Тъгата в края на деня

Все по-често и все по-дълбоко усещаме тъгата в душата си. Дълбока и трайна. Непреодолима. Ще рече някой - банално и тъпо - от годините е. Остаряваш, брат. Да, така е. Но нима и в тези години няма пролет, няма веселие, няма усмивки? Защо все по-рядко обаче, дори никога, не запяваме песен? Защо усмивките избягаха от лицата ни? Вървиш по забързаните улици и не виждаш нищо. Хората, които срещаш, също са безразлични и еднакви. Всеки е затворен в своите си мисли, в своя мир. Е, не спираш, защото спреш ли - значи обричаш себе си на застой. Въпреки че той, застоят, е неизбежен. Дори с всички сили да се помъчиш да го отхвърлиш от себе си. Затова искаме да продължаваме. Събираме изморените си сили и правим нови крачки. Дано те да са по-твърди. Много ми се иска да е така. Само че някъде зад нас са си отишли мощните и наперени стъпки. Със стремежа да се докажеш. Че не си се предал. Че още можеш.

Не е ли все пак възможно да загърбим лошите мисли? Тъжните. Да си представим, че утрешният ден ще е по-слънчев. Че ще е по-усмихнат. Нали не искаш да се предадеш? Да спреш?

Но къде е вододелът между желанието да вървиш, макар и по-бавно, и невъзможността да стъпваш бодро? А нали често сам твърдиш пред себе си, че няма така лесно да се откажеш да вървиш напред? Не търси оправдание в другите. Но и не позволявай другите да те водят където си искат.

Какво ти остава? Да чакаш утрешния ден, който така ти се иска да е по-слънчев. С повече топлина. Да го прегърнеш и да вървиш в дните, в месеците, в годините. Без отчаяние. Без свити колене. Без отпуснато тяло. Без тъга в очите. И в сърцето. Главата ти е подута от безразличието на света. Не, не точно само към теб. А към онзи стремеж да се докоснеш до бъдното. Не си ли свикнал вече колко много и колко силно искат да те спрат?

Оглеждаш се в настъпващия мрак и търсиш повече светлина. Но тя ще дойде чак на следващото утро. С един красив изгрев. Тогава сигурно ще се усмихнеш. Ако не си позволил лошото да надделее и да те победи.

Не си такъв човек.

Дръж се!

Есе от последната книга на Павел Бебов "Сън в каруца", 2019 г.