То бива, бива, ама чак дотам?!

Никола Статков

Откъде идваме, кои сме, къде отиваме? Преди двайсетина години написах статия под това заглавие, публикувана във в. ДУМА. В нея казах, че през този век България МОЖЕ да изчезне като народ и държава. Единственото ми основание за това страшно предвиждане беше бързото намаляване на българите у нас за сметка на все повече множеещите се цигани и турци. Оттогава много неща се промениха драстично към лошо, което ме кара да се питам: МОЖЕ ли да изчезне България, или това сигурно ЩЕ СЕ СЛУЧИ.
И така... Страната ни

вече са напуснали повече от два милиона души

предимно млади хора, които могат да създават блага и да защитават отечеството си. Освен тях, преселиха се и хора семейни, с деца. Те работят там, където са отишли, а децата си са оставили тук, на родителите си, като им изплащат пари за издръжка. Става ясно, че все повече мераклии гледат на Запад. Приказките, че гурбетчиите ще се върнат, са илюзия. Един мой близък беше неотдавна на посещение в Америка, синът му е там със семейството си. Като се завърна моят човек, запитах го знаят ли внучетата му български. Отвърна ми, че не знаят нито дума, тъй като нашият език няма да им трябва; те ще живеят в оная страна, там ще работят, ще плащат данъци, може и войници да станат. Тук може да прескачат понякога, но за тях България ще бъде само територия, в която останалите стари и болни българи ден след ден ще се стопяват сред множеството цигани, турци и други черномръзгавци от близки и далечни страни...
Във връзка с това ето един запомнящ се, страшен случай. Неотдавна по една телевизия беше излъчен репортаж за училище, в село ли, в град ли, не помня. В една паралелка бащите и майките на децата са в чужбина. Журналистката запита едно десетинагодишно момиченце как е, получава ли редовно пари от родителите си. Детето се разплака и изхлипа:

не искам пари, искам мама да ме гушне

Вопълът на това дете, думите, които изрече, казват всичко за катастрофичната картина на България, те са безпощадно обвинение срещу властниците, които управляват страната ни през годините на т.нар. преход.
Сега - друг, също страшен въпрос. Не от вчера разни ужким учени глави се опитват да пренаписват историята ни. Започна се с това, че в указание до учителите писаха, че не е имало турско робство, а "османско присъствие". И се завърши (засега) - че истинското положение е било "съжителство". Тъй де, живели са заедно българи и турци, работили са, празнували са общо, радвали се на добруването си. Дори имаше тънки намеци, че Ботев, Левски и другите борци са били терористи, воювали срещу законната турска власт. Преди няколко дни някакъв професор каза от телевизионния екран, че трябва да се преосмисли образът на Ботев, да не остава такъв, какъвто е в народната памет и съзнание, а да се разглежда от друга, модерна гледна точка. Друго лице пък, самообявило се като професор по история, смята, че определението "турско робство" е резултат на емоции, а не на разум. Ще рече, Ботев и другите борци са си живели хубаво, гледали са си кефа, изведнъж хормона на емоцията ги блъска в главата и те скачат да се бият с тиранина. Така вероятно трябва да се обясни творчеството на войводата, цялото пропито от любов към отечеството му и люта омраза против поробителите. Ей по такъв начин той трябва да е написал: "Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?" Само емоции са накарали Вазов да напише "Под игото", "Немили-недраги" и "Епопея на забравените". Пак емоции са подкокоросали Захари Стоянов да напише "Записки по българските въстания". То бива долен антибългарски бълвоч, но чак дотам...
Гадното е, че

този бълвоч намира място в учебниците

на нашите деца. Сега разрешиха безброй учебници, а темите в учебните програми са така общо формулирани, че всеки автор може да си пише каквото си иска. В програмите творбите на Чинтулов и Ботев, на Вазов и Каравелов така са сгъчкани и смалени, че не могат да дишат. Башка дето титанът от Атон Паисий Хилендарски го няма никакъв в тия учебници чак до Х клас. Но как да е другояче, когато преди години един роден президент, приличащ на френския актьор Фернандел, заяви, че можем да помислим за смяната на кирилицата с латиница. След него един министър на просветата рече, че трябва да се махне "Аз съм българче" от букварчето на първолаците. Иде ми да викна: О, неразумни и юроди, поради что плюете в кладенеца български, нямате ли срам от хората и страх от Бога?
На цял свят е известно, че сегашният министър-председател на Турция е автор на нова османистка теория, която гласи, че в духовната орбита на Турция трябва да се върнат народи и земи, принадлежали някога на империята. Част от тези земи са български. Много прояви на турските ръководители показват, че не е далеч времето, когато "духовното" може да се превърне в реално. Например: някои области у нас, населени предимно с турци, да поискат автономия. Като първа крачка. За следващите не искам и да мисля... Има податки, че у нас се намират люде, готови да подтикнат ония крачки. Първият вече бе назован - Лютви Местан. Питам се дали Кирякстефчовците, членове на ДПС, не се замислят по този въпрос. Съзнателно или не, родни интелектуалци поналяха вода в тази воденица. Българската академия на науките организира обсъждане на капиталния труд на Давутоглу "Стратегическа дълбочина". То бяха хвалби, то бяха възторзи. Особено се прояви вече бившият министър на просветата Тодор Танев. Мили словца за книгата изрече и председателят на БАН, академик Стефан Воденичаров. Запитан чел ли е тази книга, той отвърна, че не я е чел, но приятели му казали, че била хубава. Така ръководителят на най-висшето научно заведение у нас дава пример как можеш да

се изказваш за нещо, от което си нямаш хабер

Такива люде народът нарича кошаревски свидетели. С поведението си те бутат България да потъне в стратегическата турска дълбочина.
Написал съм два романа за турското робство. За да го сторя, съм прочел стотици страници документална литература. Приемам, че българинът не е бил роб в класическия смисъл на тази дума, такъв, какъвто го определя Аристотел - говорещ инструмент. Но! Но!... Питам: Могъл ли е турчин да убие българин, без да понесе никаква отговорност за това си деяние? Могъл ли е турчин да изнасили българка, без някой да му подири сметка за това? Могъл ли е турчин да вземе насила малки български момченца, които след това са възпитани и обучени да стават еничари? Могъл ли е турчин да откара насила българки на някое тържище и да ги продаде? Могъл ли е турчин да смъкне българин от коня, защото той няма право да язди, когато наоколо има аги? На тези всичките въпроси аз отговарям с едно пълно-пълновато с мъка - ДА!
Разбира се, има и други "нещица", които показват кое как е било. Примерно: през петвековната тъма са избити около един милион българи. Към половин милион са избягали в чужди страни. Няма държава България, с родни учреждения, с родна войска. Българите, наричани гяури, са безправна рая. За да оцелее по онова време, българинът е трябвало да лъже, да лицемерничи, да се подмазва, да свежда ниско глава, защото "преклонена главица остра сабя не я сече". И най-страшното: неведнъж се е налагало да клевети, да предателства. Лека-полека тези недостойни "качества" стават неотменима част от неговото поведение, от националната ни психология. Това "наследство" от робството избива и днес в характера на българина.
И въпреки всичко намират се родоотстъпници, които твърдят, че у нас не е имало турско робство, че по време на Априлското въстание не е имало кой знае какви зверства, че Баташкото клане в немалка степен е измишльотина на Макгахан. Да видим какво е видял и чул американският дипломат Юджин Скайлър. Обиколил в продължение на 40 дни пострадалите области, той докладва на американския посланик Менард в Цариград какво е видял и чул. Ето част от този доклад: "Ваше превъзходителство, докато в Копривщица царял грабеж, в Панагюрище похот, в Батак турците изглежда са имали само една силна страст - жажда за кръв. Навсякъде бяха разпилени човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, момински глави, още украсени с дълги плитки, детски кости, скелети, още покрити с дрехи. Тук видяхме къща, чийто под още се белееше от пепелта на овъглените кости на 30 изгорени жени. На това място селският чорбаджия Трендафил е бил нанизан на шиш и след това печен. Той е погребан тук. Видях един вонящ трап, пълен с разлагащи се тела, и вида на една мелница, изпълнена с подути тела. Тук видяхме и училището, където били изгорени двеста жени и деца, които потърсили убежище на това място. А тук беше и църквата, и гробището, където още можеха да се видят около хиляда полуизгнили трупа, които изпълваха заградения двор и образуваха един куп, висок няколко стъпки, където, между камъните, които направо бяха нахвърлени, за да ги покрият, стърчаха ръце, крака и глави, и отравяха въздуха със своята смрад."
Виждате и чувате! Къде тук е "османското присъствие"? Къде тук е "съжителството"? Една е истината: пет века България е била под турско робство, не класическо, но... робство.
Това - така. Сега - за друго, също страшно. Трупат се обстоятелства, които вещаят свършека на България като народ и държава. Безмерната ми обич към родината ме кара да вярвам, че това може би няма да стане. Тази ми вяра е полъх от великата вяра на Вапцаров в "дните честити". Да, но неговият събрат по перо и куршум в сърцето, Дебелянов, пише: "А в свойта вяра, сам не вярвам аз." Тогава!?...