"Свободен" енергиен пазар за пред Брюксел

Който говори много, нищо не знае. Тази фраза на Лао Дзъ донякъде характеризира онова, което се случва от десетина дни в енергетиката на ниво комуникация. Пришпорени от сроковете, в опит да избегнат санкции от Брюксел и да "закачат" държавата и себе си за последния профучаващ спасителен вагон, хвърковата чета администратори се втурна из страната да разяснява на потребители и заинтересовани лица преимуществата от либерализацията на електроенергийния ни пазар. Представители на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Българския енергиен холдинг (БЕХ), Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), водени от двама зам.-министри на енергетиката, обикаляха по график областните центрове и пиариха.

Какво ще се промени

с настъпването на пълната либерализация на пазара на електроенергия, възможностите за смяна на доставчика, как ще функционира електроенергийната борса. Как "свободният пазар" и конкуренцията ще регулират цените, които ще станат справедливи и прозрачни. Странно е участието на представители на регулатора, че и на БЕХ, и на ЕСО в организираните мероприятия, а това, че зам.-министри движат рекламна кампания, вместо да мислят политики и обсъждат перспективите на отрасъла, вече е отвъд най-смелото въображение.
Очевидно либерализацията няма да остане в сферата на копнежите, каквото опасение изрази вицепремиерът Томислав Дончев на една от първите публични работни срещи за електроенергийната борса, проведена в края на септември т.г. Тя някак ще успее да ни сполети. Това означава, че ще отървем санкциите от Европейската комисия (ЕК) и ще рапортуваме пред Брюксел, че сме успели да се включим в срок. Макар и в последния възможен. Тази нова "придобивка", разбира се, ще бъде медийно разказана като небивал успех на ГЕРБ. А така ли е?
Онова, за което управляващите сега не искат да си спомнят, е, че електроенергийната борса трябваше да бъде факт до края на 2011 г. Пише го на стр. 6 в Енергийната стратегия на Р България до 2020 г., приета от първия кабинет на Бойко Борисов: "За да създадем доверие и прозрачност на електроенергийния пазар, до края на 2011 г. ще създадем електроенергийна борса в страната, чрез която, залагайки на принципа на конкурентност, ще постигнем прозрачно ценообразуване, гъвкавост в договарянето..." Другото, за което си мълчат, е колко ще е свободата на нашия "свободен пазар". Първите регистрирани свободни сделки с електроенергия са от 2004 г., а по документи пазарът ни е освободен от 1 юли 2007 г. Само че не напълно и не за всички. Сега държавните чиновници ни обясняват, че с въвеждането на електроенергийната борса едва ли не вече всичко щяло да си дойде на мястото. Дали?
Пазар и конкуренция има, когато са налице и търсене, и предлагане в достатъчно количество. От наличната информация до момента е ясно, че на електроенергийната борса свободни количества ток за търговия ще предоставят само държавните компании от структурата на БЕХ - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток-2" и НЕК. Не защото те го искат, а защото им е наложено директивно, както се случва в енергетиката. Останалите производители - американските ТЕЦ "Марица Изток-1" и "Марица Изток-3", стотиците централи, генериращи електричество от възобновяеми източници, заводските и топлофикационните когенерации нямат интерес нито да участват в борсата, нито да са на свободния пазар. Цената на тяхната енергия е висока, но те притежават или дългосрочни договори, или ползват протекцията на евродирективи, транспонирани в нашето законодателство в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, задължаващи ни да изкупуваме преференциално цялото количество ток, произведено от тях.

Те са с гарантирани привилегии

спрямо другите производители и са извадени пред скобите на пазара. Защо да участват в състезанието, след като законът им гарантира привилегировано положение на ВИП-субекти?
В действителност ние нямаме достатъчно производители на електроенергия, които да са заинтересовани да предлагат тока си на борсата. Това е и една от констатациите на ЕК и едно от опасенията, че няма как да се случи истински пазар у нас. До момента нищо не е направено в посока то да бъде разсеяно. Тъкмо обратното. Самите управляващи признават, че нямат концепция за това как да включат привилегированите производители на енергия в пазара. Те чакат модела, който ще ни избере Световната банка, как точно да компенсираме ВИП-овете в енергетиката. Не че ние нямаме експертен капацитет да го измислим, а защото такава е играта открай време - чужди структури да ни казват кое е добро за нас и кое не. Срещу солидно заплащане, разбира се. А ние да ги слушкаме и да се правим, че не сме и чували за фейлетоните на Джером К. Джером и особено за оня, разказващ за вредата от слушане на чужди съвети.
Безпомощността на властта се видя и в невъзможността й да намери 650 млн. лв., с които да плати задълженията, натрупани към американските ТЕЦ-ове. Споразумението, което се подписа през април т.г. и беше огласено и разказано като пробив и небивал успех, още не е влязло в сила. Сроковете бяха отлагани неведнъж. Тези дни министър Теменужка Петкова съобщи, че е постигната договореност с американците за поредното изчакване, този път до м. февруари идната година.
Пиарите на енергийната борса и на либерализацията на пазара мълчат и за друго. Каква част от цената на електроенергията ще е пазарна и каква онази, която ще продължава да се определя от КЕВР. От една страна, те самите не знаят, защото чакат модела на Световната банка. Той, както стана ясно от вчерашната среща в София от серията рекламиращи либерализацията, ще бъде готов някъде към средата на 2016 г. От друга, ако ползват опита на други пазари, ще трябва да ни признаят, че компонентата само на енергията е много под 50%. Останалото ще са компенсациите за ВИП-централите - ВЕИ-тата, когенерациите и американските ТЕЦ-ове и мрежовите такси. С други думи, "свободата" ни е дълбоко под 50% от цената, а всичко останало си остава в ръцете на независимия уж регулатор.
Според държавните чиновници, впрегнати да рекламират борсата и да разясняват  либерализацията на пазара, когато тя се случи, потребителите ще получат по-добро качество на услугата. Как ще стане това обаче никой не казва, нито се обяснява какво точно ще се подобри, нито кой ще го контролира.

КЕВР разполага едва със 17 експерти

на щат, които се занимават с контрол на електроенергетиката. За цялата страна, за целия отрасъл - мрежи, пазари, генерация.  
Онова, което се знае отсега, е, че цената за битовите потребители ще скочи. С около 20-30%. Вероятно. Само че виновни вече няма да са нито управляващите с компрометираните си решения, нито КЕВР, нито законотворците, а пазарът. Все пак, за да не ни разстройва особено новината за повишението, енергийната министърка побърза да обясни, че това ще е временно, само в началото. После едва ли не току-виж започнем да плащаме на цени по-ниски от сега действащите. Колко ли българи й повярваха, знаейки, че тук цените от години знаят само една посока? Нагоре.
Темата, която остава съвсем встрани от вниманието, е как ще бъдат компенсирани енергийно бедните. Навсякъде, където се препоръчва либерализиране на електроенергийния пазар, има и съвет да се предвиди адекватна защита за уязвимите потребители. В България още нямаме легална дефиниция що е то "енергийна бедност" и кой е "енергийно беден". Оказа се, че институциите нищо не правят, за да бъде определена правната рамка на тези категории. В средата на октомври т.г. ДУМА отправи запитване до Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, КЕВР, министерствата на енергетиката и на финансите. Всички те отрекоха да имат група или експерти, които да работят по проблема. При встъпването си в длъжност на председател на КЕВР Иван Иванов огласи стряскаща статистика за енергийната бедност в България. Тя засяга 61% от домакинствата. Как те ще бъдат защитени при положение, че помощите за отопление се плащат от бюджета, а той е разчетен при едни нива на цените на електроенергията и в ситуация на регулиран пазар? Този въпрос няма отговор. А той кореспондира с друг, за ефекта върху потребителите от освобождаването на пазара. Едва ли някой разсъждава и по него.
От всичко изговорено в публичното пространство за либерализацията на електроенергетиката става ясно, че щем не щем, от 1 януари 2016 г. ще имаме някакъв пазар, колкото да спазим сроковете на Брюксел. Каква ще е "свободата" му чакаме да ни кажат от Световната банка. Когато ни кажат, тогава. Цените за битовите потребители ще скочат. Защита за енергийно бедните в новите условия нямаме, както нямаме и дефиниция за енергийна бедност. Това обаче не тревожи властта. Тя гледа сроковете, Брюксел и чака Световната банка да й свърши работата.