Търси се...

Работодателите в България традиционно срещат най-големи трудности при намирането на инженери, мениджъри и квалифицирани работници. Това сочи за пореден път проучване на Менпауер. Трудността при запълване на позициите у нас се разраства - докато през 2011 г. тя се отчита от 42 на сто от работодателите, през 2012 г. процентът вече е 51, а през 2013 г. проблемът се изправя пред 54 на сто.
Надя Василева, управляващ директор на Manpower за България, Сърбия и Хърватия, твърди, че е "крайно време работодателите заедно с образователните институции да адаптират своите стратегии за привличане и създаване на таланти." Според нея в момента има над 2000 работни места, за които не може да се намерят веднага служители, защото трябва те да преминат или през дългосрочно обучение, или да се промени акцентът на изискваните компетенции. Това също не е проблем от днес затова специалистите предлагат създаване на работни групи, които заедно да търсят решение на проблема с разширяващата се

пропаст между търсещи и предлагащи работа

Василева апелира да се преквалифицират студентите, които се обучават в специалности, за които в момента не се очаква вариант за намиране на работа. "Бизнес лидерите са приели, че недостигът на таланти е дългосрочно предизвикателство и са готови да предприемат действия за разрешаването му, те просто имат нужда от насоки", според Василева.
Младежката заетост в условията на криза продължава и дори задълбочава проблемите както с достъпа до пазара на труда, така и с размера на трудовите възнаграждения, предупреждават експертите на КНСБ. Наетите на възраст до 20 г. получават 48 на сто, а във възрастовия диапазон 20-29 г. - 86 на сто от останалите наети. Те най-често са в неблагоприятна ситуация по отношение на трудовия си статус - без КТД, на срочен договор, на непълно работно време и като цяло - в дребния бизнес. Плаващите допълнителни възнаграждения при наетите в младежка възраст са ограничени - в рамките на 2,3 на сто до 20 г. и 6,9 на сто за 20-29-годишните, изтъкват синдикалните експерти. Затова при тях

водещо е твърдото заплащане на труда

За съжаление, особено в най-малкия възрастов диапазон, то е много ниско като размер - 332 лв. на месец, и гравитира около минималната работна заплата за страната. При това разликата в заплащането не е толкова осезаема между наетите с основно и средно образование младежи, докато висшистите получават с 85% повече от среднистите, но все пак средната заплата при тях едва надхвърля 1000 лв. месечно.
По отношение на сигурността за достъп до първичния пазар на труда на младите хора специалистите уточняват, че вероятността за запазване състоянието на заетост на младите хора (15-29 г.) е много висока - 88,2 на сто за тези с основно образование, 91,1 на сто за заетите със средно образование и 93,6 на сто при висшистите. В условията на криза заетите младежи трудно губят работата си, твърдят запознатите. Тази констатация обаче важи за тези, които вече работят. Трудното е за младите, които не работят.  Годишната вероятност за преход от безработица към заетост при 15-29-годишните е едва 14,3% за хората с основно образование, 26,6 на сто за среднистите и 28,6 на сто за висшистите. Още по-тежка е ситуацията при икономически неактивните младежи, отчитат експертите. Вероятността за преход към заетост при тях пада съответно до 2,2, 10,8 и 10,5 на сто. Причините за икономическа неактивност сред младите могат да бъдат най-различни, правят уговорка експертите, но като се имат предвид тревожните данни за първо място на България в ЕС по брой на младите хора, които

нито учат, нито работят

може да се предполага, че твърде голям е делът на обезкуражените. Всяка година тези млади хора струват на държавата 3,3 на сто от БВП, сочат техни изчисления.
Както ДУМА писа, едва 1/4 от новите висшисти работят на места, отговорящи на образованието им, според резултатите от извършен одит на Сметната палата на "изпълнението на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2012 г." За пореден път одитът посочва традиционна слабост - разминаването на политиките във висшето образование и насърчаването на заетостта. В резултат на това разминаване от ВУЗ-овете излизат хора, които директно влизат в бюрата по труда или разпиляват интелектуалната си енергия по неподходящи места, само и само да намерят прехрана. Въпреки дадените за тяхното обучение пари и плачевната национална потребност от квалифицирани кадри за пазара на труда. Eкспертите, извършили одита, са категорични, че са създадени условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг - от други.
В свое становище по националната стратегия за заетост 2013-2020 г. Българската стопанска камара също отчита необходимостта от

връзка с подобряване на качеството

и ефективността на образование/обучение - изисквания на пазара и работните места. БСК многократно предлага изграждането на Е-регистър и персонален профил на всички български граждани, който да отразява пригодността за заетост, образователния и квалификационен статус, придобит за сметка на бюджетно финансиране. Актуализираната стратегия за заетост на правителството предлага стъпки в тази насока за усъвършенстване и допълване на нормативната уредба в областта на образованието и обучението за повишаване мотивацията на учащите, обучаващите институции и работодателите за включване в образование и обучение, гъвкав достъп до различните форми, повече привлекателност и качество в тази област.
Предстои да се търсят нови финансови механизми за насърчаване участието на фирмите и на отделните лица в образование и обучение и увеличаване на частните инвестиции в обучението, без да се пренебрегва т.нар. ваучерна система за подпомагане обучението на заети и безработни, като се споделят разходите между държавата, работодателите и обучаващите се. Наред с още много предвидени мерки целта е привеждане на броя и структурата по специалности в съответствие с търсенето на работна сила с определена квалификация и бъдещото развитие на приоритетни за българската икономика отрасли. Така ще се ограничи максимално рискът от разширяваща се бедност и ще се очертаят "пътеки" за младите с ниско образование и без квалификация, отпадащите от образователната система, младежите от домовете за отглеждане и възпитаване на деца и други уязвими групи на пазара на труда.
На основата на анализ на досегашното изпълнение на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" следва да се преценят възможностите за

генериране на бъдеща заетост

чрез субсидирани работни места, изтъкват още от БСК. Оттам са изчислили, че до този момент изпълняваните мерки имат "изключително ограничен пряк ефект върху заетостта от 58 хил. работни места, които представляват вероятно не повече от 20 хил. еквивалентни работни места при над 750 хил. безработни и обезкуражени лица".
По 80 до 100 хиляди нови работни места ще се създават годишно според новата стратегия за заетостта на правителството. Според заложеното в нея равнището на заетостта у нас трябва да достигне 76% до 2020 г. При това положение държавата ще трябва да отделя около 190 млн. лв. годишно за развитието на заетостта до 2020 г. Социалните партньори преди време подчертаха, че за пръв път в стратегията се появяват точни суми.
Стратегията е важен документ, който ЕК очакваше като предварително условие за договаряне на споразумение за партньорство за следващия период на финансиране. На родна почва от синдикатите изтъкнаха, че стратегията има тежка задача, която изисква интегрални мерки на макроикономическо и данъчно ниво, стимулиране на икономиката, условия за бизнес и гаранции за правата и доходите на хората, по думите на президента на КНСБ Пламен Димитров. В актуализираната стратегия е залегнало в следващите осем години държавата да вложи 3 млрд. лв. за заетост.


Около 500 000 българи в активна и трудоспособна възраст между 55 и 64 години са били извън работната сила и извън пазара на труда през 2012 г., сочат данни на националната статистика. По данни на Евростат пък в същата възрастова група около 40 на сто от мъжете и 55 на сто от жените в ЕС са бездействали и са били икономически неактивни през 2012 г. Анализът на Евростат разглежда структурата на икономически неактивното население в ЕС и причините, поради които около 8 млн. европейци нито са заети, нито безработни. Най-неактивни били 55-64-годишните мъже на Словения - 56 на сто, и жените на Малта - 83 на сто. Пенсиониране е основната причина за неактивността както на жените, така и на мъжете от споменатата възрастова група според Евростат.