Тежестта на думите

Това беше темата за есе на тазгодишния държавен зрелостен изпит по български език и литература за 12 клас. Сухата статистика казва, че средната оценка на задължителната матура е "добър 4,05", което означава 52,77 точки от 100 възможни. Ситуацията е подобна на миналогодишната, когато зрелостниците постигнаха 52,44 точки.
От просветното министерство призоваха да не се сравняват сегашните резултати с предходните, защото това е първият випуск, който завършва по новите учебни програми. Както и заради това, че скалата за оценяване бе променена: заветната "тройка" се получава вече не за 23 постигнати точки, а за 30 - нещо, за което учителите настояваха отдавна. Защото не може да си българин, а да разчиташ на "онче-бонче" да изкараш теста за владеене на родния език.
Но сравнение е наложително. Ако оставим настрана сухата статистика, разбираме ли "тежестта на думите"? Масово учениците писаха по тази тема (66%), вместо интерпретативно съчинение върху "Споменът - скръб и утеха" в елегията на Димчо Дебелянов "Аз искам да те помня все така" (23%). Причината е масово разпространеното мнение, че есето е свободен текст, който се пише лесно, като тази година той дори не беше задължително да е свързан с изучавано произведение. А да напишеш хубаво есе е много трудно. Трябва да умееш да разсъждаваш, да притежаваш богата обща култура и опит. Писането на интерпретативно съчинение, от своя страна, изисква задълбочен прочит на произведението и умение за анализ - все неща, които са много трудни, когато всичко става на момента с едно докосване по екрана на телефона.
Всъщност този "добър" на изпита по български показва, че и тази година зрелостниците се огънаха под "тежестта на думите". Да владееш родния си език на средно ниво не е никак оптимистично за бъдещето на една нация. Още повече, когато на втората матура резултатите по чужди езици изпреварват българския. И когато "двойките" по родния са цели 17% (при 6,7% миналата година).
В много университети приемат вече с оценка от ДЗИ. Има смисъл, ако конкуренцията наистина е жестока, а не когато не достигат бройки да се запълнят специалностите. Ефектът от резултатите на матурите ще се усети след 5-6 години, когато същите тези зрелостници ще са завършили по същия начин и "висше" образование.
Слабите оценки и посредственото ниво са сигнална лампичка, показваща, че децата излизат от училище с все по-ниска мотивация и пропуски във възпитанието и дисциплината. Вместо да я видят обаче, от образователното министерство искат нови промени в учебното съдържание, които да "облекчат" програмата така, че общата култура на българина да бъде сведена до санитарния минимум.
Летвата за "тройка" на матурите трябва да се вдигне до 50%. Но само ако резултатът отваря вратите към квалифицирана работа, чието заплащане е в пъти над нискоквалифицираната. И учениците се подготвят към това изискване през целия гимназиален етап. Така те ще бъдат по-мотивирани да учат. И времената, когато четяхме книги, знаехме стихотворения наизуст и бяхме грамотни, няма да са само "спомен - скръб и утеха".