На фокус
Там, където слънцето не осветява
Когато заговорим за дефицит на управление в интерес на суверена, идва ред на темите за "сенчестата икономика" и за "задкулисието"
/ брой: 42
Славчо Кънчев*
Във всяко общество обществената полза е основата на всички правила
Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр. н. е.) - римски оратор, политически деец
В публичното пространство се появи информация, че от Националната антикорупционна комисия настояват за оставка на главния прокурор и Висшия съдебен съвет. Като единствена възможност да бъде спрян по-нататъшният разпад на държавата и да се сложи началото на възраждането на България е предложението за тези оставки. И за да бъде скъсана най-после пъпната връв на 25-годишната взаимозависимост олигархия - мафия - държава.
Винаги когато общественото внимание се фокусира върху дефицита от такъв тип държавно управление, което да бъде единствено в интерес на суверена, неминуемо се появява и темата за "сенчестата икономика" и за "задкулисието" като реално съществуващ властови център, тоест наличието на своего рода "сенчесто" управление.
Какво всъщност представляват те?
Схемата за сенчестата икономика е тествана десетки, стотици, хиляди пъти. И е доказала своята ефективност и висока резултатност.
Първи етап. Суровина за даден вид продукция влиза през сухопътна или водна граница на България, без да бъде обмитена - изцяло или частично. После пристига в N-тата производствена мощност, независимо дали това е печатница, арматурен двор или фабрика за захарни изделия.
Втори етап. Продукцията (или поне част от нея) бива пласирана чрез търговски точки, където е възможно да бъде заобиколена счетоводната отчетност: улични сергии за продажба на книги; строителни обекти, където се влагат готови арматурни заготовки; павилиони за хранителни стоки. И пр., и т.н.
Ето примери как функционира сенчестата икономика. Към тях могат да бъдат прибавени и още много терени за ловки комбинации. Немалка част от услугите в здравната сфера също са там. Включително и голям брой стоматолози, които не отчитат изцяло или най-малкото достоверно приходите си от частна практика. Същата е и ситуацията с постъпленията от пациентите в немалка част от т.нар. "диагностично-консултативни центрове (ДКЦ)".
Но освен сива икономика функционира и изцяло
криминална стопанска дейност
Тук е и търговията с наркотици, с жива плът за сексуална експлоатация, контрабандата на културни ценности, печатането на фалшиви пари; производството и търговията с фалшиви медикаменти. Дълъг е и списъкът на вариантите за обогатяване чрез престъпления. Аналогично и в управленската сфера съществуват механизми, които функционират извън или в нарушение на нормативната база за държавния мениджмънт.
Ако в публичната област взаимоотношенията (и ограниченията) между държавата и обществото са нормативно до голяма степен строго регламентирани, то в полусенчестите конструкции основата е връзката между отделните личности - с оглед на техните интереси - по един или друг проблем. Валидни са други правила на дейността - не публично известните в административната управленска конструкция. Определени са и не само от конкретните цели на участниците, но и от други личностно обусловени фактори. Които остават скрити за публичния надзор. Понеже са и старателно прикривани - същностен елемент от самата технология на полусенчестото управление. Където публичните "правила на играта" са заменени от битовите закони на общуването, а редът и законността - от договорените от участниците в полусенчестата схема отношения, основани на междуличностната кооперация и доверителната координация на действията.
Конструкциите на полусенчестата управленска сфера не биха могли да съществуват без дефицита на законодателния и граждански контрол. Именно този недостиг активизира един мощен източник на формиране на полусенчести отношения между субекти на властприлагането, състоящ се в ориентирането към собствената изгода в поведението на политиците и чиновниците. Тук е и разликата между публичната сфера, където първостепенно значение имат правата и статусните позиции, и ситуацията в полусенчестото пространство на държавния мениджмънт. В него ключова роля имат конкретните умения да бъде извличана полза от функциониращата структура на управление.
Това, което е най-характерно за действията в сферата на
полусенчестата част
от държавното управление е нейната нестабилност, твърде чувствителна към изменението на ситуацията и баланса на силите, откъдето произтичат и нейните чести и бързи промени. Като следствие от временно наложените от участниците правила, скрити от общественото мнение, и оттук - и от публичната отрицателна оценка за тях. Благодарение на полусенчестите конструкции реалните резултати от провежданата реална политика могат и обикновено са твърде и дори съвсем различни, а нерядко и коренно противоположни на официално провъзгласените принципи и цели, легитимиращи отделните политически субекти като такива.
Всъщност целта на полусенчестите структури на властта е да пренасочат обществените ресурси, като по този начин намаляват удовлетворяването на интересите на гражданите. Участници в тази дейност могат да бъдат не само чиновници, политици и бизнесмени, но и журналисти. Чрез създаваните от тях поръчкови материали за средствата за масова информация, които от своя страна чрез манипулиране на масовото съзнание формират псевдоинтереси у гражданите, за да бъде обосновано пренасоченото изразходване на бюджетни средства. Изгодно за участниците в полусенчестата сфера на държавното управление.
Различни са механизмите за възникване на полусенчестите структури на властта. Основният мотив за тяхното създаване, за препрофилиране на дейността на органите на управлението за постигане на лични и корпоративни цели се явяват чисто субективни мотиви. Но става въпрос не за желанието на отделен индивид или на група индивиди да извършат нещо по своему, оригинално да интерпретират получените нареждания, да направят тяхното постигане по-рационално и по-икономично, а само и единствено да задоволят своите персонални интереси.
Понеже все пак в отделните сфери на стопанството ключовите елементи за преразпределението на ресурсите са ограничени, то в полусенчестите коалиции се отразяват неминуемо на формалния статус на участниците. Тоест, в която и да е област на държавното управление: образование, здравеопазване, енергетика и т.н., съществува конкретно
"политико-управленско ядро"
което включва съответна политическа част, изработваща и довеждаща до реализация полусенчестото управление. Също както и публичното управление, тук координацията и съвместните действия също са свързани с определена йерархичност на взаимоотношенията. Около "ядрото" на полусенчестите коалиции, формирано от ключовите фигури в приемането на решения, се разпростират "вертикални" и "хоризонтални" посоки на влияние.
Какви възможности разкриват полусенчестите структури и процеси? Чрез тях политиците и чиновниците успяват да реализират скрити от обществото цели и да използват неявни схеми и средства за разпределение на ресурсите. Като правило те недвусмислено нарушават обществения морал и балансират на границата на престъпването на закона. Естествено полусенчестата сфера се стреми да реализира влиянието си в най-привлекателните в ресурсно отношение части на държавното управление, като в никакъв случай не пропуска и най-политически значимите, например изборните процеси.
Полусенчестата форма на държавното управление е реалност, която отразява способностите и дейността на политически и административни предприемачи, които са овладели правата и възможностите за практическо използване на прерогативите на държавната власт. Предпоставките, които създават възможност за действие на този механизъм, са спецификите на държавното устройство, несъвършенствата на неговата нормативна база, разнопосочността на действието на различните институции, както и формализмът на бюрокрацията.
Ако полусенчестите конструкции на управлението при своето функциониране успяват да се снишат като индианци върху пътеката на войната - в случая срещу интересите на суверена, то индикатори за тяхното наличие и цели за използване са реалните икономически резултати на преразпределителната политика. Включително недополучаването на дължимите на обществото ресурси; реализирането на обществени проекти, имитиращи удовлетворяването на важни обществени интереси, корпоративната борба за ресурси и др. Ала най-вече и най-осезателно във все по-разтварящите се ножици на разликата в жизнените стандарти между едно корнукопично (от старогръцката митология - рог на изобилието) малцинство и голямото мнозинство на населението. Какъв е механизмът за прилагане на изцяло сенчестата форма за управление? Напълно извън територията на закона, но това е тема на друга статия.
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България