Търси cе истината

Уляна Пачева 

Темата извиква в съзнанието ми афоризъм: Истината искаш да знаеш? Както онзи, който за нея живота си дава?

В писаната история истината се отразява с факти. И по всеки факт има множество коментари и тълкования. 

В живата история всяка истина е житейска драма. И всяка има своите аргументи. 

Коя е общата истина? Кой е прав?  

Демокрацията е и затова - да търси пресечните точки, общия национален терен, общите интереси, балансите. Свободата. И заради това е необходима. 

Как се оглежда "демокрацията" в днешните дебати за програмите и учебниците по история?

След размахан фелдфебелски пръст министърът на образованието и науката се развълнува от това,  че учебниците по История и цивилизация за 10 клас не описват "комунизма" с целия ужас, който програмата по история предполага. Вълнува се министърът, въпреки че у нас антикомунизмът господства от 1990-а, вече тридесет години. Въпреки, че всички учебници, още от времето на първото правителство на СДС, отразяват еднозначно и осъдително "комунистическия режим". Учебниците, за които говори министърът сега, са проекти от тази година. Изготвени са по "неговите" стандарти, избрани са по "неговите" процедури и правила, утвърдени са от "неговата" комисия, плод са на "неговия" екип... Цитираните в медиите извадки показват, че тези учебници стриктно следват програмата, утвърдена от министъра. Звучи като признание за несправяне с трудна задача. 

Защо не се справя министърът?

Вече 30 години ученици, учители и родители чуват, знаят, убеждават ги ден и нощ - от всеки екран, медия и трибуна, с филми, с песни, с книги, с учебници, че "комунизмът е престъпен". От 2000-та година има даже закон за това - Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Сигурно всички вече са го научили този урок.

Тогава защо е всичко? Защо е поредната драма?

Отговарят ни СДС и Демократична България:

В своя позиция за новите учебници СДС казва: "Истината за комунизма е важна именно заради младите хора, които не знаят и не помнят. Нещо повече - съвременните наследници на този режим - БСП и техните поддръжници, се опитват да го представят носталгично като безгрижно и сигурно време, когато всички са били равни и щастливи. Тревожен е фактът, че вероятно успяват, защото на черните дати за поклон пред жертвите на комунизма младите хора са малцина (к.м.)..." "Демократична България" подкрепя тезата: "Настояваме младото поколение да не бъде оставено да черпи информация само от тесни семейни  и родови кръгове, където с течение на годините фактите биват субективно изкривявани, а често и съзнателно подменяни. Няма да допуснем и добре организираната политика на "академично замитане под килима", което в крайна сметка фалшифицира общественото знание за тоталитарния период...".

Никога в последните 30 години БСП не е получавала по-високо признание. (И не е била така надценявана?). 

Никога СДС и "Демократична България" не са били по-безпомощни.

Дали витиите на антикомунизма са забравили, че истината за битието  и политиката "ходи по улиците и къщите"; че тя е в дома и в бита на всеки човек? Че истината си живее там - въпреки всичките псевдоаргументи, теории, спорове, битки, предписания и забрани.

Даже от общия си Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен антикомунистите не са се поучили. Там между тежки мотиви за осъждане на комунистическия режим  присъстват и следните негови тоталитарни практики: 

"- злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели... 

- отнемаше на гражданите на всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност...

- безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица...

- подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет."

Не ви ли звучи актуално?  

А комунизъм вече няма у нас

Пита ме ученик какво ние сме учили по история. Обяснявам за древна история, историята на средните векове, за Възраждането. Учили сме, че през ХХ век, "преди комунизма", българите са гинали в четири войни; че българи са избивали българи, че фашизмът избивал цели народи; че и в България е имало  фашизъм и антифашизъм и антифашистите са спасили България от поредната катастрофа... И други неща сме учили, добавям "на едро": че капитализмът е престъпен - войни, експлоатация, бедност, невежество, разделение; че комунизмът е светлото бъдеще на човечеството...

"За фашизма и антифашизма не знам, не го учим - казва момчето - Това, за капитализма, много прилича "на сега", но пак не го учим.... Всъщност, казва то, повечето ученици изобщо не учат история - за какво им е, ако няма да следват този предмет...".

И Оруел става отново актуален, напуснал отдавна границите на "комунизма".