Тенисист и/или писател?

Едно събитие ни раздели. Забележителната победа на Григор Димитров в Лондон предизвика патриотичен възторг, нашенска завист и тъжни размисли за обществото ни.
А би трябвало да ни обедини. И нека това да са двете страни на една монета, но монета ценна.
Успехите на спортистите са лицето на една нация. Факт, известен ни още от Древна Гърция, когато олимпийските шампиони са били гордост за всеки град. В човека са заложени състезанието, надпреварата с останалите, борбата за надмощие, стремежът към победа. Това всъщност е война с мирни средства, именно за да се прекратят войните, са възникнали и древните олимпийски игри.
Така е и днес. Спортът винаги ще бъде мерило за успехите на една страна. Борбата между великите сили се води и на спортната арена.
Не всеки може да бъде шампион, затова и шампионът заслужава уважение. За часовете изнурителен труд, за лишенията, за волята. Дори само заради факта, че успехът е само момент от човешкия живот. Както и че големият спорт е само до време.
Казват, че спортистите взимали много пари. Не се наемам да кажа доколко е справедливо наистина от един мач да се печелят милиони, пари, които повечето хора, практикуващи достойни професии, няма да могат да видят никога през живота си. Но от милиони трениращи хора, милионерите са единици, а цената често пъти е здравето и бъдещето на спортиста.
Спортът обаче е здраве, когато не е професионален. Той е мощен начин за възпитание на подрастващото поколение, обездвижено от седенето пред компютъра, тъпчещо се с вредни храни. Спасение от наркотиците и другите вредни зависимости. Спортисти като Григор Димитров са пример за подражание на децата. Много по-добър в сравнение с разните му там измислени хайлайф идоли. И не на последно място, в днешния меркантилен свят, когато парите са главна цел в живота на мнозина, да печелиш милиони със спорт, а не с далавери, е добър стимул.
Другата страна на монетата е, че културата днес е недооценявана. А ако се върнем към Древна Гърция, на олимпийските игри е имало състезания и за драматурзи, и за поети. Идеалът тогава е бил хармонията на личността - физическото и духовното, съчетани в едно.
Това трябва да бъде стремежът ни и днес, за да сме силна нация.
Наистина, не е справедливо творчеството на големи поети и писатели да се оценява с жълти стотинки, но това е проблем на обществото ни, което става все по-некултурно и нечетящо.
Григор Димитров обаче не е виновен за това.