19 Октомври 2021вторник09:07 ч.

Археология

Тайните на първата ни столица

В Плиска откриха печат на Борис-Михаил покръстителя

/ брой: 155

автор:Велиана Христова

visibility 951

При проучване в северозападната част на Външния град на средновековната столица Плиска археолози откриха преди няколко дни фрагмент от оловен печат на княз Борис I, покръстителя на българите. От три години насам проучването на обекта е част от програмата на Националния исторически музей. Ръководител на екипа е доц. Константин Константинов от Шуменския университет, в групата участва и Ивайло Кънев, уредник в НИМ в областта на Средновековието.

От едната страна на печата има част от изображение на княза със запазен надпис "Михаил" (при покръстването си владетелят приема името Борис-Михаил), от другата страна се вижда част от изображение на Исус Христос. Според доц. Константинов този печат е скрепявал кореспонденция между Борис и собственика на комплекса, което означава, че този комплекс е заемал важна роля в Плиска.



По времето, когато Плиска е столица на средновековна България - до 893 г., Външният град е заемал 28 дка и е бил производствен център и "вилна зона" на аристократи. Територията е била оградена с ров, вал и дървени укрепления. Още през 60-те години на ХХ век извън крепостта археолозите са открили над 30 сгради - базилики, архитектурни комплекси, работилници за керамика. Проучваният в момента обект представлява голям архитектурен комплекс от X-XI век на площ 12 дка, от типа на т.нар. крайградски столични имения, съобщиха от НИМ. С особеностите на своята архитектура, и най-вече с откритите в него многобройни и разнообразни по предназначение археологически материали, той е една от най-големите производствени структури в тази част на Плиска. Разположен е върху невисока тераса между две суходолия - Асардере и Дениздере. Неговата планировка в много отношения напомня за някои старобългарски паметници, изградени на принципа на вписани един в друг правоъгълници с ориентация изток-запад, уточняват археолозите.

Откритието на фрагмента от оловния печат на българския владетел е направено при проучването на сектор, намиращ се западно от входа на църквата върху ходово ниво, настлано със строителна керамика и плочести камъни. Екипът е имал голям късмет с намирането на печата, защото сградата е била напусната организирано и всички материали са били изнесени още през Средновековието. Твърде вероятно е това да е бил домът на аристократ, свързан с владетелското семейство, и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав, смятат учените.

Периодът IХ-Х век е един от най-важните в установяването на българската държавност. След покръстването княз Борис - син на хан Пресиян и правнук на Омуртаг, се оттегля в манастир през 889 г., като оставя на престола най-големия си син Владимир Расате. Синът обаче се опитва да върне езичеството, започва гонения срещу духовенството. Борис напуска манастира, сваля от трона Расате, заповядва да го ослепят и да го хвърлят в тъмница. Свиква народен църковен събор през 893 г. и провъзгласява третия си син Симеон за български владетел. Съборът решава столицата да се премести във Велики Преслав и обявява българския език за официален в държавата и църквата. 

Археологическите разкопки на екипа на доц. Константинов се финансират от Министерството на културата и от НИМ. При разкопките миналата година по проследяване на трасето на външния ограден зид на комплекса бяха проучени четириъгълно помещение, долепено до верижна сграда, както и стопанска яма, попадаща под основите на същата сграда. Анализирани бяха намерените фрагменти от старобългарска битова керамика и покривни керемиди с врязани знаци, животински кости, различни по характер и предназначение метални и костени предмети (апликации, копчета, астрагали и пр.). Проучването през 2020 г. на част от южния външен ограден зид на комплекса, заедно с прилежащите му верижни постройки, има важно значение при определянето на границите и плановата схема на подобен род крайградски имения, твърдят археолозите. 

Проучванията в Плиска са започнати преди 122 години от родоначалника на българската археология Карел Шкорпил. Днес първата ни средновековна столица има статут на историко-археологически резерват. Тук е и гробът на Шкорпил. Но и в последното десетилетие учените не престават да откриват непознати страни от архитектурата и живота в Плиска. Изключително интересни бяха например откритията на подземните комуникации във Вътрешния град, направени от екипа на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, ръководен от проф. Станислав Станилов и покойния проф. Рашо Рашев. Оказа се, че под дворците е била прокопана разклонена мрежа от подземни тунели - ходници, по които владетелят и свитата му са могли при нужда да преминават към Външния град. Проучването на ходниците продължава и сега под ръководството на Станислав Станилов и Мариела Инкова.

 През 2014 г. в НАИМ бе завършен проектът "Археологическа карта на Плиска", финансиран от фонд "Научни изследвания" към МОН, и бе издадена книга със съставител гл. ас. Андрей Аладжов. Оказа се, че в и извън територията на Външния град на Плиска са регистрирани 94 нови обекта, от които 60 сгради, 32 селища, един плосък некропол и една могила. 

Първата ранносредновековна столица на българската държава продължава да е изключителен паметник на историческото ни наследство и ще бъде атрактивен за още не едно поколение археолози.

Животът е поскъпнал с близо 5% за година

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 200

Столичното парно не може да плати борчовете си в срок

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 200

Туристите са били два пъти повече от миналата година

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 200

Без явен победител на вота в РС Македония

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 200

Румъния събра подписка за таван на цените

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 200

Кремъл: Русия търси партньори, не врагове

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 200

Изложба по повод 30 години от независимостта на Азербайджан

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 200

Майка или мащеха

автор:Евгени Гаврилов

visibility 55

/ брой: 200

Ще забравим ли какво избираме?

visibility 118

/ брой: 200

"Историята е скърцаща врата..."

автор:Елена Алекова

visibility 101

/ брой: 200

Прокуратурата като собственик

автор:Владимир Георгиев

visibility 106

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ