Тепърва трябва да връщаме загубеното доверие на бизнеса

Пламен Орешарски е номинацията на БСП за премиер на България. Той е добре познат на хората като много добър финансист. Роден е на 21 февруари 1960 г. Завършва Университета за национално и световно стопанство в София с магистърска степен по "Финанси и кредит". От 2001 до 2005 г. Орешарски е заместник-ректор на УНСС и преподавател по финансово управление, инвестиции и инвестиционен анализ. Преподавател е и в Нов български университет. Бил е заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. В кабинета на тройната коалиция /2005-2009 г./ той е финансов министър, въпреки че не е представител на нито една от трите политически сили.

"Повечето от изкуствено създадените в последните години монополи ще се разпаднат при промяна на икономическата среда"


"Държавата няма да отваря работни места, а ще помага на бизнеса да го прави"

- Г-н Орешарски, вие сте официалният фаворит на левицата за премиер. Трудно ли взехте решението да приемете това предложение?
- С разбирането, че ситуацията е кризисна и всеки трябва да помага с каквото може.
- Спекулира се с предишното ви участие в СДС и с десни убеждения. Как гледате на подобни атаки и защо избрахте БСП?
- Аз съм формирал убежденията си още в университета и в началните години на моята професионална кариера и не съм ги променял досега. Другото са приказки. А относно избора - през 2005 г., без да знам по какви съображения, ръководството на БСП ме покани за министър на финансите в качеството ми на експерт и досега работя като такъв. Беше професионално предизвикателство. Такова е и сега.
- Не се ли страхувате да застанете начело на изпълнителната власт в период на политическа нестабилност, икономическа криза и тежка задлъжнялост, когато на избирателите им е писнало и очакват бърз изход от натрупаните проблеми? 
- Страхът не е добър съветник. Вярно е, че има разминавания в очаквания и реалности, но колкото по-бързо обществото ни разбере сложността на ситуацията, в която бе вкарана страната ни, толкова по-добре. В икономиката няма бързи резултати. Вижте проваленото и предсрочно отишлото си правителство - трябваха повече от три години, за да доведе страната до разруха, въпреки че стартира с неадекватната си икономическа и финансова политика още в самото начало през втората половина на 2009 г. Как сега да очакваме, че за по-кратък период коренно ще се обърнат резултатите.
- Служебното правителство досега следва линията на ГЕРБ. Очаквате ли да стане по-зле и кои са според вас основните икономически и финансови опасности сега?
- Вероятно видимо по-зле няма да стане до есента. Ако не се променят политиките и ако същият подход в икономиката продължи, нищо добро не чака страната. Това ще разберем още идващата зима.
- Заявихте, че финансовата ситуацията в страната е най-неблагоприятната за последните 23 години. Резервът е стопен до критичния минимум, външният ни дълг нарасна драстично, приходите не се изпълняват, как може да се овладее този финансов колапс?
- Трудно, по-трудно от 1996-1997 г. Тогава сривът бе видим, с ясни очертания. Днес проблемът не е девалвация на валутата или банкови фалити, а нещо по-лошо - загубено доверие от бизнеса и домакинствата при неблагоприятна външна среда. Необходими са доста целенасочени усилия.
- Заложените приходи в хазната се оказаха имагинерна величина, служебният премиер вече занижи очакванията си за икономически ръст, как може да се увеличи събираемостта?
- Това се виждаше още в края на миналата година при обсъждането на проектобюджета. Тогава моята прогноза бе за растеж до 1% от БВП. Но това не е най-важното. По-важно е, че не виждам тенденции да се подобрява събираемостта. Точно обратно, има риск в месеците след април да наблюдаваме още по-ниски бюджетни приходи.
- Същевременно общата задлъжнялост на страната вече надхвърли 95% от БВП, какви сигнали дава това? Извънредното емитиране на ДЦК за финансиране на бюджета притеснително ли е и какви рискове крие?
- Частната задлъжнялост не е източник на драматични рискове. По-лошо е, че правителственият дълг бавно, но устойчиво се покачва. Отишлото си правителство се радваше на заварен изключително нисък размер на дълга и можеше безпрепятствено да емитира нов. Така само за 3,5 години то направи над 4 млрд. лв. нови вътрешни заеми. Все още има потенциал, но вече сме по-близо до момента, когато лихвите по новите дългове вече няма да са така ниски...
- Група експерти предложиха страната да изтегли заем, но срещнаха съпротива. Защо тази идея не е добра?
- Вероятно тази група експерти не отчита обстоятелството, че и досега правителството теглеше и тегли заеми. Колко дълго време може да караме на заеми...?
- Знаем какво ще наследите и колко тежка работа ви чака. Кои ще са първите антикризисни мерки, които бихте предприели в първата година от мандата, ако вие сте премиер?
- Оставете персоналния елемент. Новото българско правителство трябва да е различно от отишлото си, за да има възможността да върне доверието, че в нашата страна спокойно и без риск може да се прави бизнес. Всичко друго са технически и инструментални подробности.
- С какви средства ще откриете 250 000 работни места, каквато е целта на БСП за следващите 4 години, и как мислите да стимулирате заетостта?
- Новите работни места не бива да се откриват от правителството, с малки изключения в сектора на активните мерки на пазара на труда. Преките намеси на правителството на пазара на труда не създават устойчивост. Заетостта се подобрява, когато бизнесът разширява активността си, а не когато правителствата отварят временни работни места.
- А как ще се справите с бедността, т.е. откъде ще дойдат пари?
- В обозрима перспектива бедността ще остане като характеристика на обществото ни. Въпросът е в тенденциите. В последните близо четири години тя се увеличава с рекордни за ЕС темпове. В този аспект дори стопиране на нарастването й би било нелошо постижение. При оживяване на стопанската активност може да очакваме бедността да се свива, което трябва да бъде истинската цел.
- Малкият и средният бизнес е почти унищожен, кои ще са първите стъпки за съживяването му и нормализиране на бизнес средата?
- Отново ще повторя - новото правителство трябва да прекрати административно-силовия, често с неясни мотиви, натиск върху бизнеса. Всички други мерки са последващи - подобряване на достъпа до финансиране, изрядност от страна на държавата при разплащанията, осигуряване на грандове при ползването на европейските пари, вместо кредитни линии и т.н.
-  Контрабандата, сивата икономика и монополите все по-уверено превземат пазарите, как ще се борите с тях?
- Като се нормализира работата на НАП и митниците и се освободят от несвойствени функции. А монополите са отделна тема. За естествените монополи се изисква засилване на регулациите, а повечето от изкуствено създадените в последните години монополи ще се разпаднат при промяна на икономическата среда.
- Чуждите инвестиции достигнаха рекордно ниски нива, какво трябва да се промени, за да се привлекат инвеститори? 
- Чуждите инвестиции ще се върнат, когато местните започнат да инвестират. А след това ще трябва да се положат и целенасочени усилия да привличаме инвеститори, а не само да ги чакаме те да дойдат.
- БСП си постави смелата цел за реиндустриализация на България с 10-годишна програма, кои ще са първите стъпки за изпълнението й?
- Ключова задача е да се привлекат поне няколко големи външни компании да организират производствена дейност в страната. За целта си струват всякакви действия от страна на държавата в рамките на добрите практики, разбира се.
- Да се даде "предимство на българското" е една от вашите цели. Какво е нужно за постигането й?
- Подобряване на конкурентоспособността на нашите продукти и услуги. Колкото и голям патриот да е българският потребител, едва ли би се възхитил от призиви в стил Маргарет Тачър "Изберете българското - то е по-скъпо, но в замяна... по-некачествено".
- Хаосът в енергетиката е друга гореща тема. Наблюдаваме как се прехвърля топката на вината и вместо балансирано решение, като краен резултат всички по веригата искат вдигане на цените. Какво трябва да се направи, за да не плаща повече потребителят за чуждите грешки?
- За съжаление потребителят винаги е крайният платец на грешките на управлението на който и да е сектор. Дори и когато държавата поема част или цялата щета, пак плаща потребителят, този път в ролята му на данъкоплатец. Трябва да се възстанови професионалното управление на сектора.
- С така заложения катастрофален бюджет от ГЕРБ какви са ви очакванията за развитие на икономиката до края на годината?
- Не очаквам положителни чудеса до края на годината.
- Как си представяте правителството на националното спасение, към каквото се стреми левицата? Тя предложи програмно правителство, подчинено на приоритети, а не на властови лостове.
- Представям си го като група добре подготвени професионалисти. Ако се създадат предпоставки да се формира подобна група.