Те какво ли си мислят, Андрешко?

Катя Янева

Те си мислят глупости. Кажи си им, Андрешко, че се разпуснаха да си мислят пълни недомислия. Че им се привижда и това, което и на сън няма да стане. Любов от първи, втори и всеки следващ поглед. Към Държавата! Към нейните свещени институции, към нейните нови и стари муцуни, към нейните предни и задни дворове. Привижда име се такава любов, Андрешко, която може да се нарече единствено "любов необяснима". Кажи си им, Андрешко, че при наличие на дебелия кожух за съдия-изпълнителя и на съдраното твое сетренце любов не може да има. Тази "любов-магическа реалност" ще да я няма.
Как ще възлюбиш държавата, която се изтегля от социалните си ангажименти, прекратява своите социални функции, бързо и доста забележително, а вредом настанява пазители на безредието. Бирник до бирника, контрольор до контрольора, говорител до говорителя. Говорителите - за капак. Ти - на гола поляна. Кажи си им, че си ял попарата на такава държавна подредба, която предвижда едни да са се ояли и оляли, а простолюдието да наглежда дръгливите кончета. Кажи си им, Андрешко, че си безсмъртен, едно, и че си вече доста образован, две. Кажи им, че знаеш какво е това социални придобивки и силно усещаш как те се ликвидират. Точно когато ти говорят за любов. И кой само ти говори! Да си обичал държавата, държавните господа и дами, сътворените от тях законоположения и закононедомислия, постановления, забрани, наказания. И всичкия социален тормоз. Ама те и картинката на светлото бъдеще я свалиха от стената, използваха я като салфетка на голямата софра. И да се избършат не знаят - бузите им лъщят от мазното в тази държава. На теб препоръчват любов, пост и молитва.
Те ти вземат доктора. Те ти отмъкват даскала. Те ти затварят школото. Пък ти пращат бирниците да ги обичаш. Кажи си им, Андрешко, че са сбъркали. И притури едно "господа", белким осъзнаят положението.