Тереза Боучкова пристига в България
Известната чешка писателка ще представи романа си "Годината на петела" в София и Пещера
/ брой: 198
Една от най-популярните писателки на Чехия - Тереза Боучкова (р. 1957 г.), пристига в България, за да представи своята книга, истински феномен в читателския интерес - "Годината на петела" (преводът е на Красимир Проданов, изданието - на ИК "Персей", в поредица, съфинансирана от програмата "Творческа Европа"). Две са основните събития с участието на авторката: днес, 16 октомври, в Художествената галерия в Пещера, и на 17 октомври в Чешкия център в София.
Любопитното е, че майката на писателката е родена в София, а баба й и дядо й живеят тук до 1947 г. Тереза е дъщеря на един от най-големите живи писатели дисиденти на Чехия - Павел Кохоут, а след развода с него майка й има дългогодишна връзка с Вацлав Хавел.
Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът. Така звучи накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза - главната героиня на романа "Годината на петела" и всъщност негова авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето й. Романът е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова към неочаквана равносметка - за живота й дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за многото разочарования.
Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът й да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която се ражда само усмивка.
Книгата излиза през 2008 г., като дотогава авторката е направила няколко литературни опита, но все още е известна само като дъщерята на Павел Кохоут. А точно баща й е живата легенда на чешкото дисидентство. Изненадващо, още на 20 години, по стъпките му тръгва и Тереза.
"Годината на петела" неочаквано води и към България. Но това е само загатнато, просто един от цветовете в романа, който се чете със смях и през сълзи, защото разтъжава, вдъхновява, депресира и ентусиазира - истински празник на една богата душевност, изливаща се пред нас в своето изобилие и превръщащо се в увлекателна и любопитна книга, отбелязват издателите.
