Тайфун с нежно име

Стоянка Мутафова играе вдъхновено, вихрено и с блясък ролята на Габриел, или както нежно я наричат близките й Малу, в комедията на френската авторка Мишел Лоранс "Столетие мое" на сцената на Сатиричния театър. Стотният рожден ден на Малу е повод да се събере на тържествена вечеря цялата й фамилия. Около очарователната някогашна парижка знаменитост се въртят дъщеря й Марел на 75 години, 45-годишната й внучка Нина и 23-годишната правнучка Фостин. Те я забавляват и разсмиват с дребните си женски задявки, суети и своенравия. Всяка от тях има своя живот, изпълнен с проблеми, тегоби и любови, разбира се. Марел на Йорданка Стефанова изобщо не е наследила бохемския дух на майка си, а по-скоро е приела ролята на нейна предана прислужница. Нина на Росица Александрова страда от липса на успехи в любовта и безуспешно се мята от мъж на мъж. Единствено чаровната Фостин на Полин Лалова като че ли е наследила кокетството, свободолюбието и усета за щастие на прабаба си. И докато дъщерята и внучката се опитват да "изненадат" рожденичката с подаръци, които всяка година й поднасят, Фостин с откровението и безцеремонността на младостта заявява: "Столетие мое, исках да ти подаря нещо много хубаво, но... не намерих". И предпочита да снима артистичната си прабаба с камерата си като за последно.
Столетната Малу обаче не се интересува нито от годините, нито от подаръците, нито от празненството, а предпочита да разказва за любовните си авантюри и дори е написала специални покани за рождения си ден до всички свои любовници като Марсел, Албер, Салвадор, Пабло, Жан... и още много други. И държи на тържествената маса да има прибори за всеки от тях. Не вярва особено, че те са живи, но за всеки случай. Най-много я забавлява споменът за последния й любовник, с цели 25 години по-млад от нея. Но когато ненадейно получава цветя от него, побеснява. Що за човек, да не запомни, че Габриел мрази рози! Неочаквано изваждането на стар грамофон отприщва разплитането на дълбоко крити тайни, недоизречени думи и незабравени спомени. И както му е редът в една френска комедия, има един мъж за цвят - Тодор Беров в ролята на Луи, и много клюки, интриги, обрати, неочаквани разкрития.
В образа на Малу Стоянка Мутафова достига до най-високата степен на актьорско изкуство - пределна истинност и максимална органичност в съчетание с блясък, артистичност и наистина уникална жизненост. Нейната героиня е жена с неустоим чар, успяла да се наложи във висшето общество - сред интелектуалния и финансов каймак на Париж, благодарение на ум, неизчерпаема работоспособност, гъвкавост в контактуването с мъжете. Жена, която е била център на обожание и внимание с десетилетия. В постановката на Владимир Петков има всички необходими елементи на интелигентното и жизнено забавление - добра работа с актьорите, усет за комедийна ситуация, изграждане на динамичен мизансцен, и, разбира се, много френски шик. Сценографията е на Петър Митев, костюмите е направила Анна Пелтекова, музиката е написал Мартин Каров, а пластиката, защото на финала стогодишната Малу изиграва един бурен танц, е дело на Татяна Соколова.