Те не чакаха неволята

Десет млади майки - умни, работещи и успели жени, направиха нещо реално, полезно и смислено за бъдещето на своите деца. Десет млади майки челно се сблъскаха с отказа на държавата да изпълнява социалните си задължения и да осигури на всички малчугани грижа и закрила. Тези майки обаче не се завайкаха и не чакаха неволята, а се пребориха за своите права и за правата на дечицата си.
Родителският кооператив е безспорното доказателство, че с много желание и общи усилия добрите идеи се реализират. Тези жени нямат партийна принадлежност, не са съпруги на богати бизнесмени, не се водят от корпоративни интереси, не пълнят нечий "приятелски" или "котарашки" джоб. Тяхното единствено желание е да са достойни родители, а децата им да растат в нормална, грижовна и добронамерена среда.
Майките успяват, както успяват техните връстнички в Нова Зеландия, Канада, САЩ и Франция. Там родителите от години доброволно изпълняват ролята и на бавачки, и на учители, и на готвачи. Кой когато може и кой с каквото може помага. С мисълта не само за собственото, но и за чуждите деца.
Какво по-ценно можем да вземем назаем от западните държави освен нивото на обществено съзнание, когато става въпрос за децата. Достатъчно е родителите да имат малко време и голямо желание. И държавата им подава ръка. Така както подпомага обществените забавачки и така, както признава частните детски градини и училища.
Майките от кооператива не искат нищо повече, освен полагащото се на всяко българско дете. Доказали са, че по-добре умеят да работят, отколкото да се оплакват и да попържат държавата. Прескочили са куп административни прегради, изчели са хиляди страници споделен опит. А най-хубавото е, че са готови безвъзмездно да споделят този опит с всички майки и бащи в родината си.
Достойно защитават каузата си и няма да се откажат дори да срещнат поредната затворена врата в държавна институция и поредния недоверчив поглед на общински чиновник. Майките са доказали, че успяват и сами. Но това означава ли, че държавата трябва да продължи да нехае за ежедневието на най-малките и като безучастен счетоводител просто да изброява местата, които не достигат в детските градини в София, Варна, Бургас, Пловдив.
Законовото признаване на родителските сдружения, разбира се, с нужните критерии и нужния контрол, ще е категорична заявка на управляващите, че мислят стратегически за бъдещето след десет, двайсет, тридесет години. Инвестицията в децата на България е най-добрата инвестиция. А отношението на една държава към собствените й деца е критерий за интелигентността на цялото й общество.