Тихо, да не дойдат с багерите!

Полагането на асфалт по родните пътища, улици и друмчета се е превърнало във висша форма на властови успех и гражданско удовлетворение. Управленците се тупат в гърдите при заравняването на нов участък от магистралата, хората от градските квартали изпадат в захлас при появата на тежка техника покрай изровената от десетилетия междублокова улица. Опитът показва обаче, че и при едните, и при другите екзалтацията не се проточва. Или магистралата ще пропадне, или е закривена, или просто недобросъвестни зложелатели се опитват да я изкарат такава. Новоасфалтираните квартални улици няма как да предизвикат такъв общонароден интерес и техните съдбини остават достояние едва на няколкостотин отрудени души, които всекидневно ги тъпчат и са най-критичният ревизор за свършената работа. А новите пътища обикновено са дългоочаквани, извоювани с цената на много молби и търпение. И често  съпроводени с голямо "лапане". Затова и всички опити да бъде нарушена целостта им действа като китайска капка за градския труженик. 

За съжаление, подобни експерименти не липсват. Надушат ли пресен асфалт, някои субекти се вживяват като кучета преследвачи и започват да наминават наоколо. "Откакто асфалтираха нашата улица, всички се молим ВиК и "Топлофикация" да не разберат". Около това пожелание се обединяват все повече българи, особено столичани. Действително възможността да се разкопае току-що съградената пътна настилка сякаш събужда тайната фантазия на операторите на някои комунални услуги. Багерите им се втурват да копаят, пробиват и рушат, демонстрирайки по този начин нежеланието или неумението на някои институции да планират и да съобразяват всеки ремонт на пътна настилка с нуждата от друг вид подземна реконструкция. Полагането на тръби и кабели обикновено може да се предвиди и да се координира с другите ремонтни дейности по съответното трасе, но определено не е любима дейност на общинските ръководства. Затова малко новоизградени улици, велоалеи и тротоари в столицата и в страната остават продължително време гладки и незасегнати. 

Такава злощастна съдба има например ул. "Обиколна" в столичния квартал "Дружба" 2. Броени дни след откриването й в края на 2016 г. авария доведе до нейното разкопаване. Изграждането й бе чакано с десетилетия, а месеци бяха необходими, за да започне частичното й разрушаване. Срещу 2,5 млн. лева, дадени за реконструкция, дружбенци получиха кратка радост. Спукани тръби на "Топлофикация" донесоха като подарък първите кръпки, които не останаха последни. Вече две години жителите на тази улица са подложени на тормоз заради нови строежи наоколо. За всеки от тях има необходимост да се свърже с някакъв минаващ под ремонтираното трасе тръбопровод или електропровод и това неизменно води до появата на багер. Въпросната улица "Обиколна" е разядена на поне четири места в рамките на 200 метра заради новостроящите се сгради. 

Мястото не страда само от разкопките. Тротоарите например редовно се рушат от камиони и строителна техника, която ги дупчи, мачка, изравя, изравнява. Наскоро за такъв случай се сезира дори Столичният инспекторат, чийто служители направиха акт на строителя заради рушене на тротоар и велоалея. 

Жителите на "Дружба" добре помнят и сагата със затварянето на пътеката между двете части на квартала, което предизвика редица протести. Сега вместо пътека има обрасъл двор на новопостроена сграда, която пък пустее и не върши работа на никого. Въпросът тук е, че за да потуши страстите, кметът на района Ивайло Цеков набързо съгради в съседство нова асфалтова пътека с осветление. Сега, две години по-късно, тя е пред разпад заради близък строеж. През трасето, за което всички столичани са плащали по един или друг начин, всекидневно минава строителна техника и то е напълно компрометирано. 

Склонност към рушене бе демонстрирана наскоро и по новоремонтирания тротоар покрай ул. "Асен Йорданов" и "Искърско шосе" пак в район "Искър". След неколкомесечен ремонт на трасето хората осъмнаха с разбити току-що положени плочки по тротоара. Оказа се, че на мястото на новите циментови тухлички е трябвало да има тактилни ивици за хората с увредено зрение. Защо обаче те не са сложени по време на самия ремонт, а се стига до рушене след него не стана ясно. Хората от района обаче не пропуснаха да изразят недоволството си. "Гениална инженерна мисъл! Чудесно е, че се слагат специални плочки, но при положение, че за ремонт, продължил 2 месеца и глътнал наши пари, някой не е предвидил поставянето им, не е ок. Надявам се то да е за сметка на фирмата, а не отново ние да го плащаме", коментираха жителите наоколо. 

Недобросъвестната практика не е патент само на София. Наскоро видинчани се оплакаха, че се разкопава новият асфалт на улица "Батальона", положен в началото на 2019 г. Багерите се оказаха нужни заради новата канализация от сградата "Бизнес инкубатор" до ул. "Христо Ботев". Тя обаче е била проектирана две години по-рано и няма кой да каже защо не е била предвидена преди ремонта на улицата. 

Прокарването на газопровод пък се оказа причина за нарязване на пресен асфалт в Добрич в началото на този месец. Реконструкцията на ул. "Липите" е чакана 25 години, но неразбирателство между общината и строителната фирма, представител на газовата компания, стана причина за липсата на координация. За да не бъде изцяло разрушена улицата, се е стигнало до компромис и тя е разбита на няколко места. Сега кръпките личат отдалече, а хората се чудят дали те са резултат просто от безхаберие, или са от престъпна небрежност.

Слагането на кръпки по всичко гладко очевидно е верую на все повече фирми, символ е за свършената от тях работа. Щом има кръпка и багер, значи някой се труди самоотвержено. Кой обаче плаща за двойна работа? Онзи, който впоследствие ще се наслаждава на улици, приличащи на шарени кърпени черги от бедна селска къща.