Тоболск- перлата на Сибир

Елена Алекова

Навсякъде, където и да се намира по света, човек може да усети безкрайността, стига да има нагласата, мисълта за нея. Но никъде усещането за безкрайност не е така осезаемо, плътно, бих казала дори "плътско", почти "материално", както в Сибир.
Имах възможността - за първи път - да вървя в пустошта, по безкрайната сибирска земя отвъд градовете, където човек живее с мисълта, че е защитен, с усещането за уют и смисленост, порядък. Да, дървените, тухлените и бетонните построения, улиците, булевардите, площадите и всички ония придобивки на старите и новите технологии в градовете правят светът да изглежда някак сигурен, надежден, смислен. Но само докато не се събудят земята или вятърът, водата, огънят. И всичко се срутва за миг - постройки, пътища, надежди...
А ето, отвъд градовете вървях по земята на Сибир и бях едно с нея. Чувствах как обувките боде стъпалата ми, как влива в мен непонятна сила. Срещах хора, непознали покварата на новото време, макар и живеещи в него, чисти и  необикновени, като че крачех сред приказка. Долавяйки през акцента ми, че съм чужденка, питаха откъде съм и когато им казвах: "От България!", ми се радваха с неподправена радост"... Защото България за тях, освен слънчева е и братска.

В родния край на Григорий Распутин

Докато летим с автомобила към Тоболск и се наслаждавам на невероятната широта, откриваща се пред очите ни от всички страни, събеседникът ми подхвърля, че наближаваме разклона за Покровское - родното село на Григорий Распутин, само да съм го имала предвид, нямало време да се отбием...
Как така няма време? Та това е самият Григорий Распутин - обикновеният руски селяк с необикновена съдба; една от най-скандалните и загадъчни фигури от последните години на руската монархия, отношението към която варира от абсолютното му демонизиране до издигането му в ранг на свят човек и духовен наставник. Убит на 16 декември 1916 г. в двореца на княз Феликс Юсупов, след което е хвърлен в река Нева. Известен най-вече с изключителното си влияние над семейството на последния руски император Николай ІІ (Романов), дори предсказал гибелта им. В последното си писмо-пророчество до императора от началото на 1916 г. той пише: "Чувствам, че до 1 януари ще си отида от живота... Ако ме унищожат дворяни, аристократи, ако те пролеят моята кръв, ръцете им ще бъдат зацапани от кръвта ми 25 години и те ще напуснат Русия. Брат ще се вдигне срещу брата. Ще се мразят и убиват един друг и 25 години в Русия няма да има покой. Царю на земята руска, ако чуеш звън на камбани, който ще ти вещае, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е организирал смъртта ми и ни едно от децата ти няма да проживее повече от две години... Ако и проживее, ще се моли на Бога да умре, защото ще види позора и срама на Руската земя..."
Попитах как  се отнасят днес към него. "Двояко - ми отвърнаха. - И така, и така... Няма единно мнение".
Ето го и самото Покровское. Селце като селце. Досущ като селцата, които знаем от руското кино. Разхвърляни къщици, улички, цветя, трева, земя - отвсякъде. Тишина. Покой. Цвърчене на птици.
Музеят на Григорий Распутин е разположен в къща от другата страна на улицата, където е бил домът на знаменития покровчанин. В него са събрани негови лични вещи (високо стенно огледало, пукнато в центъра; старинен кован сандък; лъжица и чиния с личен монограм на императрицата Александра Фьодоровна; рамка от прозореца на родната му къща с прекрасна дърворезба; много автентични снимки - негови и на семейството, с дарствени надписи; негови лични бележки; копия на документи, които се съхраняват в различни архиви из страната и др.
Там може да се купи и книгата "Неизвестное о Распутине. P.S." ("Неизвестното за Распутин. P.S.") на Владимир Л. Смирнов и Марина Ю. Смирнова, в която за него е разказано не от гледна точка на легендите и митовете, слуховете, фалшификациите и мистификациите, а през призмата на фактите и документите и свидетелствата на хора, които все още се го познавали.
След посещението на Покровское душата ми беше изпълнена с история, която като че продължаваше и днес.

Тоболск - град приказка

Невъзможно е да се предаде усещането, когато изсред безкрайността, в която се носиш на автомобила, внезапно се възправя пред теб Алафеевата планина, която сама по себе си представлява високо плато над река Иртиш, върху което е кацнала сякаш бяла вълшебно красива птица - Тоболският Кремъл, или както още го наричат "перлата на Сибир".
Тоболск е не просто един от най-старите сибирски градове (основите му са поставени през 1587 г.) и в продължение на дълги години - столица на Сибир, както и център на Сибирската епархия. Тоболск е град приказка. В буквалния - не в преносния - смисъл на думата. Едно на ръка, че едно от значенията на Алафей, названието на платото, върху което е разположена горната част на града, е "посланик на Бога". Друго на ръка, че тук от младежка възраст работи и живее роденият в с. Безруково, Тоболска губерния, знаменит руски писател Пьотр Ершов, автор на една от най-популярните приказни поеми в Русия "Конче-гърбоконче", високо оценена от самия Александър Пушкин.
 Но самият Тоболск е приказен - като архитектура, като история, като изглед отстрани и отвисоко. Имах възможност да разлистя факсимилно издание на ръкописния труд "Чертожна книга на Сибир" от началото на XVIII век, т.е. на първия руски географски атлас, дело на една енциклопедична личност - картографа, историка, художника, писателя, архитекта и строителя Семьон Ремезов.
Приказни бяха и хората, с които се запознах в Тоболск: Минсалим Тимергазеев и Аркадий Елфимов. Необикновени хора с необикновена съдба. Имах късмет този ден да бъда в работилницата на изумителния косторезбар Минсалим, която е превърната и в своеобразен музей на резбата върху кости. Майсторът ме разходи от правремената на човечеството до нашето съвремие и по-нататък, обяснявайки ми възникването на вселената, човека и човечеството, на любовта, на живота и смъртта, ведно с възникването и развитието на резбата по кости...
Имах късмет този ден да бъда и в компанията на Аркадий Елфимов, председател на  обществения фонд "Възраждане на Тоболск", книгоиздател, историк, колекционер, художник-фотограф, дарител. И още - издател на трудовете на Семьон Ремезов, автор и инициатор на един мащабен по замисъл и изпълнение проект "Тоболск и целият Сибир", от който са осъществени вече осем алманаха.
Аркадий ме запозна с историята на Тоболск и Тоболския край, тръгвайки от прочутата битка на казашкия атаман Ермак, легендарния завоевател на Сибир, с войските на сибирския хан Кучум край брега на река Тобол... В Тоболск са родени гениалният химик Дмитрий Менделеев, художниците Василий Перов и Михаил Знаменски...
Тоболск е известен и като столица на политическото изгнаничество. Колкото и да е странно, първият политически изгнаник, отпратен към Тоболск е... Угличката камбана за биене на тревога. "Да, камбана, възвестяваща тревога!" - усмихва се Аркадий и продължава да разказва как камбаната, като подстрекател към бунт, е била заточена през 1593 г., бидейки налагана преди това публично с камшици, лишена от своя език и ухото си, защото възвестила гибелта на Дмитрий, последния царски син от династията на Рюрик. Върната е от заточение едва след 300 години.
Тук по-късно са били заточени Александър Радишчев, Павел Сумароков, декабристите, като седмина от тях са погребани в местното гробище; петрашевците, Фьодор Достоевски, Николай Чернишевски, Виталий Короленко и много други. В началото на август 1917 г. тук е "настанен" със семейството си и Николай ІІ, последният руски император.
Аркадий продължава разказа си с това, че всички тези хора са спомогнали за развитието на културата на Тоболск. И докато разказваше всичко това, аз си мислех за едно изумително свойство на Сибир - да преобразява до неузнаваемост трагедията, да я превръща в съзидание, строителство, култура, цивилизация.
И всичко това - защото земята на Сибир е необикновена земя. Тя приема и декабристите, и петрашевците, и революционерите, а по-късно и "враговете на народа" не като нечии врагове, а като... свои деца. Тъкмо те, големите деца на Сибир, са издигали неговите градове, прокарвали са пътищата на Сибир, градили са културата на Сибир, неговата духовност. Превърнали са го в крепост на Русия, която никаква сила не ще може да погуби.
Сибир - земята, в която безкрайността пространство се слива с безкрайността време. И се ражда вечността. На материята. И на Духа.


Тоболският Кремъл


Паметникът на Достоевски
Снимки: авторката