Свръхочаквания и рискове пред новото управление

Въпреки че и на мен много ми се иска всички натрупали се задачи да бъдат решени „Сега и веднага!“, оставам реалист. Независимо от обещаното, че „можем“.
Ето кои са основните рискове, които крие това управление

1. Вътрешнополитически рискове: меритократична бюрокрация или клиентелистка бюрокрация

Както точно пресметна моят колега Николай Иванов, при поемането на държавното управление екипът на Румен Радев трябва да подсигури ръководители и заместник-ръководители за 19 министерства и 86 различни звена, създадени със закони или постановления на Министерски съвет. Отделно трябва да бъдат сменени и областните управители и техните заместници. Става дума за назначаването на над 400 души, които да влязат решително и авторитетно на тези постове.
На регионално ниво са необходими допълнително още поне четири пъти повече кадри за ръководители на локалните звена в главните дирекции и областните структури на националните държавни институции - над 1 600 души. Тук не става дума за някаква кадрова чистка. При толкова голям брой държавни звена, обективно се налага буквално през няколко дни да се правят нови назначения поради естествени причини (липса на интегритет, оставка, заболяване, преминаване на друга работа или в пенсия).
Въпреки че Румен Радев има почти десетгодишен опит на най-високата позиция в държавата и познава огромен брой хора, подходящи за подобни постове - вероятно хиляди, то рискът в администрацията да попаднат не само меритократи с необходимите знания и опит, но и клиентелисти - без знания и опит, включително и с патримониални характеристики (Фукуяма, Политически ред и политически упадък. От индустриалната революция до глобализацията на демокрацията, 2016). Победата на Радев привлече изключително разнороден електорат. В „цунамито“ от подкрепа са се слели както хора, които искат радикална промяна, така и такива, които търсят нов гарант за стария модел на управление. Това поставя управлението пред трудния тест да задоволи едновременно противоречиви очаквания и да поддържа вътрешна коалиционна дисциплина.

Липсата на стабилни макроикономически научни знания и на административен опит 

е може би най-големият риск. Формацията на Радев все още трябва да премине през трудната трансформация от партиен проект до реална организация със стабилни структури, които взаимодействат не само „отгоре надолу“ (чрез централни команди и указания), но и „отдолу нагоре“ - когато има какво да се добави и даже да се възрази, а също и „по хоризонтала“. Опитните кадри в министерствата и агенциите биха могли да блокират или забавят решенията на неопитни политически номинации, което ще е скрит административен саботаж на реформите.
Липсата на достатъчно опит в държавното управление крие опасност от наивен популизъм - обещания, които звучат добре, но са неосъществими в реалната макроикономическа среда. Например, „Прогресивна България“ спечели изборите с обещания за демонтаж на олигархичния модел и справяне с корупцията. Огромният кредит на доверие обаче носи и огромен риск от разочарование. Ако гражданите не видят бързи и осезаеми резултати в борбата с мафията и безнаказаността, подкрепата може бързо да се превърне в гняв, още по-силен от предишния.
Поради горните причини, много е вероятно чрез новите назначения да доминира клиентелистката бюрокрация, докато меритократите ще бъдат малцинство. Но да допуснем, че това е временно явление.

2. Основните задачи пред икономиката няма да бъдат решени за 4 години
 
Накратко, ето кои са основните задачи пред българската икономика: демонтаж на олигархичния модел (обещано от „Прогресивна България“), постигане на по-висок икономически растеж от сегашния 3% (обещано), удържане на инфлацията под 2%, преструктуриране и индустриализиране, намаляване на държавния дълг и на бюджетния дефицит (сега е над 3%), развитие на малкия и средния бизнес и т.н.
Много е възможно едрата олигархия да бъде с много ограничен или нулев достъп до властта (Народно събрание, Министерски съвет), но да продължи да се захранва ускорено с европейски и национални средства, както поради изграден собствен управленски капацитет (с по-голяма компетентност от този на малките и средните организации), така и поради по-големите си възможности за косвено влияние (синдикати, НПО, медии, авторитети). Помпата на богатството неминуемо ще помпа нагоре, даже при почистена държавна администрация.
Същевременно икономическата среда, която новото правителство наследява, не е никак розова. Икономическият растеж на България през последните години се дължи основно на високо вътрешно потребление, докато инвестициите и производителността остават сред най-ниските в ЕС. Такъв дисбаланс крие сериозни рискове от прегряване на икономиката и трудно постижим устойчив растеж в средносрочен план. Освен това, България е сред държавите, за които Европейската комисия предупреди за риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Това означава, че бюджетната политика на страната може да бъде поставена под засилен контрол от Брюксел.
Всяко ново правителство резонно оправдава своите проблеми и невъзможности за успех с „тежкото наследство“. Вероятно традицията ще бъде спазена и сега. От друга страна, бъдещото правителство на Румен Радев (впрочем, възможно е да остане в НС, за да остави бушоните в правителството) е свръхпретоварено с очаквания за растеж развитие и доходи.
Така че 

бъдещото правителство е изправено пред три основни икономически теста:

А. Тест за реалност на икономическата програма на „Прогресивна България“. Растеж, индустриализация, иновации.
Б. Тест за отговорност към ЕС и еврозоната. Намаляващ бюджетен дефицит, инфлация до 2%.
В. Тест за икономическата реформа. Ще успеят ли ПБ да пренасочат икономиката от потребление към инвестиции и растеж.
Основното предизвикателство в момента пред новия кабинет е приемането на държавния бюджет за 2026 г. и незабавната подготовка на бюджет за 2027 г.
3. Основните задачи пред обществото също няма да бъдат решени тази година
Ако държавата успее да реши по магически начин предходните икономически задачи, това не означава, че ще реши автоматично и основните обществени задачи.
Ето защо:
1. Справедливостта в заплащането на труда (в „първичното разпределение: заплати и печалби“) ще е оставена на „волята на пазара“, т.е. на сакатата „невидима ръка“. Печалбите ще продължат да имат доминанта спрямо заплатите, капиталът над труда, капиталът над природата (в цените не се включа възпроизводството на природните ресурси, т.е. пазарните цени не са точни). Що се отнася до държавните служители, то политиката на сдържане на доходите, понеже уж те вдигали инфлацията, вероятно ще бъде изведена на преден план.
2. Намаляване на неравенството няма да се случи. Даже при висок икономически растеж, но при сегашната данъчна и фискална политика, която се очертава, помпата на богатството няма да работи полза на по-бедните и по-трудолюбивите. Рентиерите и едрите капиталисти ще бъдат челния фронт, който ще води България напред в средните доходи. И причината е че в икономическата програма са заложени няколко конкретни стъпки: запазване на плосък данък и ниски данъчни ставки, считани погрешно за основен елемент от конкурентоспособността на страната; фискална дисциплина и устойчиви нива на държавния дълг; данъчни стимули за реинвестиране на печалба и за научно-развойна дейност, както и предложение за пускане на дялове от държавни дружества на борсата.
Що се отнася до нарастването на минималната работна заплата и на пенсиите, то не разполагаме с шифъра на Леонардо, за да прогнозираме какво ще се случи, но вероятно ще има „либерализация“ и на тези формули.

Със съкращения, заглавието е на редакцията

Източник: greybeards.substack.com
Оригиналното заглавие на анализа е: Изкуствени цветя и гнили ябълки в Народното събрание