Там, където времето е спряло

Всяка година милиони хора посещават курортите, за да си почиват, да се изкъпят, попекат или лекуват с минерални води. Но светът е изменчив и там, където вчера е кипял живот, сега стоят само безмълвни руини. За популярността на туристически център може да намерите дузина причини. За спада - стотици. Интересът към дори най-посещаваните места понякога изненадващо изчезва. Възможно е един ден и в Анталия да замлъкнат виковете "Тагил!", а любителите на алкохола британски младежи да не щурмуват повече испанското крайбрежие. Не вярвате? Вижте курорти-призраци, изоставени хотели и пусти плажове, пише Лента.ру.

Политиката е виновна: Вароша, Северен Кипър

В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век това градче на северното крайбрежие на Кипър беше един от най-популярните европейски курорти. На приказните му плажове можеше да срещнете Бриджит Бардо и Елизабет Тейлър, Ракел Уелч и Ричард Бъртън. Звездният статут на курорта привличаше многобройни инвеститори, които влагаха пари в строителството на скъпи хотели и търговски центрове.
Всичко се промени през 1974-та, когато на Кипър избухна война между етническите гърци и турци. В резултат на бойните действия курортът премина под контрола на турската армия, която дойде да окаже военна помощ на своите. Гърците бяха прогонени от домовете си буквално за два дни. За да спрат всякакви опити да се атакува градът, турците сложиха около курортната зона бодлива тел, а по периметъра й разположиха блокпостове.
Международната общност успя с голям труд да спре войната в Кипър. През 1984 г. ООН взе решение, забраняващо всякакво влизане във Вароша. В резултат някога процъфтяващият курорт се превърна във втория по големина след украинския Припят (най-силно пострадалото населено място при Чернобилската авария) град-призрак.
Ето как описа изоставения курорт шведският журналист Ян Олаф Бенгтсон: "Асфалтът по улиците се е напукал от горещината и насред пътя растат храсти. Днес, през септември 1977-а, трапезарните маси още са с покривки и чинии, по балконите висят изпрани дрехи. Вароша е град-призрак".
Влезлите в забранената зона смелчаци съобщават, че в градските бутици и до днес на закачалките висят дрехи от 70-те години, в хранителните магазини могат да се намерят консерви и вина от онези години, а в дилърските центрове стоят "нови" Тойоти.
На няколко пъти се повдига въпросът за отварянето на Вароша за екскурзионни групи, тъй като интересът към града сред посещаващите Кипър туристи е голям. Гърците-киприоти обаче всеки път са против всякакви варианти за превръщането на града в туристически атракцион. Някогашните великолепни вили във Вароша продължават бавно да се рушат, широките улици са превзети от плевели и диви храсти, а в хотелите могат да се открият само диви кипърски котки.

Така реши природата: Вила Епекуен, Аржентина

Прочутият спа-курорт Вила Епекуен, разположен на солените езера недалеч от Буенос Айрес, попадна в тази листа заради капризите на природата.
Първите хотели се появили на брега на Епекуен в началото на 20-те години на миналия век. Тукашните лечебни води били много ценени от хората, болни от артрит, остеоартрит и псориазис. Сравнявали целебните свойства на водата в Епекуен с Мъртво море. Разбира се, тази слава привличала туристи от цяла Южна Америка.
През 1960 г. курортът приемал по 25 000 гости годишно. Тук имало хотели от световна класа и на лечебни процедури започнали да идват холивудски звезди. Пикът на популярността на Вила Епекуен (както и Вароша) е в началото на 70-те години. Курортът носи на собствениците на хотели и ресторанти невероятни печалби, така че работата в спа-центъра щедро се е заплащала - във Вила Епекуен е бил един от най-високите жизнени стандарти на целия континент.
Промяната в климата обаче довела до това, че във Вила Епекуен почти непрекъснато валяло. За 10 години нормата на валежите била надвишена няколко пъти. Дъждовните води запълнили езерото докрай и огромен поток тръгнал към града. В продължение на няколко часа голяма част от курорта е била наводнена със солена вода.
Дъждовете спрели едва през 2008 година. Малко след това потъналите в солена вода улици започнали да се издигат от дълбините. Всичко потънало придобило ярка кристална обвивка от втвърдената сол. В резултат Епекуен заприличал на декорация от филмите за Апокалипсиса, от което постоянно се възползват кинаджиите.

Жертва на модата: Хотел "Grossinger", САЩ

Един от най-популярните американски планински курорти от средата на миналия век е основан през 1919 г. недалеч от Ню Йорк. Той бил много популярен сред бизнесмените, звездите от шоу бизнеса и прочутите спортисти. Например известният боксьор Роки Марчиано много обичал "Grossinger".
През 1950 година тук за първи път в света бил използван изкуствен сняг. На гигантската територия са се разполагали 35 различни постройки, в това число поща и сграда на летище. Курортът годишно е приемал 150 хиляди гости.
За това кой и как е почивал в "Grossinger", може да се разбере от филма "Мръсни танци". Смята се, че сценарият на филма е бил написан на базата на спомените на гости на хотела. И наистина, именно "Grossinger" най-добре е олицетворявал буржоазните вкусове на белите американци от епохата на Джон Кенеди.
С началото на епохата на хипитата модата на старомодните санаториуми бързо си отива. Младите американци искали приключения и нови открития. Дивите плажове на Азия и Латинска Америка бързо се налагат над традиционните курорти. Колкото и да се опитвали собствениците на "Grossinger" да спасят бизнеса си, хотелът бил затворен през 1986 година.
Днес хотелът-призрак си остава една от най-големите забележителности на щата Ню Йорк. Въпреки хилядите мародери и любителите на екстремния туризъм в руините на "Grossinger" все още могат да се открият предмети от 60-те.

Непреживелият войната: Купари, Хърватия

Още една жертва на войната е курортното градче Купари, то е изоставено по време на разпадането на Югославия. Един от най-добрите хотелски комплекси на Адриатика е построен във втората половина на ХХ век. В изграждането му са вложени над милиард долара от военния бюджет на страната. Хотелите на Купари са можели да приемат близо две хиляди гости едновременно - предимно висшия офицерски състав на Югославската народна армия. На територията на огромния хотелски комплекс е имало също така лична резиденция на държавния глава маршал Йосип Броз Тито, където той често приемал гости от чужбина.
През 1991 г., по време на хърватската война за независимост, Купари е завзет от сръбските войски. Всички сгради на комплекса били обстреляни от ракетни фрегати и катери, а на плажа се стоварва най-големият морски десант в историята на страната. Сръбските войници не пожалили любимия курорт на бившия вожд (между другото, Тито е бил етнически хърватин). Купари на практика бил напълно разграбен.
След войната курортът така и не бе възстановен. Хотелите са разрушени и само местните жители идват тук през лятото на плажа, който и до днес се смята за един от най-добрите в околността.

Разрушен от човека: Сан Антонио дел Текендама, Колумбия

През 1926 г. бившата президентска вила "El Hotel del Salto", намираща се в едно от най-красивите места в страната - Местността Сан Антонио край водопада Текендама - е превърната в луксозен хотел. Водопадът, смятан за свещен от индианците, привличал в района доста туристи от столицата Богота. Освен четирите етажа, в сградата имало два подземни, където били складовите помещения и пералното.
Възходът на хотел "El Hotel del Salto" е в средата на миналия век. Богатите колумбийци с удоволствие ходели в Сан Антонио, за да видят 137-метровия водопад. През 1970-те обаче водопадът започва да пресъхва заради замърсяването на реките с битови и индустриални отпадъци. Разбира се, потокът на желаещите да почиват в хотела пресъхва със същата бързина. Стопаните на "El Hotel del Salto" го изоставят.
Интерес към хотела днес осигуряват тези, които са решили да приключат земния си път. Първо местните индианци започват да използват водопада като средство да преминат в другия свят, като извършват масови самоубийства по времето, когато испанските колонизатори завладяват Колумбия. А през ХХ век живописните склонове на Сан Антонио пък са харесани от страдащите от несподелена любов романтици, разорени бизнесмени и други неуравновесени хора. За да спрат самоубийците, властите на градчето дори искали да сложат в сградата на изоставения хотел полицейско отделение, но по неясна причина не успели да направят това.
Положението с "El Hotel del Salto", който от президентска резиденция се превърнал в резиденция на призраци, отдавна не допада на колумбийските власти. Неотдавна хотелът получи статут на обект на културното наследство, което позволява да се дадат средства за реконструкцията на сградата. При това в местните медии започна масова рекламна кампания, призоваваща туристите да не се плашат от призраци и да се върнат в Сан Антонио.

Безименните руини: Кох Нгай, Тайланд

Хотелският комплекс Кох Нгай в наши дни принадлежи напълно на природата. Построените от човека стени често са невидими между дърветата, храстите и лианите, из руините скитат влечуги и гризачи. Безименните руини са това, което е останало от курорта, напълно разрушен при цунамито през 2004 г., ударило Тайланд. Тогава част от хотелите бяха престроени със завидна скорост, но има и такива, които не се събудиха отново за живот.

Туристите ги няма: Исик Кул, Киргизстан

В съветската епоха малкото село на брега на красивото прозрачно езеро Исик Кул е популярен курорт. Но времената се менят и туристите забравят за прекрасното крайбрежие. Сега вместо тях между хотелите бродят овце, а стените на къщите са покрити с графити и изоставени на рушащите ги природни стихии.

(По материали от чуждия печат)



Вароша, Кипър


Потъналото аржентинско градче Вила Епекуен


Изоставеният планински курорт Гросинджър, щата Ню Йорк


Мъртвият хърватски курорт Купари


Изоставеният хотел "El Hotel del Salto" в Колумбия


Руините на Кох Нгай, Тайланд


Изоставеният курорт на брега на Исик Кул, Киргизстан