Тестът за Чавес

На 7 октомври във Венецуела ще изберат нов държавен глава. В президентските избори участват седем кандидати. В битката за държавен лидер участват Орландо Чиринос от партия "Социализъм и свобода", Луис Рейес Кастильо от "Организация на автентичното обновление", Уоел Акоста Чиринос от  "Двувековен републикански авангард", Мария Боливар от "Демократична партия - обединени за мир и свобода" и Рейна Секера от партията "Народна власт". Експертите обаче са категорични, че най-големи шансове за победа имат действащият президент Уго Чавес, който планира да спечели трети президентски мандат, и общият кандидат на опозицията левоцентристът Енрике Каприлес.
Формално право да издигат кандидати имаха всичките 56 политически партии, регистрирани в Националния избирателен съвет. Всички те обаче имаха и възможността да издигат общ кандидат и по този начин да формират коалиции.

Снимки БГНЕС

Венецуелският президент Уго Чавес, който след близо 14 г. на власт е кандидат за нов шестгодишен мандат на президентските избори на 7 октомври, обяви, че се е излекувал от рака и чувства сили да управлява поне до 2019 г. Добре съм - заяви Чавес, отговаряйки на журналистически въпрос дали напълно се е излекувал. Ако не се чувствах достатъчно силен, за да управлявам още шест години, нямаше да съм тук. Впрочем смятаме да ускорим ритъма, добави Чавес, сочен от анкетите за фаворит. 58-годишният Уго Чавес бе опериран два пъти - през 2011 и 2012 г. от тумор в областта на таза - и се подложи на няколко курса химиотерапия в Куба

Чавес е кандидат не само на управляващата Единна социалистическа партия на Венецуела, но и общ кандидат на десет партии, в това число и комунистите.
На свой ред Каприлес стана кандидат на 22 политически партии, обединени в Блок на демократичното единство.
Досега Уго Чавес е печелил почти всички избори, на които се е явявал за тези почти 14 години начело на Венецуела. Този път обаче нещата изглеждат малко по-различни. И проблемът не е в тежкото онкологично заболяване на действащия президент. Въпреки песимистичните прогнози Чавес с помощта на кубинските лекари изглежда успя да се пребори с рака. Проблемът му сега обаче е, че разединената преди опозиция успя да се обедини в Блок на демократичното единство. Днес в него се включват вече близо 50 политически партии, синдикати и движения на целия политически спектър - от крайно левите до крайно десните. Опозиционните партии предварително се споразумяха кой какви министерски кресла ще получи в случай на победа. Всички работят за един, а не губят ресурси за подкрепа на неразпознаваеми кандидати, нямащи шанс да победят Чавес.

Този път предизборните страсти често довеждаха до истински сблъсъци между привържениците на кандидатите

Освен това самото обединение стана не в последния момент, а предварително. Коалицията беше създадена (тогава в нея имаше двойно по-малко субекти, отколкото сега) още в началото на 2008 г. за противопоставяне срещу социалистическата партия на Чавес на парламентарните избори през 2010-а. В резултат на това Националната асамблея на Венецуела събра близо 47%, само с един процент по-малко от партията на Чавес.
И последно, Каприлес бе избран за общ кандидат не чрез задкулисни преговори, а чрез първични избори на опозицията. Тогава, през февруари т. г., Каприлес получи 64,2% от гласовете на участвалите венецуелци (1,9 милиона от 3,05 милиона души). Самите венецуелци решиха, че сред лидерите на опозицията най-добрият конкурент на Чавес ще е младият и уверен в силите си юрист.

Кампанията на обединената опозиция привлече доста венецуелци

Опонентът на Чавес е един от най-богатите хора във Венецуела. Кандидатът на опозицията Енрике Каприлес Радонски е получил юридическото си образование в най-добрите университети. Той е изучавал право в Холандия, Италия и престижния Колумбийски университет в САЩ. На 26-годишна възраст той става най-младия депутат във венецуелския парламент, от 2000 до 2008 г. е кмет на град Барут, а от 2008-а - губернатор на провинция Миранда.
По етнически произход 39-годишният Каприлес е евреин. От детските си години обаче е възпитаван в духа на католическите традиции и се определя като пламенен католик. Предците му по майчина линия пристигат във Венецуела от Източна Европа, по бащина - от остров Курасао в Карибско море.
Бащата на майката на политика, Анджей Радонски, е роден в Полша. А прадядото на Каприлес, твърди официалната му биография, е дошъл от Русия. Явно се има предвид Руската империя, в която до 1917-а е действала граница, извън която на евреите им било забранено да отсядат за постоянно. Т.е. по ирония на съдбата предците на венецуелския кандидат за президент вероятно идват от територията на Беларус.
Вероятно фамилията Радонски произлиза от селцето Радун във Вороновския район на Гродненска област... Това място го наричат еврейската Мека на Беларус. Защо прадядото се е прехвърлил със семейството си в Полша, не е известно. Може би за това решение са повлияли еврейските погроми в Беларус. По време на нацистката окупация дядото на политика е участвал в нелегалното движение. След войната той отново се захваща със семейния бизнес - киносалони. Частното кино в комунистическа Полша обаче било обречено. В крайна сметка през 1947-а семейството заминава за Венецуела в търсенето на по-добър живот. И не сгрешили - венецуелците бързо харесали кината на източноевропейските имигранти. Дъщерята на фамилията Моника Кристина Радонска пък се омъжила за Енрике Каприлес, който също бил от богато семейство - собственици на вестници и мрежа от магазини. А през 1972-а се ражда Енрике Каприлес Радонски, който днес се опитва да стане държавен глава.
Последните резултати от проучванията на общественото мнение показват, че Уго Чавес продължава да е начело и то с почти 10% разлика, но дистанцията между двамата вече е сериозно съкратена. Имаше дори моменти, в които избирателите бяха готови да дадат почти поравно гласовете си за Енрике Каприлес и за Уго Чавес. Седмица преди изборите Чавес би получил 45% от гласовете, други 39 на сто са готови да дадат гласовете си за Каприлес. Да не забравяме обаче, че 11 процента от избирателите още не са решили как да гласуват. Според наблюдателите Чавес за първи път има сериозен съперник.
"Слабичкият Каприлес се превърна в потресаващ кандидат. Той побеждава навсякъде, където се появява. Той въздейства емоционално на публиката, като рок звезда. Той излъчва младост, убеденост, достойнство", твърди Ерик Еквал, известен съветник по политически проблеми, който е във Венецуела от няколко години като част от екипа на Джо Наполитан, най-добрия организатор на всички предизборни кампании (той например е ръководил изборния щаб на Джон Кенеди).
За разлика от Каприлес Чавес изглежда уморен и физически, и политически, констатират наблюдателите. След 14 години на власт вярата в него се поразклати. Инцидентът във ВЕЦ-а, където пред телевизионните камери работниците заглушиха с виковете си изказването на президента, показва, че народът вече не е толкова запленен от управника си.
Венецуелците имат поводи да са недоволни от властта. Повечето от тях смятат за най-тежкия проблем на Венецуела липсата на сигурност. И това е обяснимо - за времето на президентството на Чавес от насилствена смърт загинаха 150 000 венецуелци - доста повече от американските военнослужещи в Ирак. Убийствата, отвличанията за откуп станаха обичайна практика във всекидневния живот на тази страна.
И все пак Чавес продължава да е най-популярният политик в страната си, и то съвсем справедливо. Месец преди президентските избори във Венецуела за пореден път бе увеличена минималната заплата. От 1 септември тя вече е 2047 боливара (476 долара). Друг въпрос е, че на "черния пазар" курсът е коренно различен и за същата сума ще получите двойно по-малко долари. Увеличаването на минималната заплата обхваща държавните служители, работниците в държавни и частни предприятия, а също така пенсионерите и самотните майки.
Венецуелците отдавна са свикнали, че тези заплати се вдигат от властите два пъти годишно. Обикновено Чавес обявява размера на увеличаването в навечерието на Международния ден на солидарността между трудещите се.
"Това е най-високата минимална заплата в Латинска Америка", отбеляза лидерът на боливарската революция тази пролет.
Предишното ниво на тази заплата бе 1548 боливара, т.е. 360 долара. С други думи - за една година минималната заплата е нараснала със 116 долара, което бе посрещнато с овации от почти 4 милиона венецуелци, получаващи минимална заплата.
Венецуелските власти обаче всъщност са принудени да увеличават тези доходи, тъй като страната е на първо място в Латинска Америка по темпове на инфлация. Само миналата година цените във Венецуела са се увеличили средно с почти 30 процента. В крайна сметка всяка година се повтаря едно и също - правителството вдига заплатите, а инфлацията изяжда увеличаването. Въпреки това във Венецуела няма да умреш от глад, ако получаваш минимална заплата, отбелязват наблюдателите.
Нещо повече - бедните хора в тази латиноамериканска страна справедливо са убедени, че държавата истински се грижи за тях. Последните планове на Чавес също доказват това. Ако спечели, той обеща към 2019-а "достойно жилище" за всеки жител на страната. Засега във Венецуела не достигат близо 3 милиона домове, отбелязват статистиците. До този момент властите са предали на нуждаещите се около 200 хиляди жилища. Строежите продължават със засилени темпове.
"Ще спечеля изборите с разрушителен нокаут", обяви Чавес на един от предизборните митинги и обеща, че ще получи не по-малко от 70 процента от гласовете. Бившият десантчик е убеден, че повечето венецуелци ще подкрепят именно него, тъй като това е "очевиден избор, който съответства на логиката".
"Въпросът вече не е в това кой ще победи. Въпросът е в това с каква разлика в гласовете ще победи Чавес", обяви действащият президент.
Стартовите позиции на Чавес в началото на предизборната надпревара бяха успешни: според резултатите от миналата година средногодишната цена на венецуелския петрол е 101 долара, благодарение на което икономическият ръст в страната достигна 4,2 процента. За запазването на сегашните темпове на развитието на основния отрасъл на страната са необходими огромни инвестиции. Венецуела е на пето място в света по износ на петрол и е след Канада с най-големи залежи на тежък нерафиниран петрол. Въпреки големите залежи огромният потенциал за добив на петрол изисква сериозни инвестиции.
Опозицията от своя страна твърди, че  управлението на Чавес е "време на изпуснати възможности". И те също дават солидни аргументи в полза на своята теза: през последните 13 години ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на Венецуела е средно 2,6 процента. В другите страни от Латинска Америка обаче той е достигал ръст от 4 процента годишно. Изостава Венецуела и от другите страни-членки на ОПЕК, където средният ръст на БВП за този период е 5,3%, независимо че в някои от тези държави имаше сериозни конфликти и дори войни. Най-лошото е, че икономиката на Венецуела е по-зависима от цените на петрола, отколкото икономиката на другите членки на ОПЕК.
Чавес обаче е категорично несъгласен с икономистите, които смятат, че в страната трябва да действа свободният пазар. "Свободният пазар е необходим на буржоазията, за да краде от народа, от трудещите се и така да забогатява. Никакъв свободен пазар!". Чавес е убеден, че страната му е в "авангарда на битката с капитализма, изяждащ живота, цели народи и дори природата".
От друга страна, неговият противник в предстоящите президентски избори Енрике Каприлес умишлено избягва да говори за необходимостта от реформи и либерализиране на пазара, определяйки себе си за "левоцентрист" и подкрепяйки "модерното ляво" в Бразилия. Ход, който може и да му спечели поддръжници сред досегашните последователи на Чавес.
"Няма връщане назад. Предстои ни още много да свършим. Отправям молитва към нашия господ Исус Христос да ми даде здраве, за да мога да завърша мисията си на тази земя - построяването на социализма във Венецуела и укрепването на боливарианската революция". Това каза Чавес на предизборен митинг в гр. Валенсия, щата Карабобо.
"Има път", пък е девизът на Каприлес. "Не искам да бъда лидерът на света, искам да бъда лидерът на Венецуела", каза той пред въодушевената публика на митинг, явно в опит да покаже, че се различава от Чавес и не споделя неговите бурни антиамерикански глобални амбиции.
Какво мислят самите венецуелци, ще разберем на 7 октомври. Засега е ясно, че е малко вероятно Уго Чавес да успее да изпълни обещанието за 70-процентна подкрепа. Много вероятно е обаче харизматичният Чавес отново да застане начело на държавното кормило на Венецуела.