16 Юни 2026вторник23:09 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Интервю

Тодор Бояджиев за връзката между случаите „Скрипал” и „Бабченко”

Обединяването на шпионите остана празна мечта, казва известният разузнавач

/ брой: 114

автор:Васил Попов

visibility 9061

ТОДОР БОЯДЖИЕВ завършва радиоинженерство в МЕИ-София. От 1963 г. работи в системата на МВР по линия на научно-техническото и  външнополитическото разузнаване, като стига до поста зам.-началник на Първо главно управление. В САЩ е под легенда на зам. търговски представител и пълномощен министър. Има два мандата в САЩ, посланик е на добра воля на американския щат Оклахома. През ноември 1990 г. с президентски указ е произведен в чин генерал. Той е първият главен секретар на МВР (от 1991 г.). Напуска системата през май 1992 г. Народен представител е в VІІ ВНС и 39-ото НС. Президент е на учредената от него през 1993 г. обществена асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум" (БЕАРФ). Автор е на 13 книги, подготвя 14-ата.

"Случаят "Скрипал" се изчерпа, а влиянието на Русия и Путин продължава да расте"


- Преди около 25 години мечтаехте за световна разузнавателна общност. С тази цел създадохте Българския евроатлантически разузнавателен форум (БЕАРФ). Как гледате на мечтата си от хребета на днешния ден?
- Вие като журналист и съучредител на БЕАРФ добре си спомняте моя девиз: "Шпиони от всички страни, обединявайте се!" Ако трябва да отговоря кратко, веднага казвам: моята мечта днес е едно дълбоко разочарование.
В началото на 90-те години доста наивно повярвах, че светът тръгва към истинска демократизация. Това би предположило установяване на трайно, стабилно, законово и принципно сътрудничество между всички специални служби на национално, европейско и световно равнище. Това за мен представляваше една бъдеща разузнавателна общност, казано най-популярно и разбираемо за широк кръг хора.
Тогава имаше колеги, в това число бивши ръководители на съветски и други служби като КГБ и ЦРУ, които бяха доста скептични и се опитваха да охладят моя ентусиазъм. Те се оказаха прави - вместо единение на всички служби срещу световните заплахи за мира и цялото съществуване на планетата, срещу черния интернационал на тероризма днес виждаме друга картина.
Не са необходими пространни анализи, за да стигнем до извода, че вместо повече сигурност и стабилност в глобален мащаб се сблъскваме отново с т. нар. студена война. Дали това е нов кръг от историческата спирала на тази епоха или нов вид война, е въпрос на интерпретация. Днес всички използват различни термини - хибридна, студена горещо-студена война. Наистина - преминаването от един вид война в друг не е разделено с дебела защитна граница. Тази линия е размита и пламъците винаги могат да бъдат ту буйни, ту затихнали.
- Бихте ли обрисували днешната картина, която историята нарисува на мястото на мечтаната от вас разузнавателна общност?
- Ще започна, споменавайки две неща, които вече съм казвал във връзка със случая "Скрипал". Древноримският оратор и държавник Цицерон е казал: "Ако искате да си обясните дадено събитие, най-напред трябва да си отговорите на въпроса "Кой има интерес?"
Новият случай "Бабченко" с възкръсналия в Киев журналист затвърждава мнението ми, че подобни операции, които бяха едни от най-секретните, изтънчени и, бих казал, най-брутални и перверзни инструменти в арсенала на тайните служби и на Изтока, и на Запада, днес все по-често са част от арсенала на терористични и крайнорадикални групи и движения. Засега се различават само по това, че личи по-ниският професионализъм, но това не изключва зад тях да стоят и "професионални" специални служби.
Когато в медиите се заговори за т. нар. мокри дела, казионните журналисти на прехода дават за пример случая "Георги Марков", като го обкичват с измислена и от никого недоказана "екзотика". И никой не се сеща да припомни убийствата на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, на Патрис Лумумба, на демократично избрания президент на Чили Алиенде, взривяването на кораба на "Грийнпийс" и други подобни актове, в които имаха пръст и американски, и френски, и белгийски, и други специални служби. Припомням това, защото този варварски инструментариум е бил и за съжаление все още присъства в арсеналите на много служби.
Преди няколко десетилетия американският Конгрес прие закон, забраняващ на специалните служби две съществени неща - планиране и осъществяване на убийства и използването на журналистическо прикритие за разузнавателна дейност. Но законът просъществува само "ден до пладне". На международната арена се появи "Ал Кайда" и забраната беше вдигната.
- Смятате ли, че спуканият сапунен мехур за Скрипал кореспондира с надутия балон за случая "Аркадий Бабченко"?
- Налице е "копи-пейст" на случая "Скрипал". Има много общи елементи в детайлите и твърде много съвпадения в мотивите. Петро Порошенко - президентът на Украйна, в момента на обявяване на новината за "убийството" зае позата на Тереза Мей - пистолетът още е димял, когато той посочи с пръст Русия. И нима мислите, че украинските служби биха отишли на подобна инсценировка без санкция от най-високо място и че той не е знаел? Бабченко веднага след "възкръсването" си, в първото сензационно появяване пред медиите, поднесе извинения на съпругата си, че не я е предупредил. В същия момент говорителката на службите заявява, че жена му е била в течение на операцията от самото й начало.
Преди месец Аркадий съобщава в профила си в социална мрежа, че се готви покушение срещу него, а операцията е в ход от два месеца и той знае, че това е инсценировка. Да не говорим, че в това си съобщение той използва изрази като "но аз съм жив и ще танцувам на гроба на Путин". Оставям без коментар този изблик на "известния журналист". Въобще - куп недоработки и недоизпипани детайли.
Както и в случая "Скрипал" - и до днес няма обяснение защо англичаните отказаха руското предложение за сътрудничество в разследването, защо крият Скрипал и дъщеря му, защо отказват контакт с тях не само на легитимните руски власти, а и на най-близките им роднини и т. н., и т. н.
Киев даде домакинство на финала на Шампионска лига между "Реал" Мадрид и Ливърпул, покани испанския почетен крал Хуан Карлос и българския министър-председател Бойко Борисов като изявени фенове на "белия балет", но не може да преглътне факта, че Световното първенство по футбол е в Москва. Ако може да се вгорчи настроението на Путин и Русия, управляващите в Украйна само ще бъдат доволни. Случаят "Скрипал" се изчерпа, а влиянието на Русия и Путин продължава да расте на фона на нарастващи противоречия между интересите на САЩ и Европа.
- Кой има интерес да поръчва подобни неща?
- Ами много ясно - извършват се престъпления под чужд флаг с възможни поръчители чужди специални служби, украински опозиционни сили (вътрешни, Източна Украйна, Донбас, Крим) и накрая - антируски и антипутиновски сили.
В случая "Бабченко" става въпрос за използване на журналистическата професия като покривало за конкретна операция на специални служби, независимо кои са те. Става дума за "престъпление под чужд флаг" с цел да бъде припознат за виновен някой друг. Много служби могат да използват чуждия флаг с цел засилване на антируски настроения и да се пречи на търсене на по-деликатен тон в разговорите с Русия. По тази причина ръководителите на такива авторитетни организации като ОССЕ и на "Репортери без граници" излязоха с критични декларации за инсценировката на украинските служби за сигурност.
- Без да давам оценка на казаното от вас дотук, ми се струва, че оптимизмът ви е твърде оскъден, да не кажа, че липсва. Така ли ще продължава светът?
- Съжалявам, ако нарисуваната от мен картина е мрачна. Но така я рисува животът. Все пак съществува сътрудничество и обмен на информация между специалните служби на страните от ЕС и НАТО, между специалните служби и на други страни във връзка с двустранни и многостранни споразумения и договорености. Но малко е трудно да видим някакви категорични позитивни резултати от подобно сътрудничество. Да, има прекъснати канали за трафик на наркотици, на хора, на оръжие, което е в резултат на подобно сътрудничество. Това не може да се отрече. То носи определен оптимизъм. На фона на днешните опасности и рискове това сътрудничество трябва да бъде по-ефективно.
Нека обаче най-напред усилията на света да се насочат срещу черния интернационал на тероризма. Ако световната общност се справи с този проблем, всички ще видим колко от рисковете ще отпаднат на мига. Но тази битка ще бъде продължителна и трудна. Колко десетилетия бяха необходими, за да бъде поставена мафията в някакви рамки. И все още този проблем не е ликвидиран. Какво да говорим за тероризма, който има много повече отровни пипала.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ