Телевизионните лудости на партиите

Тъжно е, но телевизията вече е най-съществената част от политиката. Без нея модерната политика не само е невъзможна, тя е немислима. Телевизията е много мощен демократичен инструмент, който прави масите съпричастни към каузи. Проблемът е, че ако този инструмент се ползва в дози, които биха уплашили дори закален наркоман, може да се превърне в нещо като ядрен реактор, излязъл от контрол.
И понеже живеем в епохата на постоянните образи, днес нито една обществена дейност не може да съществува без тази телевизионна наркоза, която се превръща в основен измерител на обществено влияние и значимост. Не напразно основната битка за вота се измести от урните към това кой има право и срещу какви средства да присъства на екрана. Това е модерната логистика на изборната война.
Изборите на 12 май обаче ще бъдат нетрадиционни, понеже идват след голяма политическа криза, която поразклати и разтърси политическото пространство. Заради това днес ни е трудно да анализираме програми и идеи, защото всички партии говорят това, което си мислят, че хората искат да чуят. На този терен е трудно да доловим не само различията, но и стратегиите, особено след като и ГЕРБ заговориха като опозиционна партия. Опозиция на своето управление. Очевидно е, че на този вот те ще се опитат политически да легализират своята шизофрения, като твърдят, че досега не са управлявали те. Но не е само ГЕРБ.
Много други партии сътвориха такова количество телевизионна лудост, че си заслужава да им обърнем внимание.

1. СДС - ясна дивотия

Започваме със СДС, защото, тъкмо когато случайният зрител на политически клипове се гневеше на телевизионната вселена, че тази година няма ясна откроена идиотщина сред клиповете, сините пуснаха своето творение. Клипът на СДС е със слогана "Ясно дясно" и първоначално дори може да обърка несвикналия с дивотии потребител на телевизия. Той е толкова налудничав, че първоначално човек може да го помисли за сатирична пародия, а не за реален политически продукт.
Клипът на СДС е толкова комплексарски, че има по-скоро отрицателен ефект. Да не говорим, че е единственият от клиповете на по-големите партии, който говори конкретно с имена на противници. А това издава повече страх, отколкото заявка за някаква политическа конкуренция.
Сюжетът на клипа обаче е размазващ. Младият татко иска да купи сладолед на детето си. И тогава гласът зад кадър обявява, че БСП му предлага "да купи още два сладоледа" и като призраци се появяват един партизанин и един циганин. Ето точно тук лично аз спрях да гледам. Ако пародията с партизирана, е глупава, но все пак обяснима, заиграването с антиромската реторика (тоест - социална политика означава да хрантутим циганите) е расистка изцепка и напълно необясним ход.
Ако СДС са дотам изтощени електорално, че искат да стъпят на този терен, трябва да си дават ясна сметка, че на него има много по-изпечени и силни играчи именно по тази тънка расистка струна. Подобен тип антиромско послание е още по-отвратително, защото идва от партията, която се самообяви за емблема на демокрацията, а всъщност се оказа, че се е удавила в своя собствен мрак и фиксации.
Появата на името на Костов в клипа също издава драматична слабост. Битката с твоите собствени демони не трябва да се води по време на предизборна кампания. Нещо повече - СДС дори не може да бъде различена като ясна опозиционна сила, защото така сериозно заиграваше с ГЕРБ, че след тяхното управление остатъците от синята партия май са по-гневни на БСП, Костов и Кунева, отколкото на Бойко Борисов.
А това, което винаги е било странно в клиповете на минаващите за десни партии, е, че е хубаво, че предлагат на хората да си купуват само един сладолед, ама никога не обясняват откъде изобщо ще дойдат суровините за този сладолед, ако държавата наистина се оттегли напълно в историческия мрак. Изобщо метафората за сладоледа е шантава, когато се отнася за една партия, която се стопи като "Ескимо" в драматичната жега на прехода.
Заради това трябва да възприемаме този клип като некролог на СДС и на синьото лъвче.

2. "Атака" - лудостта на боксьора

Клипът на "Атака" също е изумителен в посока на странно съдържание и налудничави елементи. Това е клип без сюжет, напомнящ някакъв опит на надрусания Анди Уорхол да снима документално кино за бокса. Картината ни показва Волен Сидеров, който се боксира с някакъв човек. И само това.
Подобно послание може да бъде разтълкувано многозначително. Че лидерът на "Атака" възприема политиката като бой, като налагане с юмруци. Това не е ли странно?
Клипът е толкова нарцистично фиксиран, защото очевидно Волен Сидеров може да предложи на публиката единствено себе си. Само че какъв продукт е това. "Атака" е преминала през толкова много състояния, че вече никой не си спомня нейното начало. Тази физическа патетика, която лъха от клипа, е самодоволна и нагла. Какво ли се опитва да ни покаже лидерът на "Атака" - че още го бива да громи майкопродавниците? Че така ще раздава крошета на циганите?
Клипът е смешен и плашещ. Плашещ, защото издава определени политически намерения. "Атака" винаги е била от най-многословните партии. Но сега, щом са се лишили от думите, значи вече предвкусват някакъв свой звезден час.
Това трябва да ни плаши.

3. ГЕРБ - завръщане в миналото

ГЕРБ са извадили един монументален, тежък, тътнещ, набиващ канчетата клип. Глас зад кадър с патетика, достойна за 13-ия конгрес на БКП, обявява, че те се учели от историята, вече били по-мъдри.
ГЕРБ обаче е толкова персонализирана партия, че изобщо не става ясно откъде се е появило това множествено число. Особено като се има предвид, че две-трети от времето е посветено на Бойко Борисов, а през останалото време могат да бъдат разпознати единствено лицата на Цветан Цветанов и Лиляна Павлова. За страничния зрител все още е проблематично да назове 10 имена на хора от ГЕРБ, просто защото хората там не са важни, важна е фигурата на Лидера. И това съответно издава и защо визуалната страна на клипа е такава - магистрала, Дунав мост 2, среща с Обама.
Клипът обаче издава друго. ГЕРБ не са способни на собствена визия за някакво развитие. Всички проекти, с които се гордеят, всъщност са започнати от други. Май това е тежката политическа травма на партията на Бойко Борисов - те не могат да родят своя собствена идея, своя собствена стратегия, с изключение, разбира се, на абсолютната защита на Цветан Цветанов.
Партиите прибягват до монументалност, когато са изчерпани идейно. Това е символичното. Когато една партия си въобрази, че се е сляла с вечността и историята, тогава се появяват драматичните гласове зад кадър, които се опитват да застопорят завинаги тази вечност. Това е и най-бързият път към провала в един свят, който никога не остава статичен.
Но клипът е това, което е ГЕРБ днес - самодоволен, самозабравен, нарцистичен, непокаял се. Изобщо в него е заложена бъдеща драматичност с неопределен размер.

4. Кунева и нормалността - мисия невъзможна

Клипът на България на гражданите е по-премислен. Той е озвучен изцяло от лидерката на движението Меглена Кунева. Слоганът "Да на нормалността", въпреки привидната си тъпотия, цели нещо друго. Кунева се предлага като територия на консенсуса, като политически омиротворител, като нещо странично от голямата предизборна баталия, която тресе отечеството. С подобен минорен глас и тон тя вероятно можеше да има някакъв успех, ако не бяха лицата, избрани за клипа - Даниел Вълчев, Прошко Прошков, Найден Зеленогорски. Общото между тях е, че това са партийни хамелеони, политически емигранти в името на кариера. Ако приемем, че те са лицето на нормалността в страната, то аз искам да си остана луд. Офертираната нормалност просто няма как да дойде с хора, които са били забъркани в повечето управления досега, но искат с един клип да измият ръцете си като Пилат. Телевизията е другото име на постоянната амнезия, но пък все още има хора, които помнят, знаят и мислят. Пред тях това послание ще мине трудно. Защото България е ненормална страна благодарение на пророците на новата нормалност.
На мен клипът на Кунева ми прилича на рекламна стратегия на дилър на дрога. Всеки дилър на дрога ще те убеждава, че ако опиташ стоката му, няма да съжаляваш, само че който един път се е откъснал от наркотиците, гледа да стои далече от дилърите на дрога.
Именно заради това нормалността е мисия невъзможна, изречена от Меглена Кунева. Посланието е добро, човекът е кофти.

5. ВМРО - псувните като политика

Най-брутален и съответно по-скоро отблъскващ е клипът на ВМРО, където младото лице на тази партия Ангел Джамбазки откровено псува всички управлявали досега. Буквално. Преди няколко години в книгата си "Енциклопедия на руската душа" Виктор Ерофеев бе определил псувнята като основна линия на политическа мисъл в Русия. Но също така я нарече и "философия на нокаута". Защото псувнята е израз на мнение, но не и стратегия за действия. Тя е разрушителна и заради това на света не е известно управление, което да се е справило само с псувни.
Псуването не демонстрира нищо друго освен титанично политическо безкултурие. Изобщо този клип на ВМРО е метафора за падението на политическия живот в страната. След като политиката е паднала до нивото на най-баналната улична псувня, това означава, че кризата не е само обществена, икономическа и политическа, това е криза на самото ни разбиране за държава и ценности.
И всъщност това май е най-страшното. Че през телевизионната лудост на някои партии си личи какво дъно сме ударили. А никой не иска да говори за него.
Всички само псуват или се хвалят.