Тъжна годишнина

Според междинните данни от преброяването, направено през 2020 г., земеделските стопанства у нас са намалели с 60 на сто. Според друга статистика едва 40 на сто от месото в магазините е българско. Тъжна, но логична статистика, при тъжна годишнина.

Точно по това време преди 30 години, през далечната вече 1991 г. първото правителство на СДС (имаше и такова политическо образувание) начело с Филип Димитров започна да унищожава всичко "комунистическо" в държавата. Най-напред на мушката бе земеделието. Това правителство бе известно повече като Втори адвокатски колектив. В него бяха събрани юристи, които не бяха напускали жълтите павета и не можеха да различат ечемика от житото. За сметка на това обаче те създадоха ликвидационните съвети. И декомунизаторите започнаха да ликвидират буквално. За дейността на тези шпицкоманди бяха похарчени милиарди.

Така България стана първата държава в света, инвестирала в собственото си разрушение. Хората по селата се вдигнаха на бунтове срещу тях, но по заповед на тогавашния вътрешен министър полицията ги потуши. Пловдивското село Цалапица стана нарицателно.

С одобрението на тогавашния президент Желев решиха да връщат земя в реални граници.

Това върна и земеделието в 30-те години при дребните собственици на ниви от по 5-6 декара. Те отидоха в ръцете на множество наследници, които нямаха намерение да се връщат на село. Никоя източноевропейска страна не направи такава глупава земеделска реформа. Сега България е вносител на всички онези плодове и зеленчуци, които е изнасяла. В края на "омразния комунизъм" имаше 10,5-11 милиона овце, България изнасяше агнешко на три континента (парадокс, но при комунизма по Гергьовден агнешкото беше дефицитно, всичко отиваше за износ, да носи валута, за да покрива харчовете). Сега в страната има по-малко от 1,5 милиона овце. Но на Гергьовден агнешко има, дори вносно от Нова Зеландия.

В политическо умопомрачение създадените ликвидационни съвети извършиха безпрецедентно в историята престъпление, като унищожиха крупните животновъдни ферми и аграрни комплекси. Големите държавни кооперативи бяха закрити и добитъкът бе върнат на голям брой дребни собственици, които нямаха нито намерение, нито възможност да се грижат за тях. Липсваше работна ръка, изкупните цени на продукцията се сринаха. Отделен бе проблемът и с липсата на храна за животните. Всичко това наложи разпродажбата, масовото клане на високопродуктивни животни и износа на животни и месо на относително ниски цени.

30 години след началото на промените равносметката в българското животновъдство е трагична. Броят на едрия добитък в България през 1990 г. е бил 2 350 000, а към момента е 568 000. Спадът при козите и овцете е още по-голям - от 18 000 000 до около 1,5 милиона. От 1989 г. броят на свинете е намалял 7 пъти, а птиците са 2 пъти по-малко.

През последните десет години на власт е друг "антикомунист", който освен всичко друго направи земеделието от латифундистки тип. При него малко на брой много богати хора държат голяма част от земята. Затова не трябва да се учудваме, че дребните производители изчезват.