Таско Ерменков: Скъпият ток на борсата ще удари с 5-6% храните

"Бъдещите инвестиции на ВиК-та вече са калкулирани в днешната цена на водата"

- Господин Ерменков, защо "БСП за България" поиска изслушване на енергийния министър Теменужка Петкова в парламентарната комисия по енергетика?

- Защото това, което се случва на енергийната борса, е изключително обезпокоително в няколко направления. Необяснимо е защо цената на тока на борсата е по-висока от цената на регулирания пазар. Нещо, което не би трябвало да бъде, ако има нормално действаща борса по нормални механизми. Това е една от причините да поискаме извънредно заседание на комисията. Притеснително е и, че тези цени ще ударят най-вече фирмите, чието производство е свързано с ползването на ток - хлебари, месари и на други храни, които са от първа необходимост. Това неминуемо ще доведе до поскъпването на тези храни. Освен това голяма част от българската индустрия е свързана с производство, което потребява много електроенергия, а продукцията й се продава на борсови пазари. И повишаването на ценовата компонента, формирана от тока, ще доведе до намаляване на конкурентоспособността й. Оттам и намаляване на възможностите за пласиране на продукцията на фирмите, на производството им също и на приходите в хазната. Проблемът е сериозен и ние настояваме да се изяснят причините, поради които това се случва.

- Има ли механизъм, който да позволи цените на борсата да не "хвърчат"? Вероятно ще ни обяснят, че не може да има намеса.

- Тук мога да дам Франция за пример. Президентът Еманюел Макрон заяви, че във Франция се замразяват цените на енергоносителите. Защо Франция може да го направи и няма обвинения. Защо не ги обвиняват, че се намесват в работата на регулаторите? Те дори намалиха цената на газа и я замразиха. Защо тогава у нас това да не може да се случи? Отговорът е прост - у нас под мантрата, че пазарът определя всичко, стигнехме дотам, че произволът на пазара доведе до хаос в обществото. С всеки изминал ден балонът, който бе надут - че борсата ще доведе до по-справедливи цени, че те ще бъдат пазарни и приемливи и всички ще са доволни, се спука. И това става за втори път. Първият път беше в края на септември, когато по същия начин рязко скочиха цените на борсата и се наложи под неясно каква форма да се търсят начини за намаляването им. На българската енергийна борса има един основен проблем - на нея се предоставят относително малки количества електроенергия.

- Смятате, че има някакво изкривяване на борсата?

- Почти съм сигурен. Нямам доказателства, но заради това и поискахме от извънредната комисия по енергетика - да се изяснят всички тези обстоятелства. Цяло лято две от въглищните централи не произвеждат електроенергия, но това не намалява разходите в електроенергийната система, защото се плаща за разполагаемост, която е по-скъпа даже от цената на енергията. В същото време язовирите към НЕК се използват и в момента са празни - няма откъде да се произведе водна енергия. Това е неумело управление на енергийните ресурси, което също може да доведе до изкривяване на борсата. Дали се случва поради незнание или поради някакво друго стимулиране? На всички тези въпроси ще търсим отговор на 20 декември.

- Защитава ли КЕВР интересите на българските потребители и наистина ли е независима тази комисия? Регулаторът в момента е гореща точка - освен случващото се на борсата, се чака одобрение на нови цени на газа и водата, а парното този сезон е доста по-скъпо от предходния.

- Ако мога да използвам този каламбур - най-независими са тези, от които нищо не зависи. Няма как комисия, от която зависят обществените отношения, да бъде независима - най-малкото от мнението на обществото и развитието на икономиката. Ще обърна внимание на нещо - забелязвате ли, че КЕВР много строго спазва сроковете за корекция на цените.

- Няма пропуск в това отношение.

- Няма закъснение дори с ден. Същевременно още от октомври тази година КЕВР е сезирана да провери дали няма картел по отношение на играчите на борсата, но вече близо три месеца няма резултат. Оттогава ситуацията с високите цени на борсата се повтори. Това много ме притеснява. Те са педантични за корекцията на цените, но са занемарили, подценили или пък смятат, че не им е работа да проверят борсата, за което сме ги задължили. Проверката се бави и е трудно това да бъде обяснено само с липсата на потенциал. И да е така има начини да се сигнализира - имам желание да свърша тази работа, но нямам хората. До голяма степен комисията е регистратор и бяга след събитията. Тя не се мъчи да прогнозира какво ще случи на пазара и да търси решения, включително какво можем да направим ние като законодатели, за да се гарантира общественият интерес. Тя реагира след събитията - ако нещо се случи, как да създаде впечатлението, че си върши работата. 

По отношение на водата - приеха се бизнесплановете на асоциациите. В тях са заложени бъдещи инвестиции, но те вече са калкулирани в днешната цена на водата. Кой тогава е инвеститорът? Водното дружество, което би могло да изтегли кредит, да направи инвестиционните разходи, да докаже, че е подобрило качеството на услугата и тогава да повиши цената или инвеститори сме всички ние, които плащаме предварително инвестицията. И всичко това се контролира дали ще бъде изпълнено едва на третата година. И ако не е - чак тогава може да се коригира цената. Защо предварително от потребителите чрез цената на водата трябва да се вземат парите за бъдещата инвестиция? Да направят тогава гражданите съсобственици във водните асоциации. Другият проблем е свързан не само с КЕВР, но и с цялото управление на водния сектор. Още преди две години МРРБ трябваше да приеме закон за ВиК дружествата, в който да се регламентират тези взаимоотношения. И да бъде въведено понятието за водно уязвими потребители, да има за тях помощи, за да се снабдяват със санитарния минимум вода. Още не е въведено дори понятието енергийно уязвими потребители. Това не са само хората, които не могат да си платят водата и електроенергията, но и тези, на които животът зависи от наличието на енергия - например на апаратура, поддържаща живота им. Това продължава да не съществува в политиката на държавата. Бяха изпълнени всички препоръки на Световната банка за либерализацията на пазара, освобождаването на цените, създаването на борса, но нищо не бе направено за защита на енергийно и водно бедните хора. Това е провал не само на КЕВР, но на политиката на цялото правителство.

- Има и разминаване в пресмятането на уязвимите, все се опитват да ги изкарат по-малко.

- Да, защото когато 1,5 млн. пенсионери живеят под прага на бедността, 2 млн. са получаващите минимални пенсии и допълнително социални, когато минималната заплата у нас не покрива минималните жизнени стандарти, като добавим и болните, които трябва да са енергийно гарантирани, процентът на уязвимите е по-голям от половината население на България. И ако го признаеш, излиза, че всичките хвалебствени слова, че България се развива и всичко върви по мед и масло, са един балон, който се пука. Тези, които говорят това, обаче живеят в един друг свят, при тях нещата са уредени и нямат проблем да си платят водата и парното. Но тези хора са твърде малко, за да се каже, че това е общият образ. България е страната на бедните хора с нисък жизнен стандарт и с неясни перспективи за бъдещето.

- От години ни обясняват за недостига на пари за ремонти и модернизация специално във водния сектор. Явно парите ще бъдат взети от потребителите чрез по-високите цени на водата.

- Това се прави и с цената на водата. Тези пари се вземат от хората и се наливат във водните дружества, без да има гаранции, че ще отидат за инвестиции, а не в нечии джобове. Това е цялостната политика на властта - взема се от бедния и се дава на богатия. Заради това в България бедните стават все повече и все по-бедни, а богатите - все по-богати.

- Бизнес организациите прогнозираха, че това, което става с повишаването на цените на борсата, може да се пренесе и върху цените за битовите потребители. Възможно ли е?

- Има връзка между т.нар. референтна цена и цените за битовите потребители. Нищо чудно, ако за тази година референтните цени бъдат по-високи, както се случва в момента, догодина това да даде основание на КЕВР да вдигне и цените за битовите потребители. Но дали цените за битовите потребители ще бъдат вдигнати с 2-3-4% е по-малко страшното. Големият риск е, че заради високите цени на борсата ще поскъпнат храните от първа необходимост с 5-6%. 

Вдигат минималната заплата с 5-6%, обясняват, че ще вдигнат възнагражденията на администрацията с до 10%, но не на всички, а само на послушните, но залагат 4% инфлация. Същевременно всички стоки от потребителската кошница се вдигнат с по 5-6%, плюс ток и плюс вода - парите са ти ги взели, още преди да са ти ги дали. Това е и политиката на бюджетирането в държавата - вземат пари откъдето могат, в последно време даже и от въздуха. Парите отиват в бюджета и трябва да се разпределят от парламента - в същото време всяка година остават около 2,5 млрд. лв., с които властта си купува политическо спокойствие.

- В деня на протестната акция на строителния бизнес Борисов отпусна над 1,3 млрд. лв. само за строителство.

- Наистина това се получава - купуване на политическо спокойствие. Камарата на строителите, която навремето наблюдаваше 17 хил. фирми, в момента се е ограничила до 5 хил. Останалите 12 хил. не я припознават като техен представител и съм убеден, че честните строители в България знаят за какво става въпрос. Това са представителите на онези фирми, които обират каймака от обществените поръчки и понеже предварително първо цените са занижени, за да може да се спечели поръчката, след това са направили съответните отчисления, които наричам данък административно обслужване, и накрая остават едни дребни пари за онези, които работят. Строителите получават ниски заплати, а тези фирми, които ги наемат, им плащат един минимум, колкото да ги държат живи и зависими от следващи поръчки. Излизат обаче големите фирми и казват, че ние сме ги рекетирали. Моля? Ние никого не рекетираме, не обвиняваме никого и не казваме, че магистралите са некачествени, а искаме независим контрол да каже качествени ли са. А това, че те се уплашиха от този контрол, говори много.