правителство трябва да изиграе централна роля”. “Новият бюджетен договор, приет през 2012 г., организира политиката на сурови икономии. Време е Франсоа Оланд да признае, че това не проработи. Какво прави този договор? Той създава мишени на прекалено бързото намаление на дефицита. Не може да се избира ритъма, с който се намалява дефицита, независимо от икономическата конюнктура”. “Освен има система на управление, която не е демократична. Не може няколко страни да решават сами. Нужно е всяка страна да бъде представена в зависимост от населението си, ни повече, ни по-малко. Ако бяхме направили това преди, щяхме да имаме по-малко сурови икономии, повече растеж, по-малко безработица. Днес трябва да се възползваме от случая, за да преразгледаме това и да спрем да казваме, че не можем да променим договорите, докато го правим през цялото време”. “В края на годината ще има избори в Испания и “Подемос” биха могли да получат резултат, сравним с този на “Сириза”. “Трябва да разгледаме европейския проблем в неговата цялост, а не само да измисляме временни решения”. Вещае ли победата на “Сириза” нова ориентация за Европа? “Инициативата трябва да дойде най-напред от Франция, Италия и Испания. Тези страни, заедно с Гърция, трябва да поставят на масата нов проект за демократично преработване на еврозоната, например с общ данък за всички компании”. “Дори Франция и Германия не успяват да накарат мултаницоналните компании, които правят сделки с Люксембург, да плащат данък. Как искате Гърция да успее?” “Много сме лицемерни в исканията си към гърците и в отсъствието на сътрудничество с тях”. Ще бъде ли заличаването на гръцкия дълг чиста загуба за данъкоплатците в еврозоната? “Трябва да се погледне в перспектива. Първо, Гърция представлява 2% от БВП в еврозоната. Така че има 98% брутен вътрешен продукт, който не е гръцки. Второ, трябва да се намалят лихвените проценти по гръцкия дълг от 1% на 0%. През последните години направиха пари с гръцкия дълг: взеха на заем при 1%, за да им дадат на заем при 4 до 5% лихва. Спечелиха пари”. “Имаме огромна отговорност за депресията на гръцкия БВП от 25% за пет години. Това е депресия от мащаба на кризата през 30-те г. на ХХ век във Франция или Великобритания”. Политиката на сурови икономии “не послужи за нищо, от гледна точка на намаляването на дълга, точно обратното, тя потопи БВП, който е много нисък, и така увеличи тежестта на дълга”. “Значителното намаляване на лихвените проценти и удължаването на гръцкия дълг ще облекчи дълга”. “Проблемът е глобален. Нужен е общ фонд, в който да се вкарат всички държавни дългове, на всички европейски страни. Впоследствие този фонд ще емитира дълга с общ лихвен процент. Това би позволило на Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде много по-ефикасна спрямо инфлацията. Мерките, предприети от ЕЦБ преди няколко дни, ще позволяват ли да се възстанови инфлация от 2%? Това съвсем не е сигурно”. “Докато имаме единна валута, но 18 държавни дългове, ще има и други финансови паники”. ГЛАСОВЕ