22 Септември 2019неделя15:54 ч.

Художник Людмил Асенов

Антология

Поезия

Таньо Клисуров на 75

Нови стихотворения

/ брой: 171

автор:Дума

visibility 363

Спор с дама 

              

              "Ний спориме двама със дама..."

               Н. Вапцаров

Насреща ми някаква дама, подема

съвсем безпардонно след миг:

"За Вас любовта е обикната тема,

но Вие сте вече старик!

Представите Ваши в забравата тънат,

съвсем старомодни са днес.

Във всичките области и в любовта ни

настъпи очакван прогрес.

Признайте, това е на времето волята, 

не внасяйте, моля, разкол!

Мъжът и жената загубват си ролята,

явява се третият пол."

Аз рекох: "Безумно сега разсъждавате

с тоз антиприроден завой.

Да вземем например бика и кравата -

кой пол е третият, кой?"

"Това е просташко сравнение, вика ми,

не е на модерен човек."

Видях по лицето й нервните тикове

и исках да стана по-мек,

макар изумено да слушах как грачеше.

Все пак й изпратих стрела:

"Госпожо, и Вий по класически начин

на белия свят сте дошла."

Тя, бедната, в края изпадна в истерия,

предложих тогаз валидол,

почти убеден: тя е странна материя -

навярно от третия пол. 

- * * * -

Не, не вярвам на гръмките речи,

в тях пулсира вода вместо кръв.

Те до корена свой са подсечени -

ще се скършат при повея пръв.

                                       

Ти, тъй както народът кажи го,

без увъртане, фира, лъжи.

И тогава сложи го във книга,

и неверника сам накажи.

Зная, трудно постига се - честно

да се слеят дела и слова.

Всеки публично може да кресне,

да се скрие отзад след това.

Не, не вярвам в оратори шумни,

а в онези - от редкия род,

защитавали своите думи

просто не със дела, а с живот.

Да бъда сдържан

Да бъда сдържан - значи равнодушен,

с несправедливостите да се съглася,

да бъда незабележим, послушен

и да се изпаря като роса

от този свят, когато дойде време.

И да останат тръни, треволяк...

Аз родов герб със надпис: "Не ми дреме!"

не съм избрал в живота си все пак.

Не мога да го сторя. Мен ми дреме

за всичките неправди наши днес.

Умът ми, вярвайте, не може да приеме

подлецът пример да ми е за чест,

простакът да ми преподава мъдрост,

предателят за вярност да зове,

и да ми сочи някой бъдещето мътно

като бленувана мечта от векове...

Добре, добре - ще бъда вече сдържан,

река съм, тихо нося сламки и листа.

Ала реката се променя бърже:

проливен дъжд и... става страшна тя.

Защита на животните

          

       Нилските крокодили живеят до 90 години 

Да защитим животните! Хуманно е. 

Подкрепям този жест необходим.

А хората? Нима небесна манна

ще падне и така ще се спасим?

За нас не знаем кой ще се загрижи. 

Държавата? Тя няма дерт такъв.

Човеци, българите с вас сме ближни -

да бъдем заедно, нали сме своя кръв.

И след като опровергахме Дарвин, 

и за родител наш маймуната не щем,

решихме: Бог ни е създал.

                    Това ни вкарва 

в божествен казус - да го наречем.

Незащитени сме. И божи рожби всички

живеем по-кратко от нилски крокодил?

Милея за животни и за птички,

ала човекът ми е, подчертавам го,

                              по-мил.

                              

Човекът с дарбата

                     

           В памет на художника Христо Танев

На този свят човекът с дарбата е вечният дневален,

будува чак додето тъмнината се източи,

завива зъзнещия със словесно одеяло,

но пак от себе си не е доволен - на всеки иска да е топло.

Ще затанцува с хромия - боязънта му ще надвие,

за тъжния мелодия по-весела ще изсвирука,

за жадния ще нарисува извор - за да се напие,

на уморения пък ще рече: "Почивай тука,

във тази къща от мечти, а сутринта ще те събудя -

да тръгнеш, ако искаш, по една от своите посоки."

Човекът с дарбата не върши нищо по принуда,

подхожда към нещата с вдъхновение и кротост.

Не е богат благотворител, а на гладния предлага

от своя хляб, замесен с думи, и бои, и звуци.

Поискат ли му нещо - на сърцето му е драго,

макар че щедростта на другите накуцва.

С тръба понявга стряска позаспалите министри

(не се страхува за заплатата си, нищо, че е патил) -

изпраща им тревожните си и бодливи мисли,

като горчивото лекарство им е неприятен.

Той не за орден "Стара планина" го прави, не за слава

и на държавното дърво не се катери за високи щатове.

Такъв е генът му. И ако всеки ден не се раздава,

човекът с дарбата, повярвайте, е най-нещастният.

Към подлеца

Подлецо, трудно се променяш, да.

Надявах се, дори ръка подадох.

Ти се направи, че не я видя

и в отговор сервира нова гадост.

Е, как да се съжителства с такъв?

С теб в два различни свята сме изглежда.

Ти гледаш да ми пуснеш тайно кръв

и да отчаеш моята надежда.

Изпитваш дива радост, щом раниш

достойнството ми и напоиш мълвата.

Събрал съм цял том с твоите злини,

и се замислям вече за разплата.

Не заслужаваш мъжкия дуел,

словесният куршум се удря в броня.

Не е във моя арсенал, но имам цел:

с ритник от своя ден ще те изгоня!

 

Свидетел

Не ни зачитаха, когато бяхме млади.

Какво се промени? Кажи, нов ден!

Раздават пак безочливо награди

на кум и сват или на овластен.

Какъв морал? Пак нашенските нрави.

Не казва никой, че е царят гол.

А силният пак може да направи

бездарника да грее с ореол.

Е, хубаво. Навярно тъй ще бъде

за тоз живот или за векове.

Съдът небесен справедливо щял да съди.

Дано свидетел да ме призове!

Продължение

Защо ли те обичам, старееща и бедна

сред другите държави. А би било по-редно

да избера по-млада, по-силна, по-богата,

каквито има много щастливи по земята.

Съдбата е такава: родина не избираш,

тъй както се избира бутилка ледна бира,

не можеш да я купиш като луксозна вила

или да я поискаш, че Шекспир е родила.

Ти си родина моя, защото си ми дала

предимството да имам и упрек и похвала

при всяка моя крачка от теб - като от мама...

Невидима на глобуса, за мене си голяма.

Потомството ми тъй в народа ти се влива

и словото ми скромно с езика ти е живо.

Ще кажа най-накрая: На мен това ми стига -

на български да срича детенцето ми книга.

Че изживял живота си дори наполовина:

човекът продължен е, щом има си родина.

 

Прелюбодейци

"Позор, позор!" - най-яростно крещят

в квартала ни най-грозните жени.

А блудницата неумело крие плът 

до онзи, с който снощи измени 

на своя мъж, греха за да опита.

И днес изправени пред съд нелек,

стоят, ще кажеш в седемнайсти век,

и Инквизицията ги разпитва...

Но има тук и разлика. Че той -

с проблеснала в очите му насмешка,

едва ли не се мисли за герой,

не грешник, притеснен с присъда тежка.

"Позор, позор"! - не спират пак онез.

Дорде крещят от яростта замаяни,

готови са да жертват свойта чест,

ако любовникът ги пожелае.

                                         

Вината, питам, кой да понесе? -

чак от библейската градина е въпросът.

Грехът на Ева се приписва все

и тя до днес като дамга го носи.

"Позор!" - но не за двамата - ечи.

покрай кварталната средновековна клада.

И страх и срам - във нейните очи,

а в неговите - жажда за награда.

За любовта

За любовта научи ли ме нещо

животът, между пръстите изтекъл?

Понякога скептично ме подсеща,

друг път рече: "Не съм библиотека,

там може в някой том и да намериш

съвета драгоценен, постарай се..."

Живях във вярност, в страх от изневери

и пак неук съм - както на шестнайсет.

Да, любовта си е наука сложна -

как ще я зубриш до последна буква?

И сонди сто на сто места да сложиш,

пак няма като извор тя да рукне.

А най-внезапно може да те блъсне

с гърди и поглед на завой случаен,

когато счел си: за любов е късно

и си готов за някой жест отчаян.

- * * * -

Помни ме дълго, моля те, помни ме,

додето съм във спомена ти жив,

не може да изчезне мойто име

като изгубен в мрака апокриф.

Ако дълбоко съм в сърцето ти, в ума ти,

макар да знаеш: няма заден ход,

то времето с вълни не ще размъти

прозрачния ни споделен живот.

Таньо Клисуров е роден на 23 май 1944 година. Живее и твори в Стара Загора. Автор е на четиринайсет стихосбирки. Неговата книга "Сказано глазами" е издадена в Русия, а стиховете му са превеждани на редица чужди езици. Член е на Съюза на българските писатели. Председател е на Дружеството на писателите в Стара Загора. Почетен гражданин е на своя град. 

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 397

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 311

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 485

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 716

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 595

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 475

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 458

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ