Тодор Байчев: Не сме чак толкова малка държава

Интервю на Мая Кулишева    

Тодор БАЙЧЕВ е роден в гр. Карнобат през 1973 г. Завършил е право във ВСУ "Черноризец Храбър". През 2001 г. започва работа като юрисконсулт в "Топаз  мел" ООД, а от 2007 г. е адвокат на свободна практика. Председател е на ОбС на БСП в гр. Карнобат, депутат е от ПГ на "БСП за България".

"България е производител, разполагащ с 1 800 000 дка земя, а селското ни стопанство е от латиноамерикански тип."

- Г-н Байчев, завърнахте се от обиколка в страната, бяхте в Карнобат, в Бургас, какво ви казаха хората?

- Бих започнал с това, че посетих и Ямбол, и Сливен - разширих срещите и искам да кажа, че всеки път тръгвах с болка и с тъга, защото срещах непрекъснато очакването на хората за подобряване на живота им. Те не са доволни от това как живеят, не са доволни, че децата им са в чужбина... Нямат необходимите условия за труд, а тези, които работят, са ниско заплатени и предпочитат неквалифицираната работа. В България отдавна липсват производствени мощности, които да предлагат квалифициран и добре заплатен труд. Политиката, която се води у нас от години, е развиване и привличане на инвеститорски субсидии с ниска добавена стойност и това се отразява съответно и върху заплатите на работниците.

- Те свикнаха с това. Имам предвид и нашите, и чуждите работодатели. България си работи на ишлеме...

- Съгласен съм. На практика ние 60 или 70 години след последната колония в Африка, се превърнахме в една съвременна колония на Европа - изнасяме само суровини и генетичен материал...

- Какво тогава би мотивирало хората да отидат до урните - предстоят евроизбори, но не става дума за повишаване на стандарта им на живот. А това е посочено като цел от БСП във "Визия за Европа" - да се състои радикалната промяна на принципите и механизмите на ЕС, за социална Европа, за премахване на неравенствата, борба с бедността, срещу ЕС на две скорости...

- Ще започна първо с това, че българинът не разглежда ЕС и Европа като нещо чуждо и различно. Ние сме част от Европа и въобще не сме толкова малка държава, за която се представяме или си мислим, че сме. Всъщност, нашето население и територията ни са колкото на една средноевропейска държава - оттук и нашите претенции трябва да бъдат като на една средноевропейска страна. Тук конкретизирам по отношение на кохезионната политика - ясно е, че тя ще продължи и след 2020 г. Въпросът е какви ще бъдат нашите приоритети. През 2010 г. правителството на Бойко Борисов посочи три такива - селско стопанство, строеж на магистрали и туризъм. Ако се върнем малко назад във времето, виждаме магистрали, около които непрестанно има скандали и са станали на юфка. Селското стопанство! То се развива по латиноамерикански модел. Защо? Смея да твърдя, че България е земеделски производител, който притежава милион и осемстотин хиляди декара. Първи и най-голям такъв производител е Бразилия. А страни като Испания, Франция, Германия, ако щете и САЩ, само могат да си мечтаят за такива постижения. Какво направихме ние? Отказахме се от едно развито селско стопанство.

- И изнасяме само пшеница...

- Да. Точно така. Едва сега се поставя плахо начало на производства като овощарството, зеленчукопроизводството, което бих казал е енергоемко и с прилив на работна ръка - но то на практика липсва...

- Защото не сме си осигурили необходимите средства за подпомагане от ЕС...

- Разбира се. Ще дам пример. Снощи гледах в предаване, че правителството във Великобритания е взело решение за привличането на 10 000 сезонни работници, само и единствено за отглеждане на аспержи. Когато едно правителство мисли за страната си, то създава политики, създава икономически условия за съответния бранш или сектор. В България за съжаление това го няма.

- Включен ли е този отрасъл в програмата "Визия за Европа"?

- Не само го има, ние имаме цялостна визия за развитието на страната. Нашето желание е, да се върнат младите хора у нас, да живеят и работят тук, да отгледат децата си. Това може да стане, когато  младият човек има добра работа - но става дума не само за работа, а и да има доходи, които да му позволят да създаде семейство и да се родят деца. Тези деца ще отидат на детска градина, на училище, ще се създадат съответните работни места - целият жизнен цикъл ще се завърти около такава политика, която държавата ни ще създаде. Ето ви още примери. Има икономическа зона в Стара Загора, която изпреварва много и по-големи градове. Но това не бива да става само на няколко места в страната - на парче. Не е разумно няколко големи града и области да изсмукват жизнените сили на останалите по-малки региони, а трябва програма, която да бъде едновременно проведена в цялата страна, равномерно. Така всеки ще се чувства спокоен и ще се труди там, където се е родил и отрасъл. Съгласен съм, че светът се глобализира и пътуването не е толкова драматично. Но ние виждаме, че цели региони се обезлюдяват. Понеже съм от Бургаска област, използвам случая да кажа, че най-слабо населеният регион у нас е област Странджа. А ето ви и диспропорцията, и дисбаланса - най-големият курорт по Черноморието ни е Слънчев бряг, т.е. и най-гъсто населеният, и най-слабо населеният район са в Бургас.

- Какво постигнаха управленците в областта за 4 години? Питам ви, защото бяхте кандидат за кмет - настоящият кмет в Карнобат какво от програмата си изпълни? През 2015 г., представяйки програмата си за управление, вие казахте, че ако влезете в кметството, първо ще отворите широко прозореца ("за да се срещам непрекъснато със съгражданите си и да чувам техните и проблеми, и предложения, и решения на тези проблеми")...

- Ами, господин Димитров на практика частично изпълни програмата на БСП, колкото и да звучи хем странно, хем комично. Това, за което се бориха и го отстояха и малките общини, аз го бях заложил в една предизборна платформа, че малките населени места ще разполагат с необходимия им размер средства - не стигнаха числата, които предполагахме, но все пак правителството отпусна бюджет, с който да започнат. Всъщност, в Карнобат не се е случило кой знае какво. Най-добре е настоящият кмет да си защити... програмата, с която бе избран. На мен ми е трудно да обяснявам защо тя не е била изпълнена. Сигурно е имал трудности, а и ОбС е решавал друго. Създаде се напоследък едно напрежение с Карнобатската болница, например. Става дума за прословутия "21-ви кабинет", в който личните лекари даваха дежурства. Само че след промени в Закона за здравеопазването, който бих нарекъл чисто лобистки от страна на ГЕРБ, разстоянието между отделните населени места се увеличи и това създаде условието лекарите да сключат бързо договори с болницата "Дева Мария" в Бургас. И сега, когато възникне спешен случай в Карнобат, а няма личен лекар-дежурен, хората трябва да ходят посред нощ до Бургас.

- Защо се прави това, след като е в ущърб на пациентите?

- Законът го позволява. Колкото и лошо да звучи.

- Гласуван е закон, който не е в интерес на хората, на обществото. 

 - Съгласен съм. Казах го и в парламента, че това е лобистки закон. Друг е въпросът, че общинската администрация проспа тази поправка, впоследствие се взеха някакви мерки, но други общини успяха да си решат проблема по друг начин. Гласували са си бюджет, за да плащат на съответните лекари, и нещата са се успокоили. Ако така сега подходи и Карнобат с актуализация на бюджета, може да се гласува такъв бюджет за личен лекар, който да поеме тези дежурства. Но, като заговорихме за Бургаска област - има още един дисбаланс. Бургас-град и морските общини са малко по-напред икономически, отколкото вътрешността на областта. От една страна, това е разбираемо, защото в Бургас и морските общини туризмът дърпа напред. Но, от друга страна - бях в Приморско, а то е туристически център, и какво се оказва - там местните хора ги няма, а тези, които работят в туризма, са предимно сервитьори, готвачи, камериери, тоест обслужващ персонал на хотелската база. А на тях им се предлага ниско месечно възнаграждение и естествено те търсят възможности да напуснат България. Т.е. въртим се в омагьосан кръг. Бургас обикновено е на трето място по населеност, когато се прави преброяване у нас, но за съжаление е на осмо място в България по заплати. Ще направя още една съпоставка - за цените на квадратен метър жилищна площ на първо място е София, Бургас - на второ или трето, като се редува с Варна. Е, как тогава тези млади хора, със заплати от по 600-700 лв. да си купят жилища по 1000 евро квадратния метър?