Търси се

Почти всички висши учебни заведения у нас са окачили табели "Търси се". В разгара на лятото ръководствата им са се впрегнали да издирват учащи, за да попълнят заявените бройки. Редовно, задочно, дистанционно, държавна поръчка, платено - на тезгяха са сложени всички възможности само и само да мине някой младеж да ги купи. Отдавна излезе лафът, че в детска градина се влиза по-трудно, отколкото в университет. Оказва се, че колкото повече трябва да се учи, толкова по-малко са кандидатите. 

Кризата наистина не е нова, нито е изненадваща. Две са причините, които я провокират. От една страна, младите българи не искат да учат след завършване на училището, от друга, местата за университетите са твърде много. Тук резонно идва и въпросът трябва ли почти насила да принуждаваш някой да заляга над книгите и държавата да влага средства в обучението му. Или пък принудата все пак е нужна, за да създава по-образовани млади хора? 

Отделен е въпросът, че много от уловените в университетската мрежа са истинско предизвикателство за преподавателите. Защото често вузовете са принудени да компенсират пропуските на училището. Не е тайна, че до първи курс се провират и полуграмотни младежи, които не просто 12 години са се хързулвали от клас в клас, ами накрая и зрелостен изпит успели да прескочат. 

Лутането в търсене на отговор каква трябва да е политиката по прием във висшите училища, обаче не помага в настоящата приемна кампания. Академичните ръководства вече я удължават буквално до първия учебен ден, измисляйки всякакви начини да запълнят квотите си. Имаше преди време един прецедент с предметни награди за бъдещите първокурсници, който, естествено, бе заклеймен. Но със сигурност и сега изкушава някои ректори.