Тероризмът не е победен

Двата взрива по време на Бостънския маратон отекнаха изключително силно в целия свят. Това беше събитие, което отдавна беше прогнозирано, смяташе се за неизбежно. След атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ и подобните терористични изпълнения в Мадрид и Лондон светът като че ли леко се успокои. Да, отделни "изпълнения" имаше тук-там, в това число не бе подмината и нашата страна (атентатът в Бургас), но те бяха "слаба работа", и ето сега - Бостън. Атентатът в Америка, разбира се, е несравним по брой на човешките жертви с трагедията на 11 септември 2001 г. И тогава, и сега обаче той припомни не само на САЩ, но и на целия свят, че тероризмът не е победен. А в условията на глобализация той винаги има международен характер. Международната терористична мрежа не изчезна заедно с ликвидирането на Осама бен Ладен. Просто терористичните ударни групи станаха по-малки, стана и по-трудно проследяването им, а целите - трудно прогнозируеми.
Американците имат такова качество: почти библейска отмъстителност. Понякога те отговарят на удара не веднага, но отговарят винаги. Първо обаче трябва да се намерят отговори на въпросите: кой, защо, как? Днес версиите за извършителите на атентата в Бостън са няколко - това може да се ислямисти, но може и да са местни "герои". В САЩ и без ислямистите е пълно с неадекватни личности, способни да извършат атентати. Периодичното разстрелване на хора от изперкали съграждани отдавна се превърна в норма. Така че вероятността сегашният атентат да е изцяло местно изпълнение, е доста голяма.
Извършителите (или извършителят) рано или късно ще бъдат открити и наказани. Това обаче не означава, че тероризмът ще бъде победен. Докато съществува обърканост и разочарование в едно общество и няма изградени адекватни начини за преодоляване на тези настроения, ще има и терористи. Логично е!