28 Ноември 2020събота19:08 ч.

Снимка Емилия Костадинова

Срещи

Тамара Такова: Преводачът трябва да пресъздава духа на произведението

Не съм изпитвала притеснение да общувам с Фидел Кастро, откровена е председателката на Асоциацията за приятелство "България - Куба"

/ брой: 202

автор:Альона Нейкова

visibility 1587

ТАМАРА ТАКОВА е сред най-известните испанисти в България. Благодарение на езиковите й познания и таланта на преводач ценители и читатели имат възможност да се запознаят с емблематични произведения на Варгас Льоса, Габриел Гарсия Маркес, Камило Хосе Села, Мануел Муньос Идалго, Мигел Анхел Астуриас, Николас Гилен, Антонио Гереро, Пабло Неруда и др. Получава висше образование по литература и изкуство в Хаванския университет. Има следдипломна квалификация в Института за културни връзки с чужбина към Външното министерство на Испания. Председател е на Асоциацията за приятелство "България - Куба".

"Островът на свободата е страна на творческия дух и на солидарност с всички"

- Как попаднахте в Хаванския университет, госпожо Такова? Защо решихте, че ще следвате именно във факултета по литература и изкуство?

- Нищо не съм решила аз. Моето желание беше друго - исках да уча история. Баща ми бе изпратен като търговски съветник в нашето представителство в Хавана и отговаряше за икономическите връзки между България и Куба, които много бързо започнаха да се развиват. И, естествено, заминахме и ние с майка там, а сестрите ми останаха тук. Веднага отидохме в университета, като баща ми много настояваше да уча медицина. Но избрах да следвам литература, като най-хубавото беше, че веднага се потопих в езиковата среда, общувахме много добре с всички колеги и преподаватели.

- Какво ви направи най-голямо впечатление в тази атмосфера?

- Веднага заобичах езика и се оказа, че там не можеш да се почувстваш изолиран. Като единствената българка тогава бях много интересна - на кубинците и на другите чужденци. Искаха да им разказвам за страната ни, за нашата литература, питаха ме за книги, за списания... И най-доброто беше, че винаги бяхме заедно, ходехме на концерти, на представяне на нови издания, на различни културни мероприятия. В Хавана никой не спи нощно време, всички са навън или в клубовете, където се пее или свири и звучи много хубава музика. И като студенти ходехме по такива заведения, но през деня всички си бяхме в университета. Групата ни беше около 50 души, имахме момиче от Унгария и много китайци. Там не се отсъства от занятия. Може да се каже, че върви непрестанен изпит след всяка тема. Като си там, трябва да учиш и да се разбираш с всички.

- Студентка сте във втори курс, когато трябва да превеждате на Фидел Кастро. Осъзнавахте ли колко голяма е подобна отговорност?

- Не зная. Аз възприех техния дух и разбирането, че като ти е възложена работа, трябва да я свършиш. Фидел започна да говори, да общува с хората, да ме пита нещо и се наложи веднага да се включа. Не съм изпитвала притеснение. Той се държеше много приятелски с български делегати, а като приключи срещата, не пропусна да си вземе довиждане с преводачката.

- Какво ви направи най-голямо впечатление от вашите срещи с него?

- Фидел беше навсякъде. Нямаше начин човек да не го срещне, защото той често посещаваше някои квартали, обичаше да е сред хората. Най-много ме впечатли неговата непосредственост, високата му образованост и изключителната смелост. Даже наскоро четох книга за Фидел - с интервюта, които е давал, с подробности как се е развивал като младеж... Той е лидер от природата. Умее да разказва, да се интересува от другите, да изгражда доверие. Фидел намираше начин всекиго да попита за нещо, всички го обичаха.

- Приличат ли си по нещо българи и кубинци?

- Българи, попаднали в Куба, моментално придобиват друг характер. Маха се известната ни затвореност и подозрителност, спираме да сме притеснителни, защото там никой не е. И много се учудваха защо аз съм толкова срамежлива, непрекъснато ме канеха да съм сред кубинци. Изобщо не усещах, че съм на чуждо място, напротив, бях винаги сред приятели, чувствах се нужна. Като че ли нещо се отпушва у българи, попаднали сред кубинци. Започваме да търсим доверие, да уважаваме повече другите, изчезват прегради и всякакви предразсъдъци. Но може би това важи най-много за моето поколение. В Куба на преден план излиза духовността на човека, неговата професия, обществените му изяви...

- А какви промени забелязвахте при всяко ваше посещение на страната?

- Променя се не характерът на кубинците или отношението един към друг. Променя се самата страна - надгражда се човешкото развитие, нараства много духовността, увеличава се патриотизмът и обичта към острова. Куба е уникална. Там възприеха социализма като социализъм на духа, признават и оценяват хората като личности. Всички са заедно, всички се интересуват как се развива държавата и всички имат мнение по този въпрос. При тях всеки може и всеки има право. Няма нищо забранено.

- Наричат тази страна Остров на свободата. Вие какво бихте добавили към това, познато на всички, определение?

- За мен Куба е страна на творческия дух и на солидарност с всички народи по света.

- Как решихте да се посветите на преводаческата дейност?

- Когато се върнах от Куба, веднага към мен се обърна главният редактор на вестник "Антени" Веселин Йосифов. Потърси ме, за да преведа книгата за латиноамериканската революционерка с немско-еврейски произход Тамара Бунке, която загина с Че Гевара. И така се започна.

- Кого от известните испаноезични автори ви е било най-интересно да превеждате на български?

- Всички са много приятни. Някои познавах и лично, със съпруга ми Лъчезар Еленков станахме големи приятели с Мануел Муньос Идалго, с Николас Гилен, с Нанси Морехон, с Камило Хосе Села, с Роберто Фернандес Ретамар, с Хусто Хорхе Падрон, с Марио Варгас Льоса... Но най-важното е не просто да превеждаш буквално и по смисъл, а да си наясно с обстановката, с историческото време на всяко произведение, да знаеш какво е ставало тогава, когато се е създавало дадено стихотворение или роман, да можеш да усетиш и да предадеш на читателите духа на творбата.

- Споменахте известния испански поет и писател Мануел Муньос Идалго, който е голям приятел на България. Пиесата му "Кървава бразда" също е преведена от вас...

- Да, в Благоевградския театър навремето дори са я репетирали, но до представление така и не се е стигнало. Никой не можа да разбере защо и как не се игра тази пиеса за Вапцаров от Мануел Муньос. А той специално дойде от Испания. Беше потресен, че в България стана така. Този изтъкнат испански поет и драматург е носител е на ордена "Кирил и Методий" I степен и на Международната литературна награда "Никола Вапцаров". "Кървава бразда" вече е преведена на английски и шведски, трябваше да я поставят и в Брюксел. Но у нас така и не се стигна до спектакъл.

- Преводът според вас е изкуство или е тежък труд, който не винаги се оценява по достойнство?

- Това е труд, който граничи с изкуство и винаги изисква изключителна прецизност. Но е голяма отговорност - поне аз като преводач така го разбирам. Смятам, че по достойнство тази работа, според моите лични наблюдения, се оценява доста по-високо в други страни - Русия, Испания...

- Ще бъде ли изместен някога авторският, живият превод от машините, от изкуствения интелект?

- Не! Винаги си личи кога текстът е преведен от човек. Веднага разбирам, ако студентите използват различни интернет програми, за да изпълнят задачите, които им поставям.

- Вие сте председател на Асоциацията за приятелство "България - Куба". Кой помага за дейността на тази организация?

- Асоциацията възникна по идея на наши специалисти, които са учили или работили в Куба. Събираме се, общуваме, имаме филиали в няколко града, организираме разнообразни събития с помощта на различни министерства, посолства и други институции. Много ни съдейства и голямата наша приятелка и дъщеря на Че Гевара - Алейда. Заедно с нейната майка и брат й те подреждат архивите, грижат се за документите и писмата, останали след смъртта на този кубински революционер, за дейността на Научния център, посветен на живота и делото му.

- Член сте на журито на ученическия конкурс "Куба - далечна и близка". С какво ви впечатляват децата? Доколко, според вас, са верни представите им за тази страна?

- Специално тази година се притеснихме, че заради кризата с коронавируса и ваканцията на децата конкурсът ще бъде съвсем стеснен. Но, напротив, стана много силен и това е голямо постижение. Стотици участници от почти всички области на страната се включиха в това 14-о издание, макар и дистанционно. Ученици от I до ХII клас съчиняват есета, пишат стихотворения, представят реферати, подготвят презентации... Тъй като се навършват 60 години от установяването на дипломатически отношения между България и Куба, това се превърна в мото на конкурса. И децата разсъждаваха точно по тази тема, засегнаха различни области - здравеопазването, образованието, географията, екологията, туризма, акцентираха върху героите и творците... И въобще - през последните две години се забелязва много особена черта на това творческо състезание.

От Асоциацията за приятелство "България - Куба" и Организационния комитет под председателството на Станка Шопова от Фондация "Устойчиво развитие на България" отчетохме, че този конкурс държи много високо ниво - като участие и обществен интерес. А когато връчваме награди, организираме за участниците прекрасен празник в Националния дворец на децата, чийто директор е Татяна Досева, на който съдейства посланикът на Куба, сега - Н.Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан. Заедно с учениците, техните преподаватели и родители, присъстват и гости от Министерството на образованието, председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева, която също ни помага.

- Какви са темите, които вълнуват учениците, пожелали да се включват в това творческо състезание?

- В техните творби проличава страхотен интерес към Куба, което може дори да се нарече необикновено. Вече знаем, че информацията към България за тази страна - за всекидневието, живота, политиката и културата - е доста стеснена. Но ние успяваме да я получаваме. В посолството на Куба се организират срещи, на които присъстват хора на духа, творчески личности, приятели, завършили образованието си в Хавана, български специалисти, работили там... Така се сдобиваме с по-ясна и по-обективна представа как този народ оцелява в 60-годишната икономическа, търговска и финансова блокада, налагана от САЩ на Куба.

А учениците в началото обикновено се фокусираха върху забележителностите на страната, описваха красивата й природа, песните, танците, разбира се, споменаваха пурите, рома, музиката... Но през последните две години вниманието на децата е насочено към ситуацията в страната, образователната система, здравеопазването, живота на младежите, културните им занимания и техните постижения, а те са много. Творбите са пълни с изключително интересни детайли, но най-важното е, че участниците представят своето виждане, своето желание, своята позиция за всичко това. Открои се много ясен порив и нашите деца да са така щастливи и обгрижвани като кубинските, които се радват на вниманието на, забележете, 14 възрастни - роднини, близки, преподаватели...

- Ако трябва да опишете вашето отношение към Куба с няколко думи, кои ще бъдат те?

- Обичам страната, защото обичам този народ и моите приятели. В Куба усетих невероятен дух на творчество, на отстояване на човешкото достойнство, на искрена съпричастност, на интерес и уважение към другите. Има ли нещо по-важно?...

Вучич: Завършваме „Турски поток“ до дни

автор:Дума

visibility 114

"Булгаргаз" заплаши със съд "Топлофикация София"

автор:Дума

visibility 429

/ брой: 227

Предлагат две схеми за помощ на бизнеса

автор:Дума

visibility 387

/ брой: 227

Налагат нови ограничения в Лос Анджелис

автор:Дума

visibility 147

Доставят ваксина на „Пфайзер“ в САЩ и Европа

автор:Дума

visibility 180

Англия планира ново затваряне за Нова година

автор:Дума

visibility 306

Защо язовирите скараха Танева и Ревизоро

автор:Дума

visibility 486

Министър Дянков № 2

автор:Велиана Христова

visibility 911

/ брой: 227

Проф. Никола Великов на 90

автор:Кирил Момчилов

visibility 463

/ брой: 227

КОВИД-коалиция срещу здравето

автор:Юри Михалков

visibility 546

/ брой: 227

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ