Течението Гълфстрийм се забавя опасно: заплашва САЩ с наводнения, а Европа със замръзване

Системата на атлантическото течение Гълфстрийм, която пренася топлина към Европа, е станала по-слаба, от когато и да било през последното хилядолетие. Учените се опасяват, че тези промени могат да доведат до катастрофални последици за някои европейски страни като Великобритания и Ирландия.

Според ново проучване, публикувано в списание "Nature Geoscience", системата на Гълфстрийм се е забавила значително - течението не е било толкова слабо от поне 1600 години.

Течението е отслабнало поради изменението на климата, разкриват нови изследвания. Океанското течение, което носи топла вода и формира моделите на времето от Мексиканския залив до Европа, се забавя по безпрецедентен начин, казват учените.

От 50-те години насам то се е забавило с около 15%. Експертите предупреждават, че до 2100 г. ще отслабне допълнително с 34 до 45 процента, стигайки опасно близо до критичната точка, при която потокът става нестабилен. Ако това се случи, източното крайбрежие на САЩ ще бъде изправено пред опасно повишаващо се морско ниво, а Западна Европа ще бъде потопена в дълбок лед и замръзване през зимите с жестоки ледени бури и средна температура, спадаща с 10 градуса по Целзий. Лятото пък ще бъде непоносимо горещо, предупреждават учените.

За изследването учени от Ирландия, Великобритания и Германия са картографирали историята на Системата на течението, известна също като Атлантически меридионален циркулационен кръг (AMOC) от прокси данни като дървесни пръстени, ледени ядра, океански седименти и корали, както и от исторически данни.

„Системата на Гълфстрийм работи като гигантски конвейер, пренасящ топла повърхностна вода от екватора на север и изпращащ студена вода с ниска соленост обратно на юг. Той транспортира близо 20 милиона кубически метра вода в секунда, почти сто пъти повече от потока на Амазонка“, казва съавторът Щефан Рамсторф, професор от Института в Потсдам, в изявление.

„Резултатите от изследването предполагат, че то е било относително стабилно до края на 19 век“, добавя той. „С края на малкия ледников период през около 1850 г. океанските течения започват да намаляват, следвайки втори, по-драстичен спад от средата на 20-ти век.“

Статистикът д-р Ниам Чахил от университета Мейнуут в Ирландия тества данните и установява, че слабостта в системата на Гълфстрийм е значителна.

Работата е там, че течението се задвижва от по-плътната солена вода, но по-леката прясна вода нарушава този процес. Морската вода в Арктика (както и на планетата като цяло) става все по-топла. Поради това ледниците се топят по-интензивно от обикновено. От 90-те години насам в цикъла са се натрупали 8 000 кубически километра сладка вода. Има опасения, че силните дъждове и интензивното топене на ледниците могат напълно да спрат Гълфстрийм в бъдеще.

Като основен механизъм за преразпределение на топлината и от решаващо значение за световния климат, рязкото забавяне на Гълфстрийм може да предизвика смущения по целия свят - включително внезапно покачване на регионалните морски нива, промени в позицията на големите валежи и сухи климатични зони.

Ако Гълфстрийм напълно спре, тогава по-голямата част от Европа ще замръзне (въз основа на този сценарий е заснет филмът „След утрешния ден“). Освен това натрупването на вода, която в момента се транспортира на север, ще ускори покачването на морското равнище по източния бряг на САЩ, предизвиквайки наводнения във Флорида.