Търсете причината за несполуките в нас самите

Доц. Стоян Влайков

И най-маниакалните днешни социолози не могат да не признаят, че Иван Хаджийски (1907-1944) е сред най-добрите наши емпирични изследователи. Неговите социологически проучвания, анализи и написани книги представят един правдив образ  на българите от стари и нови времена, а самият той се показва като талантлив и находчив изследовател, народопсихолог и публицист. С верния си велосипед е обикалял цялата страна, издирвал е стари родове с дълбоки корени в миналото, беседвал е с възрастни хора, записвал е спомените им, анкетирал и пишел. Използвал е и "пощенска анкета" - изпращал е анкетни карти до определени лица и семейства, на които те отговаряли и му ги връщали обратно.

Но това, което премълчават днешните демократични социолози е, че роденият в Троян Иван Хаджийски е бил убеден марксист. Той встъпва в редовете на тогавашната Работническа партия (впоследствие комунистическа) през 1930 г. и активно участва в политическия живот. Арестуван е неведнъж и осъждан на затвор заради убежденията и публикациите си. Въпреки това завършва две висши образования - философия (1932) и право (1936).

В последната фаза на Втората световна война (1944) Иван Хаджийски участва като доброволец, военен кореспондент на в. "Работническо дело". Но всъщност на бойните полета го  водят научните му интереси като изследовател. Той не може да устои на зова на съвестта си да изучи този зловещ феномен - войната. При една силна атака на немците в местността "Връшка чука" в Югославия, на която нашите войски едва устояват, той скрива бележника и молива в джоба си, хваща пушката и се включва в сражението. Атаката е отбита, но Иван Хаджийски е прострелян. Науката, социологията, обществото губят един рядък ум и отдаден на професията си  интелектуалец.

Иван Хаджийски написва книги, които досега никой не е написал. Много от тях са преведени и издадени в чужбина. Най-добрият и най-известният му труд е "Бит и душевност на нашия народ", написана през 1939-1940 г., издадена в три тома през 1945 и 1966 г. Уникално негово изследване е "Психология на Априлското въстание" (1876), в който показва как отделните слоеве на българското поробено население се отнасят към бунта и участват в него. 

Оказва се, че беднотата - най-експлоатираната, най-унижаваната, най-убиваната от турския поробител част от народа, взима най-малко участие във въстанието, поради всадения страх от ятагана.

Върл противник е Иван Хаджийски на хленченето, отчаянието, цивренето и мързела, срещу които въстава  в "Оптимистична теория на българския народ". Стига сме се оправдавали с тежкото минало и с турското робство, призовава той. Докога ще се вайкаме и ще търсим причините за несполуките си другаде, а не в нас! Време е да престанем да се окайваме, а да погледнем напред, да видим с трезв поглед това, което ни предстои и да го сбъдваме.

Тази гражданска реакция и позиция на Ив. Хаджийски е много актуална днес, защото сме свидетели на проявление на политическа и гражданска леност на голяма част от българския народ, на предателства. "В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи?" - тези думи Хаджийски като че ли е писал за днешния ден.  

Охкаме, ахкаме, ругаем комунизма, оплюваме несправедливата приватизация, недоволстваме от несполучливата демокрация, крив ни е целият свят - и толкоз. А Иван Хаджийски би ни казал: "Вдигнете глава, вгледайте се в себе си и около себе си, ще намерите верния път да вървите напред!"